Глава четвърта
РИМСКАТА ИМПЕРИЯ И САРМАТИТЕ = БЪЛГАРИТЕ
(в периода І в. пр.н.е. - V в. от н.е.)
Главният противник на Римската империя в експанзията на севе-роизток е държавата на сарматите = българите. След разпадането на им-перията на Александър Македонски и Гърко-Бактрийското царство, в Средна Азия възникват две нови империи: Парфия на митридатите и Ку-шанската империя на сарматите = българите. В "Българските летописи - Джагфар тарахи” за основателя на Кушанската империя, кан Кашан е казано следното: “...Кашан е син на Канджал и е потомък на Албуга Сигеркан. Неговата майка е масагетска принцеса... извършил походи на изток...до река Хин (Инд)... на запад подчинил улагците (даките). На юг извършил победоносни походи в Кавказ и Мала Азия...” /том. ІІІ, стр. 87, 88/ /1/.
Държавната стратегия на тези две империи е контрол и монопол на търговския обмен между Изтока и Запада. Парфия контролира южните търговски магистрали на бившата Персийска империя в посоки Египет, Мала Азия, Балканите и Рим. Кушан контролира северните търговски ма-гистрали от северозападна Индия, през Каспийско море, северното Причерноморие и поречието на реките Волга, Дон и Дунав, в посока Сканди-навия, средна Европа и Рим. За този период римският историк Плиний Стари казва: “ ...По най-ниски изчисления... всяка година... отнемат от на-шата империя по 100 милиона сестерции... а ни изпращат... такива стоки, които при нас се продават 100 пъти по-скъпо”. Това определя и военната стратегия на Римската империя на изток. Първите сражения между рим-ските легиони и сарматските = българските войски в северното Причерно-морие са в І в. пр.н.е., по времето на кан Саричин (107-65 г. пр.н.е.) и Лу-ций Корнелий Сула. В тези сражения Боспорското и Понтийското царство, които са под властта на Митридат VІ и Парфия (Партия), след две неуспешни войни със Сула и сключения мир в 85 г. пр. н. е., те оттеглят своята подкрепа за кан Саричин и дават територии и плацдарм за римските легиони. (История на древния Рим. Стр.169.) /2/. В 66 г. пр. н. е римските войски, предвождани от Гней Помпей, нахлули в Колхида, а след това и в Армения /2, стр. 190/. “...Опитът на Помпей (65г.) да мине от долината на Фазис към Каспийско море и да завладее древния търговски път за Изтока завършил с неуспех.” /2, стр.191/.
Синът на кан Саричин, кан Бершуд = Катраг (65-21 г. пр.н.е.), сключил договор с планинското кавказко племе котраги за война срещу римските легиони. В тези сражения срещу легионите на Гней Помпей, сарматите = българите на кан Котраг участвали с над 200 хиляди конници, подкрепени от още 20 хиляди конници от кавказкото племе котраги, наети на българска служба /Strabon-XI, 5, 6/. След завръщането на Помпей в Рим, въпреки отчета му пред Сената, че на Изток е победил: “...двадесет и двама източни царе...”, той изпада в немилост! Той не е осъществил главната задача: ДА ЗАВЛАДЕЕ ДРЕВНИЯ ТЪРГОВСКИ ПЪТ ЗА ИЗТОКА. Общественото признание на немалкото негови военни успехи, му създава възможност да запази частично своята власт като формира първия Триум-вират: Помпей, Цезар и Крас.
В 55-53 г. пр.н.е. Крас поема отговорност и отново насочва силна армия от 7 легиона и 4000 конници на Изток. В Кавказкия регион, край селището Синака, той бил убит, а армията му напълно унищожена. От 40-хилядната римска армия само 10 хиляди се върнали в границите на римската провинция /2, стр. 202/. По-късно, в 36-35 г. пр.н.е, сериозен отпор в региона на Кавказ, срещнал и Марк Антоний /2, стр. 219/. Срещу легионите на Октавиан Август /20 г. пр.н.е./, окупирали Армения и долното течение на река Дунав (12 г. пр.не.) /2. стр. 253/, се противопоставя синът на кан Катраг - кан Барджил (21г. пр.н.е. - 5г. от н.е.). Заддунавска успеш-на експедиция е отбелязана с издадени монети по времето на император Тиберий (14-37 г. от н.е.), което съответства на кан Сувар, син на кан Барджил (5-23 г. от н.е.).
При император Клавдий (41-54) “...Под зависимостта на Римската империя изпаднали Оливия, Херсонес и боспорското царство...” /2, стр. 259/. Това е времето на кан Кумук, син на кан Сувар (23-46). Неговият син, кан Барин (46-106) воювал през 55-62 г. с римската армия изпратена в Армения от император Нерон (54-68). “...римляните били принудени да капитулират...” /2, стр. 261/. За кан Барин е отбелязано: “...Той мечтаел да отмъсти за смъртта на своя дядо Саумак и обсадил Херсон с условие да му предадат скулптурата на Тама – пълководеца, който пленил дядо му. След като получил статуята, той й отсякъл главата и я заровил до гроба на дядо си, а после извършил поход до Дарбазан и го разгромил.” /1, том ІІІ, стр. 89/. За император Домициян (81-96) има следното сведение: ”...римските войски се придвижили в Централното Закавказие в района на Дарялското дефиле и издигнали тук погранични укрепления...опитът им да завладеят проходите към брега на Каспийското море, завършил с пълен неуспех... тези военни неуспехи подкопали авторитета на император Домициян” /2, стр. 269-270/.
Император Траян (98-117) в 101 г. с голяма римска армия преминал Дунав и се насочил към столицата на даките – Сармизегетуза. След кратко примирие последвали нови походи на император Траян с очевидната цел да овладее контрола на Северния търговски път на сарматите = българите и Южния търговски път на Парфия (Партия). /2, стр. 271-273/ В чест на своите победи император Траян издигнал скулпторен паметник в Рим – Траяновата колона с особенно ценни за сарматската = българската история релефи. От тези релефи правим заключения за бойните доспехи и физическия образ на старите българи. Това съответства на времето на кан Кавил и кан Кубар.
Походите и политиката на император Траян и последвалите го императори Адриян и Антоний Пий създават противоречие и разцепление в ръководството на държавата на старите българи. Синът на кан Кубар, кан Артан, забранил търговията и притеснявал търговците. По тази при-чина срещу него възникнала омраза и бил наричан с прозвището Таш-Баш, което означавало разбойник. Срещу него била и сестра му Бояр-Киз. За да затвърди своето положение, кан Артан наел на държавна служба хунски отряд и за командващ, сабан-тархан, назначил Агарджа. Подстрекавани от другите тархани и сестрата, Кан Артан и Агарджа влезли в единоличен двубой, при който кан Артан загинал (150 г.), а сестра му се омъжила за хунския военноначалник Агарджа, който бил провъзгласен за кан. Бояр-Киз и Агарджа поставили началото на рода Дуло /1, том ІІІ, стр. 89-90/.
При създалата се ситуация синът на кан Артан, Шада Банат, се от-тегля със своите привърженици в региона на Кавказ. По времето на импе-ратор Антоний Пий (138-161) за първи път се споменава за аланите като нещо различно или отделено от сарматите: “...На Черноморското край-брежие римляните подкрепяли жителите на град Оливия срещу набезите на аланите..."/2, стр. 277/. Най-вероятно това са действията на Шада Банат. В 162 г. император Марк Аврелий (161-180) бил принуден да прехвърли легиони от дунавската граница в кавказкия регион с военноначалници Авидий Касий и Стаций Приск. В чест на победите си над сарматите Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул “Сарматски”- 177 г. “...През 167 г. от н.е. живеещото отвъд Дунав германско племе маркомани заедно със сарматите...пробило римските погранични укрепления и започ-нало да опустошава пограничните провинции на империята...”/2, стр. 278/. В чест на победи в битки срещу сарматите императорите Комод (180-192) и Каракала (211-217) издават монети, което съответства на времето на кан Борис (189-210), син на Бояр-Киз и Агарджа и кан Барак, син на Борис. След император Траян, обаче никой от тях не е бил така близо до няколковековната стратегическа цел на Римската империя - завладяване и контрол на Северния магистрален търговски път между Изтока и Запада. Нещо по-вече, полесраженията със сарматите = българите се пренасят почти до централна Европа и в дълбочина на римските територии.
Сведенията за това срещу кого се е сражавал император Деций (249 -251) в последната си битка, са уклончиво противоречиви: скити...готи...? Те, след като преминали река Дунав, се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал. В българските летописи това е отразено по следния начин : “Кан Баранджар (син на кан Барак. б.а.) (235-271), заедно с наетите на българска служба котраги, в 251 г. разбил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък” /1, том ІІІ, стр. 90/.
Освен наетите на служба котраги, сарматите имали и друг многовековен съюзник - масагетите. В началото на настоящето проучване отбелязахме, че майката на кан Кашан, създателя на Кушанската = Сарматската империя е масагетска принцеса. Част от масагетските родове (росомани) пряко участват в управлението на Сарматската = Кушанската = Аланската = Българската държава. Подобно право за участие в управлението получават и някои хунски родове след брака на Бояр Киз с Агарджа (150 г.). За наетите на българска служба котраги няма данни за пряко участие в управлението на държавата. Подобни данни няма и за готите.
Главен фактор в управлението на Римската държава е Сенатът. Подобни функции в държавата на старите българи има Великият Събор, който, съгласно Конституцията “Торе”, не надвишава 500 родови, административни, военни и обществени представители /1, том ІІІ, стр.120/. Поради липса на данни, че готите са участвали в управлението, а са наста-нени в сарматски територии (в около 230 г.), правим заключението, че те са наети на държавна служба подобно на котрагите. Това обяснява и по- късното им изгонване от териториите на Сарматия като нелоялни и нена-деждни съюзници.
Пример за нелоялност намираме по времето на император Клавдий ІІ (268-270) за битката на Дунав при Нисус (Ниш) в 269 г.: “...След жес-тока борба римляните успели да разгромят превъзхождащите ги числено дружини на готите и техните съюзници (т.е. сарматите - б.а.)... Десетки хиляди оцелели готи постъпили на служба в римската войска или били заселени в опустелите земи като колонии...” /2, стр. 346/. След това сраже-ние: “...на бойното поле останали около 50 000 неприятелски трупа, десетки хиляди войни, жени и деца били пленени и продадени в робство. Клавдий ІІ съобщил на римския сенат...полята са осеяни с костите им, пъ-тищата са задръстени с трупове; огромните им обози останаха без вой-ни...”. Клавдий ІІ в 270 г. умрял от чума, а посоченият от него следващ им-ператор, който при това сражение бил обикновен военноначалник - Аврелиян, издава емисия монети в чест на победата над сарматите, укрепил отбраната на столицата Рим като извън древните градски стени издигнал нова отбранителна линия от високи тухлени стени - т.нар. “Аврелианова стена” (272г.), но: “...при един поход на Изток (275г.)...бил убит...” /2, стр. 348/.
След победата си над император Деций (251г.) кан Баранджар, съ-що е бил задължен да съобщи на Великия Събор за разгрома на войските си в битката при Ниш (269г.) и за страхливото и предателско поведение на наетите на българска служба готи. Упреците, отправени към него са теж-ки. Това създава криза в управлението на Сарматия. В 272 г. държавното управление поема неговият син кан Кермес, а след това и внукът му кан Барадж и правнукът кан Алтиш /1, стр.90/.
Император Проб (276-282) издал емисия от монети в чест на нанесеното от неговите войски поражение на сарматите = аланите = българите и на техните съюзници готите в долното течение на Дунава и в Илирик. Император Диоклетиян (284-305) извършил военна и административна реформа и издал емисия от монети послучай успешните му войни на Дунав. Император Константин І (306-337) също издал емисия от монети в чест на победата си над сарматите и готите в 322 г. Император Константин ІІ (337- 351) нанесъл на “варварите” сармати поражения в долна Пано-ния и Мизия и също издал емисия от монети. /3/
Агресивната политика на Римската империя спрямо сарматите= българите ги принудила да търсят ново политическо и съюзническо реше-ние. Това станало по времето на кан Алтиш и вероятно след обсъждания и решение на Великия Събор.
Дъщерята на кан Кама сключва брак с наетия на българска служба от кан Кама хунски военноначалник Болюмар. Произходът и името му са от средна Азия. Той проявил висок държавнически талант и дипломатически умения. След като поел държавната отговорност от кан Кама, той извършил обществена и държавна реформа, а също и реорганизация на военните сили и на стратегията. Преместил столицата от поречието на река Волга в поречието на река Дон (днешния Киев) и тя е наименована кан-Балин.
Кан Болюмар (363-378) от рода Дуло е известен в историографията и под имената Болюмар-Шек, Шек-Алп, Баламбер и Баламир. В резултат на този брак възниква траен съюз между сарматите = българите и хуните. Значителни хунски сили извършили преход от средна Азия заедно с жените, децата и родовата си организация и били настанени в сарматски територии, а готите били предупредени да си търсят нови земи. Поради отказ от тяхна страна, Алп-Бий, синът на Туран-Бика и Болюмар, бил принуден да използва военна сила. С реорганизирана и допълнена с хунски подкрепления армия кан Алп-Бий (378-402) извършва първия си военен поход срещу Римската империя (378 г.). Негов противник бил император Валент (364-378). Решителното сражение станало при Адрианопол, където кан Алп-Бий разбива 80-хилядната елитна армия на император Валент. В чест на тази победа кан Алп-Бий бил наричан и кан Дере (така българите наричали Адрианопол), и кан Арбат (така българите наричали близката планина Родопи, където станало сражението). “...След разгрома при Ад-рианопол, владетелите на Римската империя вече не можели да възстано-вят римската армия... поражението имало катастрофални последици за римската държава" /2, стр. 375/. В историографията, след 378 г. сарматска-та държава и сарматите сякаш изчезват, а се споменават само хуните или хуно-българите, кан Арбат се представя като хунски вожд под името До-нат, а победата при Адрианопол се приписва на готите!
След тази военна катастрофа, управлението на Римската империя поема император Теодосий І (379-395). “...Готите били официално приети в римската армия...” /2, стр. 375/. В 395 г. империята е поделена между двамата синове на император Теодосий І - император Хонорий (395-425) със столица Рим и император Аркадий (395-408) със столица Константинопол. Столицата на сарматите = българите, Кан-Балин (днешният Киев), в чест на победата над император Валент в 378 г. е преименована в Кан-Дере. На близкия хълм до нея са погребани кан Болюмар-Шек и кан Алп-Бий и е издигнат висок паметник във вид на знака на рода Дуло /1, том І, стр. 14/.
Кан Каратон (402-414), най-големият син на Алп-Бий, както вече бе спомената, се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба /1, том ІІІ, стр. 91/. По негово време, урус (велик) тархан (глава на правителството) е бил неговият брат Муенчак, бащата на Атила. В съвременната историография кан Каратон е представен като хунски вожд под името Харатон.
Докато между трите държави има относително спокойни и урегу-лирани отношения, приетите на държавна служба в римската армия готи, предвождани от Аларих (396-410) нанасят на населението на разделената вече Римска империя, най-безчовечните и жестоки поражения. Това при-нудило императорите да сключат договори и да търсят подкрепата на бившия си многовековен противник - сарматите. Подкрепа от кан Алп-Бий получил Теодосий І в 388 г. срещу претендента за престола, Максим, а в 400 г. и военна помощ срещу готите, които обсаждали Константинопол. Военна подкрепа от кан Алп-Бий срещу готите в 409 г., за защитата на Рим, получил и Император Хонорий. Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат, по-малкият син на Алп-Бий, кан Урус Ружа Бургас (413-434) е получавал от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) ежегоден данък в размер на 350 фута злато.
В съвременната историография кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на хуните сключил договор с Византия и е назоваван под името Роас. Той е роден по време на похода на баща му кан Алп-Бий срещу император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска кня-гиня от рода Урус-Ружа (росомони). По негово време, третият брат Муен-чак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им кан Болюмар. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име (днешния град Русе) /1, том ІІІ, стр. 91/.
В сключените договори с Византия и Западната империя отново се потвърждава, че Панония принадлежи на сарматите = българите. След смъртта на кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак и внуци на Алп-Бий, кан Бледа (434-445) и кан Атила (434-453), стават съуправители и сключват с Византия подновен договор, с който сумата на ежегодния данък се променя на 700 фута злато, както и клаузи, определящи границите и тяхната охрана, търговските отношения и др.
В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигнали до Константи-нопол. В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов дого-вор при утежнени условия.
Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на кан Алп-Бий дадена на император Хонорий срещу готите (409г.). В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на император Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, император Валентиан ІІІ (425-455), отново получава помощ от кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването на властта си. Взаимоотношенията на двете държави са регулирани от договори, включващи границите и охраната им, търгов-ските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ срещу бургундския крал Гундахар.
В 437 г. римският военноначалник Литорий получил военна по-мощ в Арморика /4, стр.113/. Приск, който пребивавал известно време в столицата на Атила в Панония, го определя като :”...крупен държавен дея-тел извършил велики дела...”. Приск и съвременниците му констатират, че в държавата на кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. Някои изследователи отбелязват намесата на Атила в муждуособици на франките, свързани с престолонаследието (447г.). В българските летописи е отбелязано следното: “...той тръгнал срещу алманите и франките, защото техният цар отровил своята жена – сестрата на кана...” /1, том. І, стр. 14/. Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после използвал германите и франките във война срещу Атила - Каталунската битка.
Тук следва да се допълни и това, че когато сестрата на император Валентиан ІІІ, Хонория, отправила молба за помощ от Атила (450 г.), той поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия. Не считаме за достоверно, че кан Атила е претърпял поражение при Каталунската битка, при положение, че почти вед-нага след това той изпратил част от войските си срещу Византия, а с другата част от войските си се отзовал под стените на укрепения град Рим. Непубликувани до сега са преговорите на кан Атила с папа Лъв І. В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни.
След завръщането си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства. Може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия...но това би могло да се изясни преди всичко от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Вален-тиан ІІІ, предаден на папа Лъв І. Неговата смърт в съвременната историография се представя като край на “...жестокото хунско нашествие в Европа...”, а всъщност това е краят на Западната, Римската империя.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
/1./. Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, 1997. Оренбург.
/2./. История на древния Рим, В. И. Авдиев и др., С., 1974.
/3./. Тема борбы с племенами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи, М. Г. Абрамсон, 1999, вестник известия древности.
/4./. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения герман-ских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер, М., 1984.