Приложение I-12

ПАРАЛЕЛИ ЗА ДОСТОВЕРНОСТ

НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ В “ДЖАГФАР ТАРИХИ” - І

( БАХШИ ИМАН, ДЖАГФАР ТАРИХы, СВЕДЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕТОПИСЦИ )

Том І–1993, ІІ-1994 и ІІІ-1997 г. изд. ред. колегия: Ф. Г. Ф. Нурутдинов, Р. Ш. Шарипов и др., лиценз № 062460, ОРЕНБУРГ, РУСИЯ.

По-долу изложените паралели за достоверност на "Българските летописи - Джагфар тарихи”, са тясно свързани с настоящото изследване на автора. За съжаление тук е изяснена само частично достоверността на посочения източник, тъй като общият обем на материала в трите тома е огромен, 722 стр., в които са упоменати имена на личности, държавници, имена на военни предводители, държави, народи и племена, които отдавна са изчезнали, градове, селища и крепости, които отдавна не съществу-ват и само някои от тях са локализирани и изследвани от археологията.

ИЗТОЧНИК НА СВЕДЕНИЯТА:

От текста се вижда, че автори на данните на стр. 99 са Кул Гали и Гази Баба ХІІІ в. Този текст е вместен в родословието на българските царе (Дунавска България), т. ІІІ, стр. 97-101. Описанието на българските царе има сходство с известния на науката “Именник на българските ханове".

На стр. 102, т. ІІІ, Гази Баба (държавен секретар на Гази Барадж, владетел на Волжка България - ХІІІ в.) казва: "…В документите на моя Господар видях списъка на царете на Дунавска България, донесен от посланика Азан Арсланов Тертер…Тяхната сегашна столица се нарича Торнаба.” Ако терминът “Азан” се интерпретира като “Асен” (старите българи са го произнасяли Асян) и терминът “Тертер”се интерпретира като Орел, има основание да се предположи, че става дума за посланичество по времето на братята Петър и Асен и възстановяването на българската държавност след 180 години византийско робство в Дунавска България. При такава хипотеза терминът “Торнаба” би следвало да се разчете “Търново”. Съгласува ли се хронологията?

Вероятно срещата с посланика Асен Тертер е проведена в резиденцията, построена от Емир Колин (1120-1154г.), и се е състояла в 1185 или 1186г., когато Асен е набирал помощни войски на север от Дунав. Владетел на Волжка България по това време е Габдула Челбир (1178-1225г.). Под негова власт са куманите. Дипломатическите контакти и подкрепата от север дават отговор на въпроса за дръзкото поведение на Асен пред византийския император Исак ІІ Ангел, отбе-лязано от византийския хронист Никита Хионит. По същото време Челбир провежда мащабни операции за подчинение на цялото причерноморие, Украйна, Кавказ, Близкия Изток и Индия, а куманският хан Хонджак участвува в съюзническите военни операции. През зимата на 1183-1184г. Челбир върнал на Волжка България областите около Азовско море, които преди това били завзети от Византия (т. ІІ, стр. 48).

Приемаме като хипотеза, че Асен = Асян = Азан е приносителят на исто-рически сведения за владетелите на Дунавска България и тези сведения са пред-ставени на Талиб в дипломатическата им среща в резиденцията “Колин”, в окол-ностите на гр. Болгар. Вероятно това е станало през пролетта на 1184г. Втората им среща вероятно е през пролетта или лятото на 1185г., защото през есента на същата година при срещата с Исак ІІ Ангел, състояла се в Кипсела, Асен, както твърди византийският хронист, има “…заплашителен език”.

Кои са и какви са по ранг и произход Гази Баба и Гази Барадж? Вече отбелязахме, че функциите на Гази Баба съответствуват на съвременното понятие за длъжността: държавен секретар. В т. ІІІ, на стр.100, Гази Баба декларира своя произход ”…Цар Самуил, беше моят прадядо.“ (Приложение І-7 - Родо-словното наследие на Кубар). Гази Баба казва и следното: ”…Моят господар (Гази Барадж) ми забрани да разказвам за Будим и неговите наследници, защото се опасяваше, че татарите ще поискат Дунавска България да им се подчини”.

Проследявайки историята и личните спомени на кан Гази Барадж (т. І, стр. 168-186), както и неговото “Жизнеописание” от държавния секретар Гази Баба, правим предположение за неговото особено пристрастие към Дунавска България във времето на Цар Иван Асен ІІ (1218-1241). Като че ли двамата вла-детели имат нещо общо?

В съвременната българска историография Иван-Асен ІІ е най-големият син на цар Иван Асен І и царица Елена. По време на убийството на чичо му, цар Калоян (1207г.), той е бил малолетен и държавната отговорност поема неговият вуйчо цар Борил (1207-1218). Доброжелатели на законният престолонаследник осигурили бягството му на север - отначало при куманите, а после при русите …Не е известно руското княжество съгласило се да предостави политичиско убежище на престолонаследника на Дунавска България.

Предполага се, че той е бил в Галичкото княжество. Според “Български летописи - Д.Т.” това е областта на Галидж - Новгород. В периода 1207-1218 г. в Уруския (християнски) регион велики князе (канове) са били Всеволод ІІІ (1176-1212), Константин (1216-1219) и Георги ІІ (1216, 1219-1238), а във Волжка България кан Габдула Челбир (1178-1225). Всички те са от род Дуло. (Приложение І-10 - Разделението на държавата на Бат Боян и наследниците му от рода Ду-ло след кан Урус Айдар). Между двата клона на рода Дуло, освен верските противоречия (мюсюлманство и християнство), има и териториални, икономически, търговски и властови противоречия, които в редица случаи водят до военни стълкновения.

Къде всъщност е бил престолонаследникът на Дунавска България, синът на цар Иван Асен І, през 1190-1196г.? В т. ІІІ, стр. 102, Гази Баба отбелязва: “…В документите на моя господин (царя Гази Барадж) аз видях списъка на дунавско-българските царе, донесен от посланика Азан = Асен Тертер…Тяхната сегашна столица е Торноба (=Търново)…” Срещата с този посланик е била в цитаделата до град Боляр, в сградата, изградена от Емир Колин.

Кой е всъщност посланикът Асен при положение, че Тертер има значението на Орел? Не е ли това бащата на Иван Асен ІІ ? С кого се е срещнал братът на Петър преди преговорите с византийския император Исак ІІ Ангел в Кипсела?

Хронологията сочи, че това е бил Кан Габдула Челбир, правнук на кан Ибрахим (1006-1025) от род Дуло, който с военна сила е оказвал помощ на цар Самуил (991-1014) както и на цар Гаврил Радомир (1014-1015), също от род Дуло. Само така може да се обясни острият и заплашителен език на Асен спрямо византийския император Исак Ангел през есента на 1185 г. на срещата им в Кипсела, за което свидетелства Никита Хионит.

Кои са всъщност Петър и Асен? В Българските летописи във връзка с кан Азан = Асен Тукта е дадено следното сведение от Гази Баба: “…И всички дунав-ско-български царе с името Азан = Асен са негови потомци…”(том ІІІ, стр.103). Това би следвало да се отнася за тримата братя - Петър, Асен и Калоян. Друго по-конкретно сведение намираме в том ІІ, стр. 109 от Кул Гали за посланичество на тримата български принцове от Дунавска България, единият от които в 1184г. с радост е приет от кан Габдула Челбир в столицата Боляр: “…и му дал отряд от 800 човека, за да помогне на братята принцове в тяхната война …”.

По това време Кул Гали е духовен водач на Волжка България и нямаме основание да се съмняваме в достоверността на неговото сведение за оказаната помощ на братята Петър, Асен и Калоян. Цар Петър ІV е възцарен през есента на 1185 г. На кого е предоставено командването на този вероятно елитен боен състав от 800 човека. Кул Гали казва, че на тази среща с кан Челбир е бил Боян (ве-роятно Калоян). След това той му изпратил: ”…своя син Кабан с част от своите хора на царска служба…” при кан Челбир. В българската историография за бра-тята Петър и Асен не е споменато кога са родени, но за брат им Калоян е казано, че е роден “…около 1168-1169 г., т.е. в 1184 г. е бил на 16 или 17 години. Въз-можно ли е кан Челбир на този млад мъж да повери елитен боен състав от 800 души?

По-нататък в текста възниква втори проблем! Третият принц на Дунавска България - Боян = Калоян, преименован от кан Челбир с псевдонима Улаг Чишма (Боян = Улаг Чишма), съгласно споразумението с кан Челбир му изпраща един от синовете (вероятно на цар Петър), Кабан ”… заедно с част от своите хора на царска служба" при кан Челбир. ”Когато латините овладяли Византия и нападнали българите, то Габдула изпратил Кабан с неговите кумани на помощ на съплеменниците.” Вероятно става дума за битката при Одрин, състояла се през месеците март-април, 1205 г. между войските на цар Калоян и император Балдуин, в която са участвали и 14000 кумани с военноначалник Кабан, племенника на Калоян. Те стигнали до стените на укрепения град Константинопол. Вероятно след тази блестяща победа над латините, Калоян и Кабан са изградили стратегия за присъединяването на другите стари български територии (1206 г.), както и за решителна атака срещу Солун (1207 г.). Византийските летописци от времето на Калоян отбелязват: “…Войската му била повече от пясъка в морето…Под знаме-ната му се стекли българи, кумани, хазари, алани и руси…потомци от всички родове, които е откърмила северната страна”. Според Кул Гали, цар Калоян не е убит от куманина Манастър, а е отровен от гръцки попове. Кабан, заедно със свойте войски се завръща на север, като взема и сина на българския цар, т.е. престолонаследника Иван Асен ІІ, който изразил желание да остане в Бащу (Киев), за да е “…по близо до земята на баща си (том ІІ, стр. 109). За Кабан, Кул Гали съобщава и /1/ за трети военен поход в Дунавска България в помощ на Иван Асен ІІ срещу Византия в битката при Кутар = Клокотница /2/: “…Той беше щедър и честен човек, нееднократно ми помагаше и спасяваше и аз бях при него, когато той се прощаваше с тленния си живот (1235г.).

Преди да стане държавен ръководител на Волжка България, Гази Барадж е бил известно време на служба в Бащу (Киев). Познавал се е с Кабан, а вероятно и с Иван Асен ІІ. За Кул Гали той казва следното: “…Баща ми ме заведе при Га-ли, станал свят още приживе и го помоли да ме благослови. Сеидът ми даде нас-тавления и второ име Барадж в памет на своята майка, която произхожда от рода Барадж. И аз, Гази Барадж, син на Азан и внук на Арбат, не наруших нито една от неговите заповеди, не лъгах, не убивах, и не се подадох на съблазните на бо-гатството, властолюбието, похотта и користта…”