Както вече бе споменато в началото, през 1962-1998 г. са проведе-ни океаноложки изследвания на Черноморския басейн. В тях са участвали американски, български, руски и турски изследователи и специалисти. В резултат на изследванията е установен катастрофален потоп, датиран по време в 5600 г. пр. н. е. Има основание да се предполага, че този потоп е нанесъл поражения на високоразвита цивилизация, обитавала старите брегове на значително по-малко по акватория сладководно езеро. Българ-ският участник в тези изследвания – проф. Петко Димитров от Инсти-тута по океанология към БАН, е открил през 1985 г. и подводен археологически обект, условно наречен от него “Чинията на Ной”. Обектът има формата на пресечен конус с размери в см D₁=35, D₂=21 и H=9 и има из-дълбана вътрешна част, като наподобява чиния. Върху външната стена на конуса и външната част на дъното има знаци, издълбани с острие. Част от знаците са ясно различими, но за повечето от тях може да се съди по плит-ките останки от следи в структурата на формата.

І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ

През 1998 г. Тодор Стойчев разчита плочките от Градешница и зна-ците от “Магура” и “Байлово” като математически календарни надписи. Той забелязва линейно-геометричния характер на знаците и определя част от тях като “меандровидни” /43/.

На фигура 7 са представени на т. нар. “стопански плочки” от Урук и Елам (линеарно писмо). Като ги сравним със знаците върху печата от Караново (фиг. 27) и плочка от Градешница, ще установим сходния им линейно-геометричен характер и наличието на еднакви знаци в тези различни по време и място артефакти. Само, че артефактите от българските земи са най-малко едно хилядолетие по-стари! Как да си обясним обаче, че някои особено характерни линейно-геометрични знаци от “Магура” и “Байлово” присъстват в свещената система от знаци на Древния Египет?

.. ........................... .................................

Решавайки проблема за периода на катастрофата в Черно море, Райън и Питман /41/ представят своя хипотеза за вероятните пътища за преселение, като отбелязват възникването на нови средища на цивилиза-ция в началото на V хилядолетие (фиг. 29).

В том втори, стр. 233 от “История на пластичните изкуства”, Николай Райнов /42/ цитира т. нар. “Царски папирус”, съставен около 1500 го-дини преди новата ера. В него се съобщава, че през V хилядолетие пр. н. е. от север са дошли “полубогове - наследници на Бог Хор”. Някои изследо-ватели на древните писмености изразяват мнение, че египетската писме-ност е възникнала под влияние на шумерската. Има и мнения, че шумери-те са приели своята писменост от предшестващ ги културен кръг. И. Е. Гелб /21/ дори отбелязва тази вероятност по следния начин: “от друг етни-чески елемент, който поради отсъствие на по-добър термин, аз назовавам “елемент Х”.

Хипотезата на У. Райън и У. Питман за вероятните пътища на пре-селение почти напълно съвпада с резултатите от настоящото изследване на писмените знаци на старите българи. Къде обаче е мястото на старите българи? Във връзка с общата схема на преселение, У. Райън и У. Питман допускат вероятността, че един от преселените на изток народи са тохари-те. През V хилядолетие, според Йоргуз Ерол /41- стр. 211-212/, в Тарим-ската котловина е съществувало сладководно езеро, чиято акватория е би-ла с приблизителни размери на Черноморското. Възможно ли е това да е бил пътят и на старите българи? Една възможна историческа писмена сле-да е анонимният латински хронограф от 354 г. от н. е. /44 – стр. 8-14/, в който българите са определени като един от народите, произлезли от най-големия син на Ной – Сим. Важно значение за изясняването на този въп-рос биха имали по-нататъшните подводни изследвания на древната Черно-морска цивилизация.

Не е за пренебрегване и фактът, че редица знаци от V хилядолетие съвпадат с някои от знаците в писмената система на старите българи.

Въз основа на изложеното и представените графични материали, правим следните изводи и заключения:

1. ДОНЧЕВА-ПЕТКОВА, Л. Знаци върху археологически паметници от Средновековна България, VII-X век. – С., 1980.
2. ЙОНЧЕВ, В. Древен и съвременен български шрифт. – С., 1982.
3. Добрев, П. Каменната книга на прабългарите. – С., 1992.
4. БЕШЕВЛИЕВ, В. Прабългарските надписи. – С., 1992.
5. ВАКЛИНОВ, С. Формиране на българската култура.
6. BOGDAN, D. Grafitele de la Basarabi, Analele Universitatii Bucuresti, Seria stiinte Sociale Istorias №16, IX. – B., 1960.
7. ЗЛАТАРСКИ, В.Н. История на Първото българско царство. – С., 1918.
8. ВЕЛКОВ, И. Плиска – първата българска столица. – С., 1928.
9. МАВРОДИЕВ, Н. Старобългарско изкуство. – С., 1959.
10. АНДРЕЕВ, Й. Българските ханове и царе, VII-XIV в. – С., 1998.
11. СТЕПАНОВ, Ц. Власт и авторитет на ранносредновековна България. – С., 1999.

III хилядолетие пр. н. е.

12. ВСЕОБЩАЯ История Искуств. – т. I. – М., 1956.
13. L’ART et l’homme. – Vol. I. – P.: Librairie Larousse, 1957.
14. PARROT. A. Sumer. – P., 1981.
15. PORADA, E. Alt Iran. – B.B., 1962.
16. BASHAM, A.L. The wonder that was India. – L., 1969.
17. Webster, D. Valley of the mummies. – National Geographic, 1999, No 4, pp 76-87.
18. WEEK, K.R. Valley of the kings. – National Geographic, 1998, No 3, pp 1-33.
19. DIRINGER, D. The alphabet. – L., 1949.
20. FRIEDRICH, J. Geschicht der Schrift. – Heidelberg, 1966.
21. ГЕЛЬБ, И.Е. Опыт изучения писма. – М., 1982. / GELB, I. A Study of Writing. – Chicago & London, 1963.
22. ЙОНЧЕВ, В. Шрифтът през вековете. – С., 1964.
23. Пьотровски, Б.Б. Вади Аллаки. – М., 1981.

II хилядолетие пр. н. е.^*

24. АВДИЕВ, В.И. История на Древния Изток. – С., 1974.
25. МЕРИДЖИ, М. Тайны древних писмена. – М., 1976.
26. ДЮРИНК-КАСПЕРС. Маргиано-Бактрийский археологический комплекс и харапское письмо. – Вестник древней истории, 1997, бр. 3, 51-56.
27. ДЖОАН, А. Образы сверхчувственного мира, Бактрийско-маргианские печаты в их связи с Ближним Востком и долиной Инда. . – Вестник древней истории, 1998, бр. 2, 81-94.
28. АН СССР. Древняя Бактрия. Материалы советско-авганской экспедиции, 1969-1973. – М., 1976.
29. БОНГАРД-ЛЕВИН, Г.М.И. Индия в древности. – М., 1985.
30. АН СССР. История Китая. – М., 1974.

I хилядолетие пр. н. е.^**

31. ГЕОРГИЕВ, В. Траките и техният език. – С., 1971.
32. FOL, A.K.Jordanov, K.Porozhanov & V.Fol. Ancient Thrace. – S., 2000.

I хилядолетие от н. е.^***

33. АРТАМОНОВ, М.И. Археологические памятники Кабардино-Балкария. – Материалы и исследований по археологии СССР, 1941, бр. 3.
34. ТУРЧАНИКОВ. Памятники писма и языка народов Кавказа и Восточной Европы. – Л., 1971.
35. ЩЕРБАК, А.М. Знаки на керамике и кирпичах из Саркела – Белой Вежи. – Материалы и исследований по археологии СССР.
36. ПИЧИКЯН, И.Р. Клад Окса и храм Окса. – М., 1998.
37. ГРЮНБЕРГ, А.Л. Языки восточного Гиндо Куша. – М., 1972.
38. КРУГЛИКОВА, И.Т. Дилберджин. – М., 1974.
39. МАСОН, В. М. Страна тысячи городов. – М., 1966.
40. Кызласов, И.Л. Материалы к ранней истории тюрков. – Российская археология, 1998, бр. 1, 71-81; 1999, бр. 4, 99-107.

Неолит

41. РАЙЪН, У. и У.Питмън. Ноевият потоп. Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята. – В., 2000.
42. РАЙНОВ, Н. История на пластичните изкуства. – т. II и т. III. – С., 1938.
43. СТОЙЧЕВ, Т. Археоастрономия. Праисторически свидетелства за измерване на времето от България. – С., 1998.
44. ДОБРЕВ, П. История на българската държавност. – С., 1995.

Предходните глави, първа и втора са текст на доклада на автора пред националната научна конференция : “Приносът на Българите в световната цивилизация”. 20-21 октомври 2000 г., Софийски университет. “Св. Климент Охридски. Без изменения докладът е представен пред Петата научна конференция : “България в световната история и цивилизации – дух и култура”. 18-19 ноември 2000 г. Варна; Интернационалният юбилей на Института по география, 30 ноември – 1 декември 2000 г.; Международна конференция на осторов Сицилия, под председателството на проф. Франческо Торе, директор на Института по геология и морска археология, Трапани, Сицилия, 16-17 януари 2001 г.; и др.

Докладът за това изследване е публикуван изцяло в сп.”Български векове” бр.3.2001 г., сп.”Авитохол”, кн. 14-15, 2001 г. и в-к “Азбуки” бр. 5. 2001 г. Особен интерес към втората част от доклада : “Писмени знаци върху подводен археологически обект от неолита и връзката им с древните цивилизации /сравнителен анализ/, проявиха : проф. Уйлиям Райан и проф.Уолтър Питман от Колумбийския Университет, САЩ, проф. Франческо Торе, Институт по Геология и морска Археология, Италия, проф. Харалд Харман, Институт по мултилингвистика, Белгия- Финландия, проф. Боб Балард, САЩ и др. Резултатите от тази част от доклада /Таблица № 6/ са публикувани от проф. Харалд Харман, Дуайт Колеман, Institute for exploration и Института по Океанология към БАН. Варна. http://www.io-bas.bg .