Оригиналът на тази творба на Черноризец Храбър досега не е открит. Общият брой на откритите ръкописни копия надминава 70. Най-ранният препис е от 1348 г. и се съдържа в българския Лаврентиев сборник (Иван Александров), съхраняван в Русия. Открит е от руския учен К. Калайдович и е публикуван в неговата книга “Йоан Екзарх Болгарски” (Москва, 1824г.). Двеста години преди тази публикация творбата е отпечатана в два буквара под заглавие ”Граматика…” (Вилно, 1621г.). Предполага се, че оригиналът е четири века по-стар. Копията на тази творба вече почти 180 години са обект на научни изследвания от най-видни слависти. Сред тях са руският славист Бодянски (1843 г.), чешкият славист П. Й. Шафарик (1851 г.), видните руски слависти П. А. Лавров и С. Г. Вилински и хърватският славист В.Ягич (който публикува едновременно четири преписа). Разисква се въпросът за редакцията, лексиката, авторът на творбата…и т.н. И до сега изследователският интерес към тази творба, продъл-жава. Някои са на мнение, че тя е част от по-обширен материал, който е бил не на кирилица, а на глаголица. Разискван е и въпросът за коя от две-те азбуки се отнася текстът на Черноризец Храбър - дали за кирилицата или за глаголицата. Поради многобройния материал (над 70 преписа), до-пуснати грешки, направени изменения или допълнения от преписвачите и неправилно хронологично датиране на преписите, проблемът е сложен и дава основания всяка от славянските страни да дърпа чергата на истината в своя посока. Според почти всички преписи обаче, азбуката е създадена в 6363 = 855г.

При сравнителните анализи на фактите обикновено се вземат под внимание и житията на светите братя Константин (Кирил) и Методий, чиито оригинали също не са запазени, а са на лице редица по-късни копия /17/. При своето посещение в България през 2002 г. папа Йоан Павел ІІ изрази благодарност към светите братя Кирил и Методий - ПОКРОВИТЕЛИ НА ЕВРОПА /18/.

При проверката на достъпните източници не открихме следи от графично копие на първата публикация (Вилно,1621г.) При доизяснява-нето на тази задача установихме, че всъщност става въпрос за две публи-кации, като първата е преди 1621 г., от която също няма вече и следа.

Реформата на писмената система е тясно свързана с промяната на религията. Отказът от старата релития е сложно, тежко и отговорно реше-ние. Според тогава действащия български закон “ТОРЕ”, за измяна на религията българският владетел можело да бъде убит заедно с неговите най-близки родственици (Вж.: Религията на Старите Българи). Решението за приемане на нова религия е също сложен и отговорен международен акт. Относно тези контакти на княз Борис с Византия и Рим, като че ли има обилни данни. Липсват обаче данни за връзките му по въпроса с кан Урус Айдар. А може би посещението на Константин Философ (851-852г.) при “сарацините” е всъщност посещение при кан Урус Айдар, приел мюсюлманска религия в 822 г.

Историографическите материали за княз Борис, от една страна подробни и дори бъбриви, от друга страна липсващи, подсказват не само особено сложната и отговорна ситуация в неговото време, но и в нашето съвремие. По-старите източници - Блазиус Клайнер (1761г.), Спиридон иеросхи монах (1792г.) и Юрий Венелин (1829 и 1853г.) свидетелстват, че началото на държавната отговорност на кан Борис започва почти веднага след смъртта на император Теофил, т.е. 842 г. като се добавя: ”…когато на Петровия стол седял папа Сергей ІІ" (843-847г.). Пренебрегва се истори-ческото сведение, че след сключване на новия договор с императрица Теодора (продължение на стария договор за 30-годишен мир), от Константи-нопол се завръща християнката, сестрата на Борис и Докс, която води със себе си своя личен духовен наставник Методий от Тесалоники. Години по-късно (873г.), Методий - архиепископ Моравски…непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си българския княз (канас) Борис, когото по-рано бил направил свое духовно чедо.

Противно на твърденията на някои изследователи, не намерихме основателни сведения за сериозни военни конфликти по времето на кан Борис. Напротив, след договора с императрица Теодора, той е почти покровител на малолетния й син Михаил ІІІ, а конярът-българин Василий, станал впоследствие император, също имал уважително отношение към кан Борис. От хронистите на онова време, единствено Леон Граматик съобщава, че една българска хайдутска дружина е нападала някои градове на Византия, без да свързва това с държавната политика на кан Борис.

В западна посока кан Борис в 848 г. сключил мирен договор с Людвиг Немски (840-876г.). В 852 г. този договор е подновен, а в 853 г., поради размирици между двете държави, кан Борис сключва договор с брат му - Карл Плешиви. Какви са размириците и какъв е спорният проб-лем между кан Борис и Лудвиг Немски? В 853г. техният пограничен регион (сегашните територии на Чехия, Словакия и западната част на Унгария) е бил населен с авари, българи, словени и германци. Основната бойна и управленческа сила в този регион са аварите (Приложение ІІ-13 - Сведе-ния за връзките между българи и авари).

За видоизмененото от съвременната историогрофия име на Рос-тиСЛАВ има данни, че се е казвал Растица и че е упълномощен от Борис І да управлявана северозападните покрайнини на Дунавска България. Словенете и чесите са в този район, а къде са аварите, които чак в края на ІХ в. са посрещнали тангриста Арпад и са го въздигнали като свой кан? Съвременната официализирана историография се опитва да избягва тези въпроси. Приета е една удобна формула чрез хипотетичен термин “сла-вяни”, възникнал в началото на ХVІІ в. по волята на император Петър Велики (1722), внушена му от книгата “СЛАВИ” на Мавро Урбини (1606) (Приложения ІІ-17, ІІ-18 и ІІ-20).

Според "Български летописи - Д.Т.", братята Константин (Кирил) и Методий не са родени в Солун, както обикновено се твърди, а в Тамя-Тархан (северното Причерноморие) (том ІІІ, стр.167), в старият военно-стра-тегически и търговски възел между сармати = българи и Парфия на Митридат, Римската империя, арабите и Византия. Тяхният баща, по горепред-ставената схема за наследието на Кубар, е заемал високата си длъжност тархан, т.е. управител на регион, осъществяващ по онова време търговските връзки с Византия. Той е син на Егет. От схемата личи, че бащата на Егет е бившият български кан Сабин. Егет, дядото на Константин (Кирил) и на Методий, е имал две официални съпруги, едната – хазарка, а другата - византийка. От нейното потекло са двамата братя духовни реформатори, създатели на КИРИЛИЦАТА - 855г. и на ГЛАГОЛИЦАТА - 860 г.

Знаците на кирилицата са от периода 904-905 г.: Преславски керамични плочки (904-907), надпис на хартоф Павел (904), надпис на Тоудора, надпис “Въ тъмъници /а/”, надпис на Презвитер Йоан, надпис от Чупката (931), надпис “аз Марътинъ”, надпис “показов”, надпис на Анани (931), Добруджански надпис (943), надпис Георги Синкел (950), Темнички надпис (950), надпис на Мостич и надпис на “Марина глава” (950 г.).