“Б". 1.: “…След сключването на договора с Балин (киевското княжество) в Казан, кан (Габдула Челбир 1178-1225) изцяло се обърнал на изток. Той успял чрез търговци да установи връзка със сина на Чингиз, Джучи, комуто дали кипчакската част от Татария. Джучи бил недоволен от то-ва и претендирал за Хорезм и Персия. Челбир обещал да го поддържа в то-ва, но в замяна получил обещанието му да не участва в набезите на Тата-рия срещу Волжка България.

“К”. 1.: “…В това време – около 1223 г., желаейки да овладее за-падните брегове на Каспийско море, Чингиз хан дал задача на двама знаменити военноначалници Судая Баятур (= Субятай) и Чепиновиав (= Чамбек) да завземат Шамух и Дербент. Първият град се предал…Моголите, които искали да отидат по най-краткия път до Дербент… излъгани от пътеводителя попаднали в тясна долина и били от всички страни окръжени от алани-яси, жители на Дегестан и половци (=кумани). Военноначалникът на Чингиз хан прибегнал към хитрост, отправил дарове на половците (куманите) и поръчал да им кажат, че те като единоплеменници с моголите (монголите), не трябва да възстават срещу своите братя и да дружат с аланите, които са съвсем друг род. Половците, поласкани от приветствията и даровете, оставили съюзниците си, а моголите, използувайки благоприятния случай разбили аланите.

Скоро главният хан на половците - Юрий Кончакович, се разкаял за грешката си, узнавайки, че мнимите му братя имат намерение да господ-стват в неговата земя и поискал да избяга в степта, но моголите го убили заедно с другия княз - Данил Кобякович. Изгонили техните другари до Азовско море, до вала на половците или до самите наши граници; покорили ясите, абазинците, касогите или черкезите и въобще седем народа в Азовските околности. Много половци (кумани) отишли в Киевската област със своите жени, животни и богатства. В числото на бегълците бил и зна-менитият Котян (вероятно Кабан), тъст на Мстислав Галицки: този хан развълнувал Русия с вестта за нашествието на моголите… Мстислав Ки-евски…княз Черниговски, Мстислав Галицки, Данил Волински… дълго разсъждавали. Накрая единодушно решили да търсят неприятеля…Вече нашите войски стояли на Днепър…там се явили десет татарски послани-ци… Нашите князе, забравили правилата на народната чест, наредили да избият посланиците…Нашите войски станували на десният бряг на Дне-пър… Мстислав Галицки с хиляда войни ударил неприятелския отряд и го разбил съвършено. Нашите стрелци показали изкуство и мъжество. Лето-писците разказват, че татарите, желаейки да спасят своя началник Гемабек (= Чамбек), го скрили в яма, но росияните го намерили, а половците, с поз-волението на Мстислав убили моголския чиновник.” (том ІІІ, стр. 143).

“Б”. 2.: “В битката при река Калга 60 хиляди кумани отново по-бегнали със завзети от улчийците (славяните) коне, а бек Алиш, опитвайки се да поправи положението, бил смъртно ранен и неговите хора се разпи-ляли. След това 50 хиляди уруси, наплашени от отличните боеви качества на татарите, се прибрали в укрепен лагер. Субятай изпратил при тях Аблас Хин с повторно предложение да се съберат при него бековете и да прего-варят за съвместен поход срещу Волжка България. При това се заканил, че тези, които не дойдат при него, ще бъдат убити. Всички бекове дошли и били веднага вързани. Емир (Субятай) завел пленените до укреплението и ги запитал кого да убие за гибелта на своя син (Чамбек) - бековете или войниците? Бековете отговорили, че трябва да убие войниците.

Руската земя, по думите на летописците, от началото на своето съществуване не е виждала подобно бедствие. Войската прекрасна, бодра и силна, напълно изчезнала… Мстислав Галицки…заминал в Галич, а Владимир Рюрюкович Смоленски в Киев…Мстислав Киевски останал на бреговете на Калка в укрепен стан…видял бягството на росияните и не искал да напусне мястото - достопаметен пример за великодушие и войнска гордост! Татарите настъпили към самото укрепление, три дни се били с росияните, не могли да надделеят и предложили на Мстислав Романович да го пуснат, ако им даде откуп за себе си и дружината. Князът се съгласил.

Така приключила тази първа кръвопролитна битка на нашите предци с моголите… Пълководците на Чингиз хан вървели зад бягащите оста-тъци от росийската войска до самия Днепър…не намирайки ни най-малко съпротивление, те се обърнали на изток и бързали да се съединят с Чингиз хан във Велика Бухара… ” (том ІІІ, стр.144-145).

Субятай се усъмнил в правилността на пътя и се опитал да се движи на север, но се натъкнал на Симбирския вал и бил отблъснат. Тогава татарите пробвали да минат на юг, но се запънали в Арбугинския вал и също били отбити…Субятай изпратил сина си напред на разузнаване. Уран-Китай с 3 хиляди татари и 14 хиляди (от присъединилите се към тях 50 хиляди) тюркмени…спокойно стигнал до околностите на Кермек. Ни-кого не открил и съобщил на баща си, че пътят е чист. Субятай също тръгнал след сина си. Но едва Уран-Китай започнал да се изкачва от долината към полето и българската конница започнала да го обстрелва. Той никак не се смутил и се устремил напред разкъсвайки редиците на башкортите на полето. Тук той срещнал курсобаевците и бил неприятно изненадан, че те не отстъпват по въоръжение на повечето от неговите татари. Уран-Китай успял да изпрати на баща си молба за подкрепление. Субятай…изпратил още 2 хиляди татари с тежко въоръжение и 23 хиляди тюркмени и кумани…Уран-Китай, усилен с подкрепления, пробил редиците на курсобаевците, но се оказал под обстрела от горичките…забелязал, че железните стрели пробиват доспехите и на най-добрите му войни…въпреки това упо-рито се движел напред докато не влязал в стълкновение с казанчиите (българите от Казан) на самия кан. Те го отблъснали отново към полето, където с всички сили го нападнали стрелците. Накрая, башкортите и курсобаевците затворили обкръжението около врага…В този момент една стрела улучила коня на Уран-Китай и при падането си го затиснал. Уран-Китай, виждайки, че всичко е свършено, изкрещял на войните си да се предадат.

Кан Челбир, когато получил съобщение за готовността на Субятай за преговори, заповядал да спрат кървавата сеч…От татарите на полесра-жението били убити 4 хиляди, а хиляда със самия Уран-Китай попаднали в плен. Нашите загубили 3 хиляди башкорти и курсобаевци, 350 български стрелци и 150 казанчии…Субатяй очаквал най-лошото, защото пред него на река Волга стоял несъкрушимият кан, а отзад го причаквали арбугин-ците, едва сдържани от Тархан Юнус.Челбир, опасявайки се да не навреди на Джучи, разрешил на Субатяй да изведе остатъците от своята войска през Саричинския брод, като даже му дал и пленените. Разбира се, при то-ва канът не се отказал от удоволствието да поиздевателства над победени-те татари и заповядал да се вземе откуп за всеки пленник по овен, а за Уран-Китай, като особено глупав - десет овни. Тук на брега, пред очите на унижените татари, българите устроили пир и изяли всичките овни, поради което тази битка получила название “Овнешката”. Под охраната на Аблас-Хин татарите били изведени от държавата през Джайк (река Урал). На про-щаване Субатяй мълчаливо връчил на Кана своя меч.” (том І, стр. 161-163).

Главното действащо лице за нашествието на татарите-моголи, изпълняващо заповед на Чингиз (Чингизхан) е Субатяй (”Б”1, 2 и 3) или Судая Баятур (”К”1). В други исторически източници, той е наречен Субде, но всъщност става дума за едно и също лице. Субатяй = Судя Баятур = Субде е извършил военната операция заедно с тримата си сина, командващи 30 000 монголски войни и присъединилите се към тях около 50 000 тюркмени, татари и др.