Кан сюбиги Борис, внук на кан Омуртаг (814-831 г.), е именован на древния български бог на справедливостта, който можел да приема образа на тигър (Приложение І-5 - Имена на Богове и имена на български владетели). Според "Български летописи - Джагфар тарихи” той е син на Сабанш (Звиница) и брат на кан Пресиян (Вж.: Фамилни връзки в държавното управление на Дунавска България).

Защо е този “научен анахронизъм” - ще попитате? - За да няма нищо общо с реформата на писмената система на предците ни, която е “сла-вянска”, на “славянски език”, …а за българите е обявено, че постепенно се стопили "в огромното славянско море".

Най-обширното и представително историографическо издание в тази област е на Васил Гюзелев - “княз Борис Първи” (С., 1969г.) Държав-ническото начало на княз Борис Първи е поставено в 852 г. и е белязано с поредица неуспешни войни. В нашето изследване "Славяните и българите" установихме развитието на “Славянската хипотеза” като империалис-тически инструмент на Русия. Установихме също и руската технология и практика за фалшификация на исторически факти и документи (Приложение ІІ-22 - Фалшификацията на историята).

От такава гледна точка се налага да направим преглед на някои де-тайли в гореспоменатата творба на Васил Гюзелев. На стр. 66 /13/ е представен насоченият срещу българската държава военен съюз, състоящ се от: “…Великоморавия, Византия, Сърбия, Хърватско…”. На стр. 69, "…българите воюват срещу Великоморавия…други български армии… срещу… Сърбия и Хърватия…претърпяли нечувано поражение… Първо-родният Борисов син, ведно с дванадесет велики боляри бил пленен от сърбите и поставен в окови. Княз Борис се принудил от скръб за сина си и по неволя да сключи мир със сърбите. За тази цел той отишъл лично при сръбския княз Мутимир…”.

Смутовете в западната и северозападната области на българската държава, възникнали в 863г., както и атаката на флот от 200 кораба под командването на АС-Джир, Юрий Венелин основателно определя като религиозни войни между българите.

Васил Гюзелев пространно представя ролята на славяните на Бал-канския полуостров, а дори и не посяга по същество да изясни КАКВА Е СТАРАТА РЕЛИГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ и какви са реалните исторически обстоятелства, за да се откажат от НЕЯ? Очевидно е, че се касае за груба фалшификация! Според Васил Гюзелев, българите…са били принудени да се отрекат от древната религия на предците си и да приемат християн-ството като държавна религия (864г.). Затова той включва… и няколко до-пълнителни и трудно доказуеми фактора - суша, болести и т.н., като фон на историческата обстановка.

Графиката за родословието на Кубар е съставена на основание "Български летописи - Д.Т.", т. ІІІ, стр. 98-100. От нея се вижда, че Ме- тодий и брат му Константин Философ са правнуци на кан Сабин (764-765 г.), който е обвинен в държавна измяна и за да избегне собствената си, както и на близките му, екзекуция (съгласно чл.8 от тогава действащият закон), избягал заедно с тях в Константинопол.

Кой е “царят”, за който двамата братя споменават в житието си, ка-то казват в 860 г. пред каган Исхак: ”...Нашият дядо…седеше близо до царя...”. Наистина, техният дядо, бившият български кан Сабин, след неговото бягство в Константинопол, участва в срещата на император Кон-стантин V и кан Азан (Асен) Тукта (765г.). Теофан описва тази среща по следния начин: “...През същата година Паган, господарят на България, изпроводил пратеници при императора да моли да се види лично с него. И като получил отговор, слязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и омразата им срещу Сабин и сключили привидно мир...”. /16/.

Кой е “царят” споменат в житиетата на двамата братя Константин и Методий, който ги е изпратил във Великоморавия, т.е. Дулоба (при сло-венете)? Византийският император Михаил ІІІ или българският владетел - ( кан, кан сюбиги, канас = княз) БОРИС-МИХАИЛ? В границите на родината му по онова време са включени авари, сърби, харвати и словени, с примес от франките на Карл Плешиви (в южните области) и на германи-те на Лудвиг Германски (в северните области). В старите летописи отзи-вите за държавническо отношение и морал на император Михаил ІІІ са твърде неблагоприятни, докато историческите данни за българския Борис-Михаил са повече от блестящи. Това се потвърждава и от кореспонденцията на Борис-Михаил с патриарх Фотий (858-867, 877-886) и папа Ни-колай (858-867г.). Странното обаче, е че при тази обилна кореспонденция няма публикувано нито едно малко късче от негово, на Борис-Михаил, писмо до светите отци на Християнската вяра. Това означава, че мислите и действията му, пост фактум, могат да бъдат манипулирани.

Християнството старателно заличава старата българска писменост и история.

В последните години на кан Борис съдбата му е отсъдила да извърши още две важни исторически действия, които в съвременната историография сякаш нямат нищо общо помежду си. Те са следните: (893г.) да възстанови, чрез Общодържавен събор, реда в собствената си държава и (894г.) да внесе, чрез преговори, ред и сговор всред Северните си родни-ни от рода Дуло.

Общодържавният събор взема три важни решения: освобождава от държавна отговорност тангрианеца Владимир и възлага държавната отговорност на третия син на Борис, християнина Симеон; премества столицата от Плиска в Преслав; приема реформата на старата писмена система и за общодържавна писменост се установява кирилицата. Още в първата година кан = цар Симеон е атакуван от войски на роднините си тангрианци Аудан, Угор Лачин (Игор Рюриков) и Арбат, син на кан Алмиш. Има сведения, че Борис е посетил мястото на сраженията, след което Арбат с неговите българи и маджари извършват преход на запад и се заселват в земите на аварите (Дулоба), които до този момент принадлежат на Дунав-ска България. Там Арбат (Арпад) бил приет без сражения "...провъзгласили го за свой кан” (Български летописи - Д.Т., том І, стр. 49). Това означава, че с роднините тангрианци Борис е постигнал дипломатическо спо-разумение. И то не само със сина на Алмиш, Арбат, но и с другите си се-верни роднини от род Дуло.