Почти всички изследователи на древни писмености са на мнение, че древногръцката азбука произхожда от финикийската. Редица знаци в тези две азбуки, обаче, дават основание за предположението, че и двете са взети от друга, по-стара писмена система. Показателно в това отношение е развитието на древногръцката азбука в трите й фази: архаична (VІІІ-VІІ в. пр. н. е.), средна (VІ-ІV в. пр. н. е.) и класическа (ІІІ в. пр. н. е.). В начал-ната, архаична фаза общият брой на графичните знаци е 48, с 22 фонетич-ни значения, а в крайната фаза, класическата, общият брой на графичните знаци е 28, с 24 фонетични значения. По-интересна обаче, е средната фаза със своето разделение на източногръцки (Атина, Милет, Коринт) и западногръцки (Беотия, Лакония и Аркадия. (Приложение ІІ-26).

Древногръцките писмени знаци от средната фаза, които са еднакви с древнобългарските и не са включени в класическата фаза, са следните:

Съпоставяйки горепредставените знаци с финикийската азбука, виждаме, че броят на еднаквите знаци е незначителен. Основателно е да се зададе въпросът: от къде са взели старите гърци тези знаци? Вече установихме, че голяма част от тези знаци съществуват в най-ранната фаза на писмеността на шумери, акади, Елам, Египет, Мохенджо-Даро и Харапа (трето хилядолетие преди новата ера).

Процесът на реформа и обединение между градовете-държави, до-вел до изхвърлянето от употреба на горепредставените знаци в Гърция, започва в 403 г. пр. н. е. в Атина. Постепенно и другите гръцки градове- държави последвали примера на Атина в създаването на обща писмена система, известна под наименованието - Класическа. Еднаквите знаци на старите гърци и старите българи в този период (след ІV в. пр. н. е.) са следните:

КЛАСИКА (След ІІІ в. пр. н. е.), колона 8 по таблица № 10 - гърци.

Тук също възниква въпросът за знаците, които са различни от фи-никийските и са еднакви с много по-древни. Най-важният безспорен прин-цип на финикийския принос е КРАТКА СИСТЕМА от графични знаци със специфични фонетични звуци, т.е. АЗБУКА. Решен е и втори проблем - цифровото значение чрез същата система от знаци.

В изследването “Писмени знаци върху Черноморски подводен ар-хеологически обект от неолита” изразихме предположението, че линейно- геометричната система от писмени знаци е възникнала в дълбока древност и има връзка с периода преди геологическата катастрофа в Черно море (5600 г. пр. н. е.). Еднаквите знаци на старите гърци и старите българи от този период са представени в следващата таблица - писмени знаци от нео-лита:

След разпадането на гърко-бактрийското царство се формират две-те царства: Парфия на Митридат и Кушанското на кан Кашан. Според българските летописи Кашан е син на кан Джал и потомък на Сигер кан. Неговата майка е масагетска принцеса. За него в летописите е казано: “В младостта си извършил поход на Изток и стигнал до река Хин (Инд) в западна Индия. На Запад разгромил и подчинил даките, а на юг - Кавказ и Мала Азия… Някои считат, че той е разработил кашанското писмо, използвано от камбояните и дворцовото стопанство…”. (Приложение ІІ-2 - Български царе в периода 808 г. пр. н. е. - 150 г. от н.е.).

Фиг. 32. Писмени знаци върху керамика от Бактрия - Алтын тепе

Фиг. 33. Писмени знаци върху керамика от Бактрия (Дашли) /8/

Един от спорните региони между Митридат и Кашан са дадените на гърците територии от кан Булат в северното Причерноморие. /9/ Спо-рът остава и за техните наследници с променлив успех на силите до наме-сата на Римската империя. Една от трагичните развръзки на този спор е по времето на кан Алан. (Пр ІІ-2 и Пр. ІІ-3 - От кан Саричин до кан Атила - сравнителен анализ).

Епохата на тези двама владетели на могъщи империи и на техните наследници е началото на търговията между Рим и Древния Изток. В този период империите на Митридат и Кашан имат най-хубавите коне и през техните владения преминават търговските магистрали между Изтока и Запада. Притежаването на коне е причина дори за войни на Индия и Китай срещу Бактрия. Конете са както транспортно-търговско средство, така и бойно средство. Притежаването на коне е и една от причините за похода на Филип Македонски на североизток, където водил война срещу прадя-дото на Кашан - Сигер кан (339-310) и взел в плячка 20 000 коне. “…Фи-лип опустошил Скития и пленил двадесет хиляди момчета и жени… не взел никакво сребро, но изпратил двадесет хиляди породисти коня, за да развъди тази порода в Македония.” (Квинт Курций Руф, Александър Македонски, С., 1985, стр. 11) /10/.

Във връзка с търговията между Изтока и Запада, отношенията меж-ду Парфия на Митридатите, владееща Южния магистрален търговски път, и Сарматия на Кушаните, владееща Северния магистрален път, достигат критично състояние. Наследниците на кан Кашан и цар Митридат в се-верния район на Черно море (особено след пленяването на малолетния син Саумак (Сакмар) на кан Алан) започват да водят поредица войни (Пр. ІІ-3 - От кан Царичин до кан Атила). Римската империя, използвайки този конфликт, осъществява поредица военни действия за овладяването както на Южния, така и на Северния търговски магистрален път. Главни про-тивници на стратегията на Римската империя са: СКИТИ, КУШАНИ, САРМАТИ и ХАЗАРИ, КОИТО ВСЪЩНОСТ СА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ. В “Изворите” на историографията на Римската империя те присъстват под имената на федеративните си съюзници: КАТРАГИ, ХУНИ, АВАРИ, ТЮРКИ, ПЕЧАНЕГИ и др.

Това са победителите на император Деций и на император Валент, ликвидаторите на великата Римска империя.

Писмените знаци на старите българи са получили широко граж-данско приложение, като са използвани в бита на старите българи, чиито исторически път е трасиран и осеян с множество археологически доказателства за българско присъствие. Срещат се нанесени върху съдове от керамика, метал, върху скални масиви и надгробни плочи. Те са и върху броните на бойното облекло на войниците, извезани са в шевиците, има ги и до днес на сватбеното облекло на момите, дори и върху хляба, който ядат българите.

Фиг. 35. Писмени знаци върху бойни доспехи на старите българи

Траяновата колона, Рим /11/

Чрез търговските връзки и културното влияние на старите българи, писмената им система се разпространява като графични конструкции и символи (руническо писмо) всред други племена в Евро-Азийския регион: готи и скандинавци, всред германските племена, на британските острови, а по-късно и всред азиатските тюрки, VІ в. (Таблица № 5). Редица изследователи пряко отъждествяват българите с хуните, като търсят корените на българската държава в хунската история. Според "Българските летописи - Джагфар тарихи", това не е така. Българите и хуните са образували федеративен съюз. Първото условие за това бил бра-кът между сестрата на кан Артан с хунския военноначалник Агарджа в 150 г., чрез който се поставя началото на рода Дуло (стр. 128 и 140), (Приложение: Именник и летописи). Вторият подобен случай е бракът на дъщерята на кан Кама, Туран Бика, с хунския военноначалник Булюмар, който е известен като кан Баламбер (363-378 г.). (стр. 141). “…Първоначално тя не харесвала своя мъж заради подчертаната монголоидност…българските царе били европеидни…”. Релефът върху Траяновата колона дава възможност за възстановяване на облика на българите в тази епоха. (виж фиг. 38).

Фиг. 36. Писмени знаци върху битова керамика на старите българи - южна Русия /12/

Фиг. 37. Сражение между римляни и сармати = българи. Релеф.

Траянова колона, Рим /41/

Фиг. 38.Фрагменти от релеф изобразяващ сарматски = български войни.

Траяновата колона. Рим. /41/

Синът на кан Боян, кан Аскал (563-569) и неговия внук, кан Албури (569-602), в съюз с аварите, водили поредица войни с Византия. В 602 година умира бащата на кан Кубрат, кан Албури. За неговата смърт са обвинени аварите. До навършване на пълнолетие на Кубрат, управлението на държавата било поето от неговия вуйчо Юрган Телес (602-605). Той прекратил съюза с аварите, а те, разбирайки заплахата, се изтеглили на запад в териториите на Панония.

Синовете на Кубрат си разделят голямото териториално наследство, като запазват взаимните си връзки.

Фиг. 39.

Династическите връзки между Дунавска България, Киевско-Волж-ка България и Хазария в периода VІІ-ІХ в. даваме по-долу, на основание сведения от "Български летописи - Д.Т." (т.1, 2 и 3, издадени в Оренбург през 1993, 1994 и 1997 г.).

Друга страна на тази “целесъобразност” е инфилтрацията в българ-ската държава на все повече племена от този регион (Кипчаки). Немало-важно значение при този избор на езика са имали и търговските връзки и стратегията на правителството. След оставката и смъртта на Шамс, длъж-ността държавен секретар поема неговият син Микаил Шамс (840 г.) (Пр. І-14 - Сведения за Микаил Шамс). Той продължава делото на своя баща, свързано с преписите и преводите на старите документи и ръкописи и по нареждане на кан Урус Айдар организира и извършва ново преброяване на населението в държавата.

При кан Урус Айдар търговията има нарастващо развитие и едно от главните действащи лица е Таркан Будим. Използваните сухопътни и водни магистрали водят до Китай и Индия, арабите, Византия, Рим, до франките, германите, скандинавците. Би следвало да се предполага, че активен партньор в тази политика на кан Урус Айдар е кан Крум - владе-тел на Дунавска България, чийто син Будим (Пр.ІІ-16) е при Айдар – двигател на тази стратегия, а сестра му, Арйа Услан, е съпруга на Айдар.