Фиг. 71. Етруски надпис. VІ в. пр.н.е.

Фиг. 72. “Класическа” етруска азбука. V в. пр. н. е.

За разновидности и варианти на етруската писмена система изследователите приемат надписите в областта Пицена и Венеция до адриатическото крайбрежие, както и северноетруските - оскски, умбрийски и фалиски, а на остров Сицилия - сикулски надписи. Датировката им варира между VІ и ІV в. пр.н.е.

1 - Западно-Гръцки; 2 - Прототиренски; 3 - Етруски и Умбрийски; 4 - Оскски;

5 - Фалистски; 6 - Архаична латинска; 7 - Класическа латинска.

В Испания са намерени около 150 надписа с иберийско писмо, издълбани върху камък, олово, бронз, сребро или нанесени с боя върху гли-нени съдове. Направлението на надписите е от дясно на ляво. Датировката им варира в периода VІ-ІІІ в.пр.н.е., но някои изследователи са на мнение, че иберийското писмо има значително по-древен произход, като го свърз-ват с намерени в пещери знаци от неолитната епоха. Други изследователи го свързват с критското, финикийското и пуническото писмо. Както вече отбелязахме, съществуват хипотези и за произхода му от кавказкия реги-он, като обикновено го свързват с древно-грузинското писмо. Тази хипо-теза, обаче, не намира достатъчно потвърждения и привърженици преди всичко поради големите различия в конструкцията на графиката.

Фиг. 74. Иберийски писмени знаци /2/

Фиг. 75. Таблица за еднаквите иберийски и финикийски знаци. /1/.

Липсващо звено в досегашните изследвания и анализи на древните писмени системи в периода на първото хилядолетие пр.н.е. в регионите на Италийския и Иберийския полуострови е сравнителният графичен анализ с писмените знаци на старите българи = сарматите.

В нашето изследване “Писмените знаци на старите българи и връз-ката им с древните цивилизации, сравнителен анализ“, което се основава преди всичко на графични и археологически данни, установихме еднакви-те графични знаци и големия брой на еднаквите знаци. Това надминава всички хипотези за случайност. На основание на тези данни е съставена и показаната още в самото начало на книгата Таблица № 1.

Фиг. 76. Еднакви писмени знаци на старите гърци и старите българи (VІІІ-VІІ в. пр.н.е.)

Фиг. 77. Писмени знаци на траките (виж част І, колона ІІІ, табл. № 4).

Големият брой еднакви знаци не могат да бъдат случайност. За всичките знаци има археологически доказателства и коректна датировка. Къде да търсим обяснението и историческата истина за този феномен? Възможно ли е лингвистиката да подскаже някакво решение на проблема?

В продължение на 150 години лингвистиката се опитва да реши проблема за “Индоевропейската прародина” и различните изследователи отнасят нейното начало към 100 000 г. пр.н.е. до 1600 г. пр.н.е.

От ляво - пореден номер на знака; от дясно - номер на знака по горепред-ставената таблица за писмени знаци на старите българи = сарматите (Таблица 1).

Разглеждайки модел 4 - Черноморския и Каспийския регион (ци-тиран на стр. 236), Дж. П. Мелори отбелязва: “...движението на степното население на запад се потвърждава от исторически източници. Най-наг-ледният пример е миграцията и разселението на сарматските племена в течение на железния век...”.

Той определя езика на сарматите като ирански, а не индоевропей-ски, не вижда връзката им с българите и няма представа от техните пис-мени знаци. Лингвистичният материал, от който следва да се черпят данни за сравнителен анализ, е езикът в Дунавска България и производните от него: руският, сръбският и др. езици, но това в лингвистиката липсва. Напротив, свързано с модела за Балканите обикновено се цитират: "македонският", сръбският, албанският и дори арменският езици, но не и българският. Що се отнася до езика във Волжка България, има писмени сведения, че след ІХ в. там за официален език е възприет тюркският, говорим в VІІІ в. в региона на Бактрия и Согда.

По-древната фаза, преди епохата на желязото, която най-често се сочи в изследванията по лингвистика като вероятност за начало на индо-европейската родина на езиците, е VІІ-VІ хилядолетие пр.н.е. Този проб-лем, от гледна точка на обективните методи на науката, вече има отговор в океанографските, геологическите и археологическите изследвания на Димитров, Райан и Питман /4/, /5/. В най-кратък вид тези изследвания са описани в нашия доклад “Ноевият потоп”, представен в 2002 г. на научна конференция. Преди 6500 години пр.н.е. Черно море е било сладководно езеро и в неговия регион е имало благоприятни климатични условия за развитие на цивилизация. Доказателство за това е намереният от проф. Петко Димитров подводен археологически обект с условно наименование “Чинията на Ной”. Нанесените върху този археологически обект писмени знаци са представени в предходната част на нашето изследване.

Фиг. 78. Палеографическа схема на старите брегове на Черно море. /4/

Вземайки под внимание резултатите от тези обективни научни из-следвания, Черноморският регион от горепредставените четири основни модела в лингвистиката може да се определи като изход за разсейките на индо-европейските езици в периода 6000-7000 г. пр.н.е.

Фиг. 79. Вероятните пътища на преселението на запад и северозапад в Европа след потопа в Черно море /5/.

Фиг. 81.

Според "Българските летописи - Джагфар тарихи”, старите българи в епохата на неолита са обитавали териториите северно от Черно море и планината Урал. В ХV хилядолетие пр.н.е. в този регион те създали пър-вата си държава “ИДЕЛ” чрез обединението на седем племена. Създателят и владетелят на тази държава е Иджик (14953-14653 г.пр.н.е.) /6, том ІІІ, стр.81/. Прави впечатление, че той е живял точно 300 години, т.е. толкова, колкото и Авитохол от Именника на българските канове. Напълно въз-можно е да се касае за някаква митологична схема. Но тук трябва да отбележим свидетелството на Херодот в V в. пр.н.е., който в този регион разполага “савроматите”, т.е. сарматите, за които доказахме, че са иден-тични със старите българи. По времето на владетеля на държавата Идел, (ХІІІ хилядолетие пр.н.е.), част от населението се преселило на изток от Урал. Първите сведения за писмени знаци са в Х хилядолетие пр.н.е. по времето на един от следващите владетели от династията на Иджик, наричана “ИМЕН”, който носи името Лут. По неговото време настъпил повсеместен мор всред населението и той, за да запази своя народ, бил принуден да осъществи подбор и разселване на части от народа си (”...да ги изгони...") в други територии - Макене (Балканите), Сувар (Месо-потамия), Мидан (Иран), Креш (Крит), Мамил (Египет), Атряч (Мала Азия) и Каркаш (Кавказ) /6, том ІІІ, стр.82/.

След Херодот, Птоломей с поразителна точност в своята “География” определя азиатските и европейските териториални владения на САРМАТИЯ. Цяла плеада от римски хронисти, във връзка с трансгресия-та на Римската империя на североизток, имат предвид пак Сарматия, пред-ставена под формата на “варвари”, а съвременната историография ги представя в още по-кощунствени форми и варианти и модификации - ку-тигури, оногури, утигури, сарагури, алани, котраги, хуни и др. тям подоб-ни... С физически образ - нисък ръст...криви крака...зъл поглед, и...космат език, не само непрекъснато воюващи с всички околни племена, но и дори със себе си!

Археологическите данни доказват обратното, сарматите = българите са имали висок ръст и висока степен на обществено и културно развитие. Притежавали са собствена писмена система и високи познания за околния физически и животински свят, както и високи занаятчийски и строителни умения.

1. Писмените знаци и системи на старите българи, етруските и Иберия, имат определена родствена зависимост и взаимодействие още от епохата на неолита. За това свидетелстват археологическите данни. Меж-динната зона (централна Европа) също съдържа доказателства за този “фе-номен” на това отдалечено от нашето съвремие минало и начало на чо-вешката култура.

2. Главните източници на този фрагмент от историята не следва да се основова само на писмените исторически данни, които в редица случаи са подправени, модифицирани или умишлено фалшифицирани. Главните източници би следвало отново и отново да се сверяват и анализират с фак-тите на археологията като основна изходна база за сравнителен анализ..., а Земята тепърва, при коректен подход на изследователите, ...ще съобщи много древни истини.

3. Писмените знаци, пещерните рисунки, погребалните обряди, ос-танките от украсни и ритуални предмети, съдове и оръжия, ще допринесат за истината и познанието на бъдещите поколения на човечеството.

4. Безкрайните златни съкровища на сарматите = българите очакват своите откриватели.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: