В първото хилядолетие от новата ера обширни региони от Европа, Азия и Африка приемат гръцката или латинската писмена система. След похода на Александър Велики на изток, Бактрия се преобразува в Гръцко-бактрийско царство (306-140 г. пр. н. е.). Там, за официални надписи, се използва гръцката система от знаци, но паралелно съществуват и други системи. В Бактрия, Кавказ и Югоизточна Европа старите българи запазват своята писмена система до средата на IX век. Практиката да се изпис-ват официални надписи с гръцки знаци съществува и в Бактрия. В бактрийските археологически материали от периода на гръцко-бактрийското царство в някои надписи, нанесени върху камък, се установява наличието на знаци, които не принадлежат на гръцката писмена система, а са типични писмени знаци на старите българи - напр. знак № 60 от таблица № 1. Вероятно по времето на цар Борис I е била извършена реформа на писме-ните знаци, като от 132 те са намалени на 59 знака в кирилицата. Съще-временно съществуват паралелни и близки по линейно-геометричния си характер писмености, известни като рунически (III-XIV век). Направен е преглед на достъпните археологически материали, свързани с Южна Ру-сия и Кавказ, както и на руническите писмености като: германски, датски, шведски и норвежки, англосаксонски и тюркски /19-22, 33-40/.

В тази таблица прави впечатление големият брой еднакви знаци на тюрките с тези на старите българи. Изследванията на Кизласов /40/ показ-ват, че по време на първия тюркски хаганат през VI век от н. е. тюркските рунически знаци са заимствани от региона на Согда и Бактрия.

- Старите българи са ползвали система от писмени знаци, които имат линейно-геометричен характер.

І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ

VIII. Кирилица