Глава втора

РУНИЧЕСКИ ПИСМЕНОСТИ

Терминът “Руническо писмо” има условен характер и е наимено-вание, възприето от изследователите на писмо, което се появява някъде около ІІІ в. от н.е. и се използва от германските, скандинавските и британ-ските народи, а по-късно в VІ в. и от тюркските народи. Названието е свързано със старогерманския корен “ru" или готското “runa”, означа-ващо “тайна”, а също и със съвременото немско raunen, означаващо “тайнствен шепот”.

Древните германци приписвали магическа сила на тайнствените знаци, нанесени на оръжия, скъпоценни украшения надгробни камъни и др. Подобно е значението на думата и в скандинавските и англо-саксонски езици. В древните германски саги често се срещат епизоди, описващи ма-гическата сила на руните. Известни са даже и трактати за използване на руническата писменост за магия. Някои изследователи са на мнение, че руническото писмо е имало и по-широко приложение в законодателство-то, договорите и личната кореспонденция.

Противоречиви са становищата на изследователите за произхода на руническото писмо. Много от тях са на мнение, че изобретатели на руническите знаци и писменост са готите, в периода, когато са били в региона на Украйна и Крим - ІІІ в. от н.е. Други изследователи ги свързват с ита-лийските писмени знаци, съществували и използвани преди въвеждането на латинското писмо. Най-старите рунически надписи, намерени в Евро-па, са датирани ІІІ-V в. от н.е., а периодът на използването на руническо-то писмо в някои страни е почти до 18-19 в.

Териториите, където са открити артефакти с рунически надписи са Австрия, Германия, Франция, Дания, Швеция, Норвегия, Британските ос-трови и Исландия. От друга страна, задачата на изследователите се услож-нява от обстоятелството, че такива писмени знаци в VІ в. се появяват да-леч на изток, в региона на Алтай и датировката на артефактите показва тяхното придвижване на запад до региона на Кавказ и северното Причер-номорие - ІХ-ХІ в.

Досегашните усилия на изследователите определено доказват ет-ническата и езикова принадлежност на знаците, но нерешен въпрос си остава техният произход. Това поражда и някои ожесточени дискусии. Част от писмените знаци на старите българи, в продължение на почти два века, ту ги включваха, ту ги изключваха от тази дискусия. И сега, дори и в научните среди, свързан с писмените знаци на старите българи, битува терминът “рунически знаци” и “руническо писмо”. За разлика от нашата “наука”, трябва да отбележим, че сериозните изследователи на този проблем не включват понятията “български” и “славянски” руни /1/, /2/. Това, разбира се, съвсем не е случайно, защото опира неизбежно до проблема за преиначаване на историческата истина.

Историческите факти:

Главният противник на Римската империя в експанзията на северо-изток е държавата на сарматите = българите. (вж. по-долу: Римската импе-рия и сарматите = българите в периода І в. пр.н.е.-V в. от н.е.). След разпадането на империята на Александър Македонски и гърко-бактрийското царство в Средна Азия, възникват две нови империи: Парфия (Партия) на митридатите и кушанската империя на сарматите = българите. В "Българските летописи - Джагфар тарихи” за основателя на кушанската империя кан Кашан е казано следното: “...Кашан е син на кан Джал и е потомък на Албуга Сигер кан. Неговата майка е масагетска принцеса... Извършил походи на изток... до река Хин (Инд)... На запад подчинил улагците (даките). На юг извършил победоносни походи в Кавказ, Персия и Мала Азия (том ІІІ. стр.87, 88). /3/. Кан Кашан извършил реформа на по-старата писмена система на сарматите = българите (Вж.: Принципна схема на историческо-то развитие и приложение на писмените знаци на старите българи).

Основната същност на реформата на кан Кашан в края на ІІІ в. пр. н.е. е, че той разделил древните писмени знаци на сарматите = българите, които от времето на неговия предшественик Самар (VІІІ в. пр. н.е.) носят наименованието “САМРА”.

Тези писмени знаци на сарматите = българите са били известни и на околните племена и народи, а старите гърци вместо “Самра”, са произнасяли термина “Тамга” или може би “Тангра”, което е свързано с върхов-ния бог на сарматите = българите. Кан Кашан определил знаците, които да се използват за държавната кореспонденция и обществени контакти. Те били наричани “кашанско писмо” или “куниг”. Той отделил знаците с магическо и религиозно значение, които продължавали да се наричат “Самра” или “Тамга”.

Държавната стратегия на двете империи - Парфия и Кушан, била да владеят и контролират монопола на търговския обмен между Изтока и Запада. Парфия владеела южните търговски пътища през териториите на бившата персийска империя. Кушан владеела северните търговски пъти-ща от северозападна Индия, през Каспийско море, северното Причерно-морие и поречието на реките Волга, Дон и Дунав – в посока Скандинавия, средна Европа и Рим. Римската империя води поредица войни за овладя-ването на тези търговски пътища. За преодоляването на римската агресия сарматите = българите търсят и намират съюзници, каквито са: масагетите (росомони), котрагите, готите, хуните и др., а като търговски партньори имат връзки с франки, германи, скандинавци и др. Това съвпада с времето на възникване на европейските рунически писмености, като споменатите контактни народи са приели част от писмените знаци на старите българи (кашанско писмо, куниг). Същевременно, обаче, те са въвели тези знаци в по-кратка система, т.е. азбука, по подобие на гръцката и латинската писмени системи, приспособени към езика на съответните народи. Под влия-ние на сарматските = българските знаци (Самра, Тамга) с магическо и ре-лигиозно значение, те възприели магическото им и религиозно значение и за своите знаци, отразено в старогерманския корен “ru” или готското “runa”, означаващо “тайна”.

След първия неуспешен опит за завладяване на северните търговски магистрали от римския диктатор Сула (85 г. пр. н .е.) следват неуспешните нашествия на Помпей (65 г. пр. н. е.), Крас (55-53г. пр. н. е.), Антоний (36-35г. пр.н.е.), Тиберий, Клавдий, Нерон и Домициян. Най-ефективен резултат сякаш постигнал император Траян (98-117г. от н.е.). Неговите военни успехи са представени в монументален вид - Траяновата колона в Рим. На тази колона са изобразени във вид на релефи неговите противници - сарматите = българите. На фрагмента с бойните доспехи на тези негови противници има знаци от двете системи – “Куниг” и “Тамга”.

Римските атаки в североизточното Евро-Азийско пространство и упоритото съпротивление на сарматите, с бронирани конници, които достигат численост 220 хиляди бойци, прави силно впечатление на околните народи.

Катастрофална е съдбата на войските на император Деций (249-251). След историческата битка и в интерес на търговските и културни отношения, околните народи, а най-вече германите и скандинавите прие-мат част от писмените знаци, както и част от религията, митовете и леген-дите, както и елементи от културата и морала на сарматите = българите.

Фиг. 69. Рунически знаци върху бойни оръжия и ранни рунически надписи,

датирани – ІV в. D. DIRINNGER. THE ALPHABET, L., 1949 /1/

Руническите знаци

1 2 3

1 - Общогермански

2 - Датски ІХ-ХІ в.

3 - Шведски и норвежки ІХ-Х в. /1/.

 

Артефакти с рунически надписи са намерени в Румъния, южна Германия и Австрия, източна Франция - департаментите Сена и Лоара.

От общото количество рунически надписи, които са около 4000, най-голяма част са намерени в Швеция - около 2500. Около 2000 от тях са датирани от ХІ-ХІІ в., а относително малка част са датирани в по-ранен период. В Дания и Шлезвиг са открити около 50 надписа, датирани в периода ІІІ-VІ в. и около 200 надписа, датирани - ІХ-ХІ в. В Норвегия са открити около 60 надписа, от които най-ранният е датиран в V в. На Британ-ските острови са открити около 50 надписа.

Проследявайки датировката на артефактите с рунически знаци в германи и скандинавци, установяваме нарастване на броя им през периода ІХ-Х в. Обяснение за това намираме в сведенията за отношенията между българи и скандинавци /3/ (Приложение ІІ-14). Първото споменаване за търговски връзки между българи и скандинавци се отнася към времето на кан Алп-Бий (Арбат) (378-402). Споменати са такива връзки и по времето на кан Атила (434-453), както и по времето на кан Сулаби (700-727), който: “...създал оживени сухопътни и водни търговски пътища, водещи до Авария, Артан (Прибалтика), Рум (Византия), Джалда (Крим), Себер (Сибир) и Кашек...”/3/ /том І, стр. 23/. Смисълът на “Кашек” следва да се разбира като бившите централно-азиатски територии на Кушанската империя, т.е. северозападните региони на Индия и Китай, поречието на реките Сър Даря и Аму Даря, Аралско море и Каспийско море. В този период сарматската = българската държава там граничи с владенията на арабите. Смисълът на “Артан” означава използването на водните пътища на Балтийско и Северно море за търговски връзки със Скандинавия и Ан-глия. В речниковия състав на старите българи терминът “англи” означава части от бреговата охрана, както и плавателни съдове с военни части за охрана.

Кан Сулаби създава задължителна военна повинност и съсловие “субаши” = ”анчийци” с особен статут и привилегии. Тяхното предназначение е да се занимават със строителство на плавателни съдове и тяхната охрана. В това съсловие са включени специално подбрани българи, масагети (уруси), хуни и наети на държавна служба скандинавци, германи и улучи (славяни). Кан Сулаби реставрира и активизира по нов начин старите сарматски търговски магистрали между Изтока и Запада - предмет на шест вековни претенции и войни между Римската империя и сарматите = българите.

Скандинавците се споменават и по времето на кан Айар (727-759), кан Каранджар (787-805) и кан Урус Айдар. По времето на кан Урус Айдар (805-855) (Приложение ІІ-16), Таркан Будим в 816 г. имал за задача да осигури северния търговски път към Скандинавия и Британските острови. Будим “...възстановил Галидж (Новгород) и Урус... построил Шамлин, Джир и Мен... наел хиляди антишки алманци." /3/ /том І, стр.30/.

Спазвайки родовия принцип за вътрешно самоуправление на наем-ниците, Таркан Будим определил Халиб (Асколд) да отговаря за сканди-навците.

След религиозното и териториално разделение на сарматите = бъл-гарите в ІХ в., голяма част от наемниците се завърнали в родните си земи, като една част от тях се заели да създадат собствена държавност, а друга част се отдали на пиратство (тъй наречените викинги). Има хипотези, че викингите са разнесли руническите знаци и руническото писмо в Исландия и другаде до където са стигали.

Тюркските писмени знаци

Появата на тюркските писмени знаци и руническото писмо, за разлика от случая при гореспоменатите европейски народи, по археологически данни, възниква значително по-късно. Най-старите артефакти са дати-рани в VІ в., т.е. с разлика от три века и изследователите го определят като свързано с образуването на първия Тюркски хаганат на териториите на Согдина, т.е. бившата Кушанска империя. Няма съмнение, че то е взаим-ствано от “кашанското писмо”- “куниг”.

Фиг .70. Най-древни тюркски документи и книги /5/

ТАБЛИЦА НА ТЮРКСКИТЕ РУНИ

1 - Орхонски руни 2 - Енисейски руни /1/.

Тюркското руническо писмо се състои от 38 знака и се изписва хо-ризонтално от дясно на ляво.

Знаците в други системи на писменост, еднакви или подобни на знаците на старите българи

I II III IV V VI VII VIII

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

I II IIІ IV V VI VII VIII

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

I II IIІ IV V VI VII VIII

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

I II III IV V VІ VII VIII

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата, отбелязани отстрани на знаците в колона VІІ, отговарят на номерата на знаците по Таблица № 1.

Изводи и заключения:

1. Направените от нас историческа справка и графичен анализ до-казват, че руническото писмо - германското, датското, шведското и норвежкото, англосаксонското и тюркското, са взаимствани от писмената система на старите българи = сармати.

2. Всеки от посочените народи е добавил модифицирани знаци към линейно-геометричната писмена система на старите българи = сармати – “кашанско писмо”, “куниг”, съобразно езиковите си особености.

3. Хипотезите на някои изследователи за произхода на гореспоме-натите национални или териториални варианти от древни италийски пис-мени системи, като например етруски, венетски, умбрийски и др. нямат реална основа, поради несъответствие с хронологията и историческите факти.

4. Направеното от нас изследване по косвен начин доказва ролята и значението на сарматите = българите, за периода ІІ в. пр. н. е. до ІХ в. от н. е., в Евро-Азийската зона на север от паралел 40 градуса, което значително надвишава ролята и значението в тази зона на Римската империя и по- късните й модификации.