Трето хилядолетие пр. н. е.
В глава V на “Каменната книга на прабългарите” П. Добрев уста-новява неочаквани аналогии между прабългарската писменост и тази на древен Елам. Това е причината, поради която настоящото изследване за-почва със сравнителен анализ на писмените знаци на старите българи и древните писмени системи на народите от III хилядолетие пр. н. е. Напра-вен е преглед на литературата за древните писмености и на достъпните археологически материали (скулптурни релефи и фигури, керамика, архи-тектурни фрагменти и др.), върху които има нанесени знаци и надписи /12-23/.
Фиг. 7. ”Стопански” плочки от Урук и Елам
с преобладаващо линейно-геометрични знаци /19-21/
В периода 3100-2700 г. пр. н. е. между Елам, Шумер и Акад има тясна връзка. От повечето изследователи се приема като най-ранно, от всички древноизточни системи на писменост, шумерското писмо, чието начало по археологически данни се отнася към 3100 г. пр. н. е. Някои изследователи на древни писмености са на мнение, че шумерското писмо е оказало влияние не само на еламското, но и на египетското и протоиндий-ското писмо. Най-древните образци на това писмо се срещат върху т. нар. “стопански плочки” и върху печати, на които знаците имат линейно-гео-метричен характер. През периода 2700-1900 г. пр. н. е. шумерското, а съ-що и еламското писмо се променят в абстрактни клинописни знаци. Пре-ходът в клинописно писмо е резултат от технологията за нанасянето на знаците върху глина.
Най-ранната фаза на египетска писмена система се характеризира с линейно-геометрични знаци върху керамика. Тези знаци се запазват и пол-зват повече от три хилядолетия.
Фиг. 8. Ранни египетски надписи върху керамика
В монументалните стенописи композиционно те се допълват и обогатяват с пиктограми.
Фиг. 9. Египетска монументална писменост.
(Фрагмент от "стела на Хунен" - Музей "Пушкин", Москва)
В бързописното или т. нар. йератическо писмо изменението им настъпва съобразно технологията за нанасяне с перо върху папирус.
Фиг. 10. Египетско йератическо писмо.
Папирос "Прис", 3000 г. пр. н. е. (Лувър, Париж).
В изследването си в тази област, И. Е. Гелб отбелязва, че: “линейно-геометрични знаци върху съдове от глина често се срещат в додинастичния период на Древен Египет” /21/. Нашето изследване показва, че линейно-геометричните знаци са в основата на египетската писменост и в династичния период. Пример в това отношение е скулптурната композиция на Фараон Менкаура.
Фиг.11. Фараон Менкаура, богиня Хатор и богиня Нома
(Първа половина на трето хилядолетие, Музей в Кайро)
Фиг.12. Фрагмент от скулптурната композиция на фараон Менкаура
Принципна е разликата в историческото развитие на Шумерското официално и гражданско писмо. От линейно-геометрично, то става услож-нено линейно-геометрично (т. е. йероглифно) и все по-рядко допуска изобразителни елементи.
Фиг.13. Шумерско клинописно писмо /19/
В скулптурните композиции и релефи на шумерите и акадите, обаче, продължава използването на старите опростени и “свещени” линейно-геометрични знаци.
Фиг. 14. Шумерски релеф с писмени знаци
Фиг.15. Скулптурна фигура на Гудея с писмени знаци (Лувър, Париж)
Фиг.16. Фрагмент от скулптурна фигура на Гудея
Фиг.17. Статуя на Напир-Асу, царица на Елам с писмени знаци (Лувър, Париж)
Фиг. 18. Релефна плочка с писмени знаци (Мохенджо-Даро)
Резултатите от сравнителния анализ на знаците от третото хилядолетие, свързани с писмените системи на шумери, акади, Елам, Египет, Мохенджо-Даро и Харапа, са представени в таблица № 2 на следващата страница.
Таблица № 2
знаците в други писмени системи, еднакви или подобни на писмените знаци на Старите Българи през
ТРЕТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
І ІІ ІІІ ІV
І. Шумери, Акади, Елам
ІІ. Египет
ІІІ. Мохенджо-Даро
ІV. Стари българи
Забележка:
В дясно на ІV колона е нанесен номер на знака по таблица №1
Броят на знаците, еднакви с тези на старите българи, е:
|
При Шумери, Акади и Елам |
При Египет |
При Мохенджо-Даро и Харапа |
|
35 бр. |
54 бр. |
19 бр. |