Глава четвърта
РЕФОРМА НА ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА
СТАРИТЕ БЪЛГАРИ
В нашето предходно изследване ”Писмени знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации” установихме една особеност, а именно, че в Бактрия, по време на Гърко-Бактрийското царство (306-140 г. пр. н. е.) за официални надписи се ползват гръцките писмени знаци, но паралелно съществуват надписи със знаците на старите българи. Освен това, в някои от надписите на гръцки език с гръцки писмени знаци се срещат и български знаци. Същата практика се установява и в Дунавска България в периода VІІ-VІІІ в. В началото на ІХ в. се забелязва използването на знаци, които ги няма нито в гръцката, нито в старата българска писме-на система, или по-точно това са сложни съставни знаци, някои от които фигурират и върху пръстените на кан Кубрат.
1 2 3 4 5 6
Фиг. 40.
Знаците са включени в надписи на следните археологически обекти:
- ЗНАК 1: Два надписа от Плиска на кан Крум, чаталарски надпис от кан Омуртаг (822г.), надпис на колона в църквата “Св. 40 мъченици” - Търново, кан Омуртаг (преди 822г.), надпис от шуменско, кан Маламир (831-836г.) и др.
- ЗНАК 2: Надпис от Плиска на кан Крум (813-820г.) и огледално обърнат вариант на знака върху надпис на кан Омуртаг намерен в с. Мо-гила.
- ЗНАК 3: Надпис от Силистра на кан Крум (807-813г.), надпис на колона в църквата “Св. 40 мъченици” - Търново, кан Омуртаг (преди 822г.).
- ЗНАК 4: Надпис от Силистра на кан Крум, надпис върху колона в църквата “Св. 40 мъченици”, Търново, както и надписа на “Корсис”, кан Омуртаг и огледален образ на знака в надписите от с. Войводина и чаталарския, кан Омуртаг. Те са еднакви със знаците в два надписа намерени от Шкорпил в Плиска.
- ЗНАК 5: Надпис от Силистра на кан Крум и вариант на знака в надписа от Хамбарли, също от времето на кан Крум
- ЗНАК 6: Надпис върху колона в църквата “Св. 40 мъченици” по времето на кан Омуртаг.
Тук представяме само част от сложните съставни знаци, които счи-таме за предвестник на писмената реформа в средата на ІХ в. по времето на кан сюбиги = княз Борис. Сложни съставни знаци за израз на фонеми-те: ”ЪИ”, ”ЙО”, “ЙОЛ”, “ЙОС”, “ИАН” намираме в началната форма на Кирилицата. Твърде характерно обаче е развитието на друг знак от Кирилицата, останал и до сега в българската и славянската писменост:
1 2 3
Фиг. 41
Трите знака са от два надписа намерени във Филипи и датирани около 837 г. (кан Пресиян).
- ЗНАК 1: В този си вид го няма нито в гръцката, нито в старата българска писмена система.
- ЗНАК 2 и ЗНАК З: през 837г. са първата поява на особено характерния запазен до днес в българската и в славянската писмени системи знак “Ю” с фонема “ИУ”.
Без да се стараем да бъдем напълно изчерпателни по отношение наличния археологически материал, трябва да отбележим, че има убедител-ни сигнали за предстояща писмена реформа в Дунавска България от времето на кан Крум (802-814г.).
В периода на кан Крум, кан Омуртаг, кан Маламир, кан Пресиян и кан сюбиги = княз Борис, в северо-източното родословие на българите от рода Дуло, един от наследниците на кан Бат-Баян, е кан Урус Айдар (805-855г.). В 821г., с част от подвластните му българи, той изменя на религията на старите българи и приема мюсюлманска вяра. Но сякаш е оневинен, защото преди това осиновеният от каган Кук Куян (700-745г.) Барджил (745-759г.) е изменил на религията на старите българи и е приел юдеизма. По времето на Урус Айдар, срещу него, както каган Карак (805-821г.), така и неговият сродник от рода Дуло, каган Урус (821-839г.), водят война за търговски и религиозен приоритет (Вж.: Религиозни войни между българите.). Има сведения, че до 840 г. държавният секретар на кан Урус Айдар (Приложение І-14 - Сведения за Микаил Шамс), който e бил от индийски произход и се казвал Шамс, по нареждане на кан Урус Айдар е направил превод на старите български документи и книжовност на арабски, като използва писмена система от региона на древна Бактрия на турански език. Неговият син, Микаил Шамс (след 840 г.), завършва започнатата от баща си работа за превод на ЦЯЛАТА ОФИЦИАЛНА КНИЖНИНА със старите български знаци “КУНИГ” на арабографическа писмена система - турански език,”... но хазарите, анчийците, балинците и неверниците между кара-българите, продължавали да използуват “КУНИГ (АМИ)”.
Приблизителният вид на арабската писмена система, на която са преведени документите и летописите на старите българи, изглежда примерно така:
Тази начална арабска писмена система в по-късна фаза има худо-жествено-калиграфско развитие.
Фиг. 42.
Недостатъчно изследван е приносът на българите в началната фаза и във фазата на художественото калиграфско развитие на арабската писменост, където присъстват някои модифицирани знаци на старите българи.
По-горе бе отбелязано, че: хазарите, анчийците, балинците и неверниците между кара-българите, т.е. привържениците на религията на старите българи, са продължили да ползват старата писмена система на българите и техните писмени знаци – “КУНИГАМИ”. За ползването на еврейското писмо в Хазария няма достатъчно данни. На проведения ко-локвиум “ХАЗАРИ” (Йерусалим, 1999г.) изрично се отбелязва липсата на българско участие. Изопачено са представени имената на кан Кубрат, Шамбат и каган Кук Куян, като се прави опит за свързването им с еврей-ски или славянски термини. (Проблемът за Хазария при нас е по-обстойно представен в глава пета - Религиозни войни между българите).