Ревностен защитник на религията на старите българи - ТАНГРИЗМА.

В 968 г. с обсада и поредица кръвопролитни сражения превзел столицата на Дунавска България ПРЕСЛАВ. В чест на тази победа,

той приема ново име: СВЯТОСЛАВ.

Това е в старите традиции на българите, след превземането на укрепен град или регион, след тежки битки и сражения, водачите да се преименуват. Примери в това отношение са кан Алп Бий = Арбат = Дере, разгромил император Валент в 378г., кан Мундо = Татра Банат (Реан) 505-520г., както и синът на Будим - Ас, който след превземането на укрепения град Джир в прибалтийския регион се преименува на Ас Джир. След смъртта на СВЯТОСЛАВ - 979 г., родословният му клон изобилства с наследници, именувани с приставката “СЛАВ”. Неговият син ВЛАДИМИР има синове: ИЗЯ СЛАВ, МСТИ СЛАВ, ЯРО СЛАВ.

В периода 980-1020 година в летописите се появяват и следните имена на владетели с окончание “СЛАВ” от рода ДУЛО: (Приложение І-10 - Разделението на държавата на Бат Баян и наследниците му от рода Дуло след кан Урус Айдар): ВЪЙШЕ СЛАВ; СВЯТО СЛАВ; БОЛЕ СЛАВ; БРЯЧИ СЛАВ; МЕЧИ СЛАВ.

МСТИ СЛАВ (1125-1132)

Син на Владимир Мономах

ИЗЯ СЛАВ (1146-1154)

Син на МСТИ СЛАВ

РОСТИ СЛАВ (1154-1155)

Син на МСТИ СЛАВ

ЯРО СЛАВ (1238-1247)

Син на ВСЕВОЛОД

ЯРО СЛАВ ІІ (1238-1247)

Син на ВСЕВОЛОД ІІІ

СВЯТО СЛАВ (1247-1263)

Син на ВСЕВОЛОД ІІІ

ЯРО СЛАВ (1263-1272)

Син на ЯРО СЛАВ ІІ

В края на Х век е изграден нов укрепен град, югоизточно от Киев, ПРЕСЛАВ (Преславец). Той е бил столица на някои от горепосочените владетели. След СВЕТОСЛАВ се утвърждава нов принцип на държавност,

според който синовете на владетелите имат право в определен регион да бъдат пълновластни владетели - князе. Само един от тях, обаче, е Велик княз = кана сюбиги.