ПРИЛОЖЕНИЯ І.

Настоящият сравнителен анализ, свързан с предходно изследване на ав-тора, е частичен и обхваща периода VІІ-ІХ в. С цифровите знаци "1". (А) отбе-лязваме досега известните исторически извори, а с “1".(Б) - становищата на раз-лични изследователи. С цифров знак "2" отбелязваме сведенията от "Български летописи - Джагфар тарихи” (том ІІІ, стр. 97-103).

“1”. (А) Гръцки (византийски) извори: Теофан и Никифор споме-нават името му във връзка с възвръщането на престола на свалените византийски императори - Юстиниан ІІ и Анастасий ІІ.

Латински извори: Зигберт (ХІ в.) и Алберих (ХІІІ в.) споменават Тherbelis Bulgaribus dominatur.

"2". “… Айар (Авар) - син на Аспарух.

“1”. (А) В гръцките и латински извори недостатъчно е изяснен наследникът на Тервел.

"2". Тервел умрял в 719г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратя-ване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук-Куян, сражаващ се срещу арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар (кан) Сулаби, също отличил се във войната с арабите. Синът на Сулаби и Чак-Чак е наречен Айар.

“1”. (А) Латински извори – Зигберт: “727г. над българите се възцарил Кормесий.” Алберих: ”В 727г…Кормесий царувал над българите… вече царувал трети владетел, на име Кормесий.”

"2". Айар…направил за свой съуправител сина на Тервел, Кермес, назован в чест на алп Кермес - посланик на Тангра. След една от битките с арабите, Айар се разболял от паралич и вместо него царствувал верният му Кермес. Той толкова обичал Айар, че влезъл при него в шатрата в мо-мента на смъртта му. Когато излязъл от шатрата със съобщение за смъртта на Айар, бюрганите заявили, че в него се е вселила Улят и той не може да управлява страната. Тогава дали царуването на неговия син Сувар. Било това в годината на заяка - 727г.

“1”. (А). За Севар се знае само от Именника - той не е споменат от гръцки и латински хронисти.

"2". Сувар умрял в годината на коня (742г.) от психическо раз-стройство по повод това, че Шада Идик (главния съдия) го свалил …в 740г. …от престола. На боилите и багаините…било казано, че Улят е поразила целият род на Кермес … След двугодишно регентство на Би-Хатин …те избрали за цар Корамджест - син на Уран (от рода Укил) и дъщерята на Айяр (Бозок).

"1". (А). Латински извори: Зигберт - “…над българите се възцарил Кормесий.” (727г.)

"2". След двугодишно регентство (740-742г.)…те (боилите и багаините) избрали за цар Корамджест - син на Уран (от рода Укил) и дъщерята на Айар (Бозок). Той царствал щастливо до 755г., когато войнското щастие му изменило…и той предал властта на сина на своята сестра - Бунек. Той (Корамджест) умрял в 761г.

"1". (А). В гръцките и латински извори липсват сведения за Винех.

"2". “…той (Корамджест = Кормисош) предал властта на сина на своята сестра - Бунек”.

"1". (А). Гръцки извори: Теофан: “Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от хански род, и поставили мъж злонравен, на име Телец, на 30 години... императорът излязъл срещу Тракия, като изпратил и през Черно море флота от 800 хеландии (военни кораби), носещи всяка по 12 коня. А Телец, като чул за похода по суша и море против него взел за съюзници 20 хиляди от съседните племена, поставил ги в укрепленията и ги обезопасил. Императорът, като дошъл, разположил се на стан в Анхиалското поле. На 30 юни, първи индикт, ден пети, се явил Телец. Той дошел с множество племена и започнали сражение. Те дълго се избивали помежду си. Телец бил обърнат в бяг.”

"2". “В годината на тигъра, в 762 г., на трона е въздигнат съупра-вителят на Бунек , син на Корамджест и неговата жена от рода Угор Те-лес …Телес бил съюзник на хазарския каган. Потомъкът на Шада-идик (главния съдия) Саин = Сабин…отнел властта от рода Укил…В 764 г., в бой неговите хора изненадали и убили Телес.”

“1”. (А). Гръцки извори: Теофан: “На 30 юни…убили Телец заедно с неговите воеводи и поставили Сабин, който бил зет на техния някогашен господар Кормесий…Но когато Сабин изпратил веднага пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: "Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите…" Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.”

"2". “Телес бил съюзник на хазарския Каган…Потомъкът на иджика Шады - Саин…отнел властта от рода Укил…В 764г. неговите хора… убили Телес, но скоро Сабин бил детрониран в…765г. от тъста на Телес Юмарт. Старикът Юмарт, обаче скоро умрял, и на трона бил издигнат Азан Тукта, син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти.”

“1”. (А) Гръцки извори: Теофан: “…Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган… На 21 юни през 4 индикт императорът се вдигнал срещу българите и изпратил към Ахело 2600 хеландии (бойни кораби), които снабдил с войници от всички теми (области). А когато тези хвърлили котва при бреговете и задухал севернякът, насмалко щели да се разрушат всички хеландии и се издавили много войници, така че импера-торът заповядал да опънат мрежите, за да бъдат събрани мъртъвците и да бъдат погребани. И на 17 юли той влезъл безславно в столицата…През същата година Паган, господарят на България, изпроводи пратеници при императора да моли да се види лично с него. И като получил отговор, слязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им срещу Сабин и сключили привидно мир.”

(Б). Изследователите на Именника определят хронологията на хан Тукту и хан Паган условно, средно по една година управление поради липса на хронологични данни - В. Златарски и Ив. Богданов; хан Паган е заличен от В. Бешевлиев, а хан Токту и хан Паган под името “Богдан” са обявени от Й. Вълчев за узурпатори на властта и са разположени в перио-да между Телец и Умар.

"2". “…Сабин…отнел властта от рода Укил…В…764г…неговите хора …убили Телес, но скоро Сабин бил детрониран в…765г. от тъста на Телес - Юмарт. Старикът Юмарт обаче скоро умрял и на трона бил издиг-нат Азан Тукта, син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от род Магунти. Неговите врагове обаче говорели, че истинският баща на Азан (Асян = Асен) е един аварски бек, а Кермек го е осиновил след женитбата. Разпространението на тази сплетня способствало за това, че в по-голямата част от живота си Азан бил на служба при аварския каган… Азан в детството си бил много слаб, поради което Кам-боян му дал магическо име… Азан е бащата на Крум и дядото на Омуртаг и всички улаг-български (дунавско-български) царе с името “Азан” (Асен) - са негови потомци. Жена-та на Азан била принцеса от българския род Урус Алан. Тяхната дъщеря Аря - Услан е омъжена за Кан Каранджар и родила на света Урус Айдар… Синът на Бунек, Боян, успял да изгони Саин…След гибелта на Боян властта преминала към сина на Телес - Дилярек.

Именникът е открит в 1866г. и до сега са известни три преписа: Уваров, ДИМ, № Увар. 1334 (ХV в.) Москва; Московски, ДИМ, № Син. 280 (ХVІ в.), Москва и Погодинов препис, Публична библиотека “М. Н. Салтиков-Шчедрин”, № 1437 (ХVІ в.), Петербург. Повече от един век Именикът на българските канове е на вниманието на научната общест-веност. Броят на становищата, анализите и публикациите е огромен.

Историята и частичен анализ на този “домашен извор” за първи път са представени пред научната ни общественост от Петър Голийски - “Джагфар тарихи като извор за историята на българите” (2000г.: Приносът на българите в световната цивилизация, СУ “Св. Климент Охридски"), (сп. Български векове, бр. 3, 2001г.). Известията за генеалогията на дунавските български царе, включени в настоящия сравнителен анализ, са пред-ставени от Гази Баба, държавен секретар на Гази Барадж - владетел на Волжка България 1230-1242г. Оригиналът на списъка е съставен значи-телно по-рано, защото самият Гази Баба казва следното: “В документите на моя господар (царя Гази Барадж) аз видях списъка на улаг-българските царе, донесени от посланика Азан (Асен) Тертер… Целият архив, който се водеше за връзките ни с други страни изгоря… както и оригиналът на този списък…мен особенно ме интересуваше династията Билиг, тъй като цар Самуил е мой прадядо.” (т. ІІІ, стр. 100-101).

Сборниците със сведения от Гази Баба и Гази Барадж са датирани през 1246г. и 1262г., от което би могло да се предположи, че Именникът в най- стария си вариант (ХVв.) е производен продукт за богослужебни християнски цели. Показателно е следното различие: Гостун от род Ерми не е тъждествен с Органа = Юргана Телес. Гостун, Гордас, Кущан (527-528г.) е син на Масгут и внук на Ирник. Неговият опит да установи християнството всред българите е причина за смъртта му (т. ІІІ, стр. 94). Той действително е бил само наместник и е управлявал 2 години от името на малолетния Боян (Сандилх) - син на Мундо (известен в гръцката и латинска историография под името Реан, Татра-Банат, син на Масгут). Нев-ключването в Именника на редица известни чрез гръцки и латински извори, български владетели, е косвено доказателство, че Именникът на бъл-гарските ханове е един по-късен християнски богослужебен продукт и не на последно място в тази посока трябва да бъде преразгледана християн-ско-митичната му уводна част: АВИТОХОЛЪ ЖИТЪ 300 ЛЕТ... (153-453 г. сл. Хр.).

Вече отбелязахме добросъвестната функция на държавния секретар Гази Баба. В неговото ведомство, освен международните връзки и доку-менти от оперативен характер, са били съхранявани и особено ценни до-кументи от исторически характер. В това отношение Гази Баба и Гази Барадж, често назовават и цитират Микаил Шамс, държавен секретар от (840г.) времето на Урус Айдар (805-855г.), както и от времето на Кан Боян (Сандилх 535-590)… и те, на някакъв подобен принцип, в предисторичес-ки древни епохи, твърдят, че първият български държавен обединител и владетел, ИДЖИК, е в периода 14953-14653г. пр. Хр., т.е. точно 300 годи-ни (т. ІІІ, стр. 81).

Подобен митичен вариант е отразен и в еврейската библия: “А всички дни на АДАМОВИЯ живот бяха 930 години; и той умря /Първа книга Мойсеева гл. 5, т. 5/. Очевидно митичната хипотеза е общ феномен на древната история.

Оценяваме публикуваните “Бахши Иман, Джагфар Тарихы, свод булгарских летописей” като изключително ценен материал за изясняване историята на Българите. (т. І-1993г., т. ІІ-1994г. и т. ІІІ-1997г., Ф. Г. Нур-утдинов и др., Оренбург, Русия).

Освен нашата дълбока признателност и благодарност към Ф. Г. Нурутдинов бихме искали да предпазим от крайности и безкритични ув-лечения бъдещите изследователи, които ползват материала.