ДЪРЖАВАТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

(ОБОБЩИТЕЛЕН АНАЛИЗ)

В процеса на направените от нас почти 40 годишни изследвания и графичен анализ на писмените знаци на старите българи и реформата им в средата на ІХ в., се наложи да изясним редица исторически обстоятелства. Главен приоритет в този процес имаха археологическите факти. Бяха взети под внимание становищата на техните откриватели. Допълнителен фактор и анализ, съпоставка на достъпни източници, бяха писмените исторически сведения съобразени със скалата за физическото понятие за времето и трансформациите на стария текст в нашето съвремие.

За наша изненада стигнахме до факти и заключения, че голяма част от историята на Българите е заличена или фалшифицирана!

Като особено важен източник за възстановяването на истината за нашите предци - българите, намираме издадената в Оренбург, Русия, тритомна история: Бахши Иман, Джагфар тарихы (историята на Джагфар). Свод болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г.

Главна цел на нашето изследване бяха писмените знаци на българите, но се оказа, че те не могат да бъдат разглеждани и анализирани откъснато и изолирано от времето и историята на техните носители, българите и тяхната държавност. Затова ние тук си позволяваме, макар и в най-общи черти, да възстановим някои от принципите на тази държавност.

В българската историография тук-таме се споменава за законите на кан Крум /802-814 г./. Липсват обаче детайлите и анализ, както на неговото законодателство, така и на старата религия на българите. В том ІІІ на българските летописи /стр.111-124/, намираме сведения за религиозната митология, обрядите и основните закони на старите българи, записани във времето на кан Урус Айдар /805-855 г./, владетел на Киевско-Волжка България. Има основание да се приеме, че те са еднакви и в Дунавска България. От Прил. І. 8. се вижда, че майката на кан Урус Айдар е сестра на кан Крум, а неговият син Будим е първият по държавна власт след Айдар, тархан на Ак-Урус, Прил. ІІ. 16. Записът на тези сведения е направен преди 840-та година, от държавният секретар Шамс.

Според чл.10. и чл.11 от основният закон “Торе” върховният управленчески орган на българската държава е “Кинеш”, т.е. демократично избрано Народно събрание, в което броят на избраните представители не надвишава 500 народни представители.

Този орган избира упълномощени представители, изпълняващи функциите на съдебна власт. Върховен изпълнител на властта в държавата е канас ювиги, който получава тези права и задължения по родово наследие. Нарушаването на това родово наследие не се допуска, освен при изключителни случаи. В изпълнение на своите права и задължения канът разполага с правителство от 30 боляри от които 12 са “велики” и изпълняват функциите на оперативен съвет, отговорност за съответните региони от държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на държавата или на религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно наказание не само те, а и най-близките им родственици. Такива случаи намираме при кан Гостун = Кущан = Гордас от род Ерми /527-528/, който е убит заради опит за подмяна на старата религия с християнство и кан Сабин /764-765/, който за да се спаси от тази санкция избягал с близките си в Константинопол. Логично е да се мисли, че и в двата горецитирани случая решението за санкция е право на Кинешът = Народното събрание. Други аналогични сведения за ролята и значението на този върховен орган в управлението на държавата на българите са следните:

Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по древни традиции е Кинешът = Народният събор = Народното събрание. Доказателство за това са сведенията за кан = княз Борис, когато той е вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държаваната си отговорност на своя син Владимир.

Има легенди, че наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той е лишен от зрение чрез избождане на очите заради опит да възстанови старата религия на българите.

До тук само частично представихме: Устройството, ролята и значението на върховния управленчески орган на Българската държава. Според Българските летописи тази практика за управление на държавата намира приложение около 16 хилядолетия и е модел и пример за поредица възникнали и отминали във времето други държавности и цивилизации, които в нашето съвремие са представени чрез археологически артефакти, писмени знаци и писмени източници.

Моделът за върховно управление би могло да бъде сравняван с Ареопагът на Гърците или Сенатът на Римляните. В нашето съвремие, би могло да се сравнява с т.н. “парламентарна монархия” със следните различия:

КАНАС ЮВИГИ - Задължително е от древният управленчески родов корен на българите. Единствените изключения са Агарджа и Баламбер, които са от хунски произход, но бръкът им с български принцеси е сключен и утвърден от закона и демократично избраното Народно събрание съгласно чл.10 от закона = конституцията “Торе”.

КАНАС ЮВИГИ = ИМПЕРАТОР - Изпълнява решенията на Кинеш = Народното събрание = Сенат, но при извънредни ситуации има права и задължения за самостоятелни решения. Това обстоятелство е регистрирано от поредица византийски и латински хронисти във фразата: “…господарят на Българите…”. За самостоятелните решения канът е давал отчет пред Кинеша.

Според закона Торе:

Чл. 13. “…неговите синове от наложниците не принадлежат на царския род, а на родът на техните майки.”.

Чл. 16. “…има право да взема данък 10% от търговците…”

При военни отбранителни или нападателни действия канът е главнокомандващ и е длъжен да спазва, както и да контролира спазването на следните принципи:

Чл. 37. “...пленените не подлежат на убийство...”

Чл. 36. “...телата на загиналите велики войни на противника вътре в границите на Държавата, не бива да се заравят в земята, защото техните души ще останат на нашата земя и ще ни отмъстят...техните тела трябва да се изгарят...”.

Като върховен съдия канът разглежда и взема решения по дела, свързани с нарушения на договорите за междудържавните отношения, както и спрямо несправедливо издадени присъди от упълномощените съдии.

Чл. 52. “...Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава данък...канът има право да употреби сила...”.

Чл. 53. “... Ако някой избяга от даржавата в друга страна, то за това се наказват охранителите на този участък от границата...”.

Като върховен религиозен водач канът възглавява народните молебени към Тангра.

Чл. 30. “...преди битка се извършва молебен към Тангра...след успешна битка се извършва благодарствен молебен...”

ОБЩЕСТВОТО:

При своето пребиваване в столицата на кан Атила от род Дуло (434-453) в Панония, летописецът на тази епоха Приск казва за него следното: “...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Както Приск, така и други негови съвременници, констатират, че в държавата на кан Атила (Тохол = АвеТохол) няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. В най-общи черти това означава, че не е имало кражби, насилия и разбойничество.

Как е било осигурено обществото в държавата от такава опасност?

За неговия родственик, също от род Дуло, кан Крум, в историографията почти имагинерно се споменава за неговите строги закони. Не са за пренебрегване и фактитите, че преди да поеме държавната отговорност, кан Крум идва от региона на Панония, а синът му Будим е първи държавен ръководител (Урус тархан ) на зет му кан Урус Айдар от род Дуло.

В българската историография битува твърдение, че кан Крум е водил войни срещу аварите...и ги покорил! В нашето изследване установихме, че Крум, син на кан Азан = Асен Тукта и внук на аварския каган Улаг е нелогично да води война срещу войските на своя дядо. Логиката и фактите сочат, че първите войни с участие на Крум Велики са срещу агресията и войските на Карл Велики в региона на Панония.

Законите във времето на кан Атила, кан Урус Айдар, и кан Крум, които гарантират необходимия ред и спокойствие на обществото в българската държава са много по-древни и са строго спазвани в продължение на хилядолетия. Тук цитираме част от тях, които засягат обществото в Българската държава:

Чл. 44. “...крадецът се осъжда да върне окраденото в десеторен размер. Ако той не е в състояние...се взема от близките му родственици...”.

Чл. 45. “...ако на крадецът му е първи път, освен върнатото в десеторен размер, той е длъжен да се закълне, че вече няма да краде. Ако му е за втори път, освен върнатото в десеторен размер му се отрязват носа и ушите и се подлага на бой като безчестен човек...ако бъде заловен в кражба трети път...освен горните наказания му се пречупват краката...”.

Чл. 38. “...убийците се предават на рода на убития, а те сами решават да го убият ли или да му позволят да живее срещу откуп...откупът за убиец мъж е 1000 овце или 100 камили или 300 коня, а за убиец жена, два пъти по-малко...”.

Чл. 39. “...ако убийството е извършено чрез отравяне...с отровителите се постъпва както с убийците...и ако е чрез вино се унищожават лозята на убиецът...ако е чрез месо се унищожават и животните на убиецът...”

Чл. 41. “...на убиец на свойте родители или близки родственици...не се разрешава откуп...него го убиват вързан... със стрели...”.

Чл. 51. “...Бременна жена се освобождава от наказания...”.

За правилата на поведение в обществения живот в държавата на българите немаловажно значение имат и следните клаузи от закона “Торе”:

Чл. 25. “...във всички случаи трябва да бъде даден откуп за невестата, даже и ако тя е взета насила... ако при нейното похищение...някой от похитителите е убит... никой не носи отговорност”.

Чл. 32. “...Войн, проявяващ неуважение към своето оръжие, се лишава от него”.

Чл. 32. “...Войните призовани на сбор, която се явят в непълно въоръжение и не изпълняват заповедите...или побегнат от полесражението, се наказват от своите военноначалници”.

Чл. 55. “...Ако някой се опита да избегне присъденото му наказание ... го убиват “.

Чл. 51. “...Жена, имаща деца, при раздяла на имуществото получава не само своята част, но и частта на децата...бащите на децата могат да бъдат различни, но майката е една. Нека децата не забравят това и да се покланят на майката преди да приветстват бащата”.

Според митичната част на споменатите по горе български летописи, още през десетото хилядолетие преди новата ера е имало графичен знак на Бог Тангра. Това е по времето на българският владетел Улят (Лут), том ІІІ с.82 . Този знак е изглеждал така:

 

Знак на Бог Тангра

Графичната форма на знака е еднаква с формата на знак № 50 от таблица № 1 (Писмените знаци на старите българи). Освен него, според същия източник, те са имали и знак-герб на българската държава Идел, изобразяващ основния покровител Алп Бури. В различните фази на развитие на българската държава гербът е имал следните графични варианти:

Знак- герб на Българската Държава

Графичната форма на втория и третия варианти съвпадат с формата на знак № 67 от таблица № 1 с фонетично звучене АН. Същият знак е запазен и в Кирилицата, под название АСЪ, а също и в модифициран вид в Глаголицата. Неслучайно знакът присъства и в монограмите върху пръстените на кан Кубрат.

В периода на първото хилядолитие пр. н. е. и първото хилядолетие от н. е. държавата на българите е модел и пример за морал, закон и организация на възникналите в този период други държавности.