ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ:
БЪЛГАРИТЕ са един от древните народи, който в периода ІІ в. пр. н.е. - VІІ в. от н. е. е познат в “изворите на историографията” под различ-ни имена. Най-често срещаните сред тях са: САРМАТИ, или имена на техни владетели - КУШАНИ (кан Кашан), АЛАНИ (кан Алан), или пък имена на техни съюзници - КОТРАГИ, ХУНИ и АВАРИ. В периода VІІ-ІХ в. българите са обособени в три отделни държави: Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария, които са подложени на трансгресия-та на християнската, мюсюлманската и юдейската религии. Опитите да се запази Тангризма, старата българска религия, се оказват безуспешни. Не се постига единно становище между трите български държави и по от-ношение Реформата, както на религията, така и на писмената система.
Реформата на писмената система и на религията в Дунавска България се осъществява от два координирано действащи екипа - на дър-жавната власт и на духовните реформатори. Първият екип е оглавен от кан = княз Борис, а вторият от братята Константин (Кирил) и Методий, всичките от род Дуло.
РЕФОРМАТА на писмените знаци на старите българи е завършена в 855 г., като от старата писмена система, състояща се от 132 знака, са подбрани и остават в употреба 58 знака с 36 фонетични значения и съот-ветни цифрови стойности. В тази съкратена форма “Кирилицата” наподо-бява гръцката и латинската азбуки, но е по-съвършена от тях по отношение съответствието фонетичен звук - графичен знак. Решен е и въпросът за превода и съставянето на богослужебните книги, подбора на речнико-вия състав, църковния ритуал, речитатив, песнопения и пр., които също се доближават до източната и западната християнски църкви. Този процес изцяло и успешно е извършен от двамата братя Константин (Кирил) и Методий и присъединилите се към тях съмишленици и ученици (калиграфите, майсторите в обработка на кожи за писане, леярите и ковачите на ме-тал, подвързвачите на книги и др.). Повечето от тях са родени в централните области на Българската държава.
РЕФОРМАТА на религията, подготовката на обществото в българ-ската държава да се отрече от старата религия и да приеме християнството е процес, който има характер на държавно проведена революция за смяна на обичайните норми и закони за поведение и владение. Като пример за тази промяна е достатъчно да отбележим следните обществени принципи: ”Един Бог…Една жена…Изповед за греховете…и т. н”. Отпорът срещу отмяната на религията на старите българи и приемането на християнството има широка обществена поддръжка, при което се стига до вътрешни военни регионални стълкновения (Религиозни войни) и международно пресиращо влияние. За Тангризма са аварите и Хазария, за мюсюлманството - Волжка България, а за християнството - Дунавска България, Константинопол и Рим. Изход от това състояние е твърдата позиция за прие-мане на християнството на българския владетел Борис І, неговия брат Докс и тяхната сестра, подкрепени от преобладаващото мнозинство членове на Великия събор.
Глаголицата (861 г.) е междинен и компромисен вариант за регионално решение на горепредставения усложнен проблем. Тя е създа-дена в изпълнение на договорите на Борис І с Лудвиг Немски и неговия брат Карл Плешиви в западния регион на българската държава (сегашните територии на Чехия, Словакия, Словения и Хърватско).
Кирилицата (855 г.) добива поддръжка и разпространение в централните области на християнската българска държава още преди Великия събор (893 г.), за което свидетелства и писмото-молба на съуправи-телите Джун и Салахби (Олег) до кан Алмиш да се разреши използването на тази азбука в Бащу (Киев) и Новгород като официална писмена система (894 г.).
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА