ЧАСТ ІІІ

ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ

НА ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

Глава първа

ПРИНЦИПНА СХЕМА

В "Български летописи - Джагфар тарихи” (том ІІІ, стр. 84) за ос-новоположник на българската = сарматската династия е посочен

АЛБУГА-БОЛГАР

(808-755 г. пр. н. е.)

При неговия следовник САМАР българите създали своя писменост, наречена “САМРА”, използвана при Бурджан.

БУРДЖАН

(683-633 г. пр. н. е.)

Той разбил кимрите и се опитал да възстанови българското гос-подство над бившата Самарска (Шумерска) държава. Писмените знаци на сарматите (старите българи) били известни и на старите гърци, но вместо “САМРА” те ги наричали “ТАМГА”, което вероятно има връзка с наиме-нованието на върховния бог на българите = сарматите ”ТАНГРА”.

Фиг. 54. Писмени знаци на старите българи = сармати

В края на ІІІ век преди новата ера КАН КАШАН направил реформа на писмената система на българите = сарматите. Заради този му принос, вместо писмо “САМРА”, то е наречено “КАШАНСКО ПИСМО”. За религиозни цели и предмети за бита с магически функции обаче продължавало използването на редица знаци от по-старата писмена система - системата “САМРА”.

 

Фиг. 55. Религиозен знак САМРА

 

Фиг.56. Религиозни и магически знаци САМРА

Фиг.57. Декоративни магически знаци САМРА за облекло

Има основание да се мисли, че реформата на кан Кашан се състои в отделянето на религиозните и магическите знаци от писмените знаци за граждански и държавни преписки, за които в предходното ни изследване установихме, че са 132 знака. Това се потвърждава и от едно по-късно сведение от времето на кан Боян (535-590), който извършил преброяване на населението в държавата на кашанско писмо, което по негово време се наричало и “КУНИГ” /Б. Л., том ІІІ, стр.95/.

В друго сведение, отнасящо се за ІХ век, по времето на кан Урус Айдар се казва, че Микаил Шамс, веднага щом поел поста държавен секретар (840 г.), довършил започнатата от баща му дейност по превода и преписите на старите документи и ръкописи от кашанско писмо (куниг) на турански език и арабографическа калиграфия. Отделно от това той препрочитал текстове на “Самра” и избрал от тях древните думи, които могли да употребяват муллите при своите речи и записи. Това е също важно косвено доказателство за характера на реформата, извършена от кан Кашан.

Немаловажно е и сведението, че при посещението си в Хазария (860 г.) светите братя Кирил и Методий получили евангелие и псалтир, написани с “рошки” букви. Терминът “рошки” или “росс” би следвало да се разбира като византийско понятие в определение на времето на кан Урус Айдар (805-855) и на каган Урус (821-839). (Приложение І-8 - Династични връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария в периода VІІ-ІХ в.)

Има доказателства, че двете системи - “Самра = Тамга” и “Кашан = Куниг” продължили своето съществувание и през Средновековието като били ползувани за гербове и тамги.

 

Фиг.58. Гербове и символи на български родове, градове и губернии

във Волжка България в периода ІХ-ХVІ век със смесено приложение

на знаци от системите “САМРА” и “КУНИГ” /Б. Л. том ІІ, стр.143-151 и стр.155/.

 

Фиг. 59. Средновековни родови гербове и символи на основата на системата “САМРА”

Фиг. 60. Герб на Угор Борис = Светослав (945-972) от род Дуло,

кан на Киевското царство и защитник на старата вяра на българите.

Фиг. 61. Навсякъде, където са живели старите българи = сармати са оставили своите писмени знаци, системата “КУНИГ”, използвани за практически цели

 

Фиг. 62. Навсякъде те са оставили и своите религиозни знаци от системата “САМРА”.

 

Оставили са своите писмени знаци и рисунки върху скали, дялан камък, керамика, златни и сребърни съдове, украшения от сапфир, рубин и др. подобни в съчетание с благородни метали, както и други дълготрайни доказателства за своето присъствие в отминалите времена.

Фиг. 63. Сарматската = българската конница от Пантикапея в сражение срещу легионите на Римската империя (І в. пр.н.е.) по времето на кан Саричин и римският император Август Октавиян

Фиг. 64. Българската = сарматската конница от Плиска в сражение срещу Византийската империя (VІІІ в.)

Фиг. 65. Златни прибори на български (сарматски) владетели

Фиг. 66. Съд от съкровището на кан Кубрат

Фиг. 67. Сарматски меч от епохата на кан Саричин ( І в. пр. н.е.)

 

 

Фиг. 68. Мечът на кан Кубрат - фрагмент от ножницата (VІІ в. н. е.)

 

Главното доказателство за историята на старите българи = сармати са техните писмени знаци, нанесени върху различни археологически обек-ти в следните региони на Русия и Украйна: Маяцк на Дон, Новочеркаска област, Саркел-Белая Вежда, Херсонес-Крим, Ставрополски край, Талас, Кабардино-Болкария

 

 

ОБЩА ТАБЛИЦА

НА ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ = САРМАТИ

НАМЕРЕНИ НА ТЕРИТОРИИТЕ НА РУСИЯ И УКРАЙНА

 

 

Прави впечатление нежеланието на руските = съветските изследо-ватели да отбележат каквото и да било общо между тези знаци и знаците намерени в Дунавска България. Г. Ф. Турчанинов определя тези знаци като алански, касожки, тюркски и т.н. Той вметва една предупредителна бележка за М. В. Артамонов, че бил “в плен на българската идея”!

Съобразявайки се с това, А. М. Щербак стига до абсурдното твърдение, че знаците са на печенегите, които се появяват по тези места чак в Х в. Очевидно се касае за фалшификация на историята!