Според “Джагфар тарихы. Свод за булгарских летописей", т. І., Оренбург, 1993 г.

Сведенията се съдържат в летописите на Гази Барадж, везир = цар на Волжка България, в периода – 1229-1230, 1236-1242г. Името на бащата на Микаил, Шамс, се споменава по времето на кан Урус Айдар 805-855г. и е свързано с военния конфликт между Хазария и Киевско-Волжка Бълга-рия (820-821г), т. І, стр. 31. Родословието на Шамс започва от Индия. Тър-говецът Синдж е по работа в Хорасан, където го сварват арабските завоеватели. Той първи приема мюсюлманската религия и остава да живее в Хорасан. Неговият потомък Абдаллах попада в Хазария заедно с хорасан-ски пратеници, където бил задържан от каган Барджил (745-759). След няколко години затвор, Абдаллах е освободен от каган Булан (759-805) и е назначен за кадия, но след това е убит (817г.) по заповед на каган Карак (805-821). Като водач на въстанието срещу хазарите в гр.Самандар, той е обесен на минарето на тамошната джамия. (Летописи, т. І, стр. 30). Неговият син, Мулла Шамс е имал силно влияние върху кан Урус Айдар, защото при гореспоменатия военен конфликт с хазарите, успял да го убеди да приеме мюсюлманската вяра.

В 840 г. синът на Шамс, Микаил, получил поста на своя баща - тебир (секретар) на царската канцелария. Айдар се опасявал, че никой не може да замени Шамс, но скоро, за своя радост видял, че греши: дваде-сетгодишният мулла Микаил се оказал образцов секретар. Той завършил започнатия от баща му превод на ЦЯЛАТА ОФИЦИАЛНА КНИЖНИНА със старите български знаци “КУНИГ” на арабско писмо, но хазарите, ан-чийците, балинците и неверниците между кара-българите продължавали да използуват “КУНИГАМИ”. В 840 г. по задание на кан Урус Айдар из-вършил опис-преброяване на населението, което определя числото на по-данниците на Айдар във вътрешна Кара-България – 500 хиляди…в Балин – 600 хиляди…във външна Кара-България и Буляр…(т. І, стр. 34) След смъртта на кан Урус Айдар “…военоначалниците издигнали на канския трон…” неговия по-стар син – мюсюлманина Габдула Джилки (855-882). Младият брат Лачин (по-късно представен в руската история под името Рюрик), ревностно отстоявал старата религия на българите. Това създало условия за междуособици.

Религиозни брожения и междуособици има и в Хазария. В 858 г. юдейски настроени хазари убиват каган Манас (839-858). Неговият син каган Исак (Аксак Тимер 858-885) е послушен изпълнител на политиката, която провежда хазарския бек Иляс. Хазарските войски, предвождани от Иляс и Лачин (Рюрик) нападат от южна посока Бащу (Киев) столицата на Джилки (858г.). От северна посока столицата атакуват галиджийците, предвождани от скандинавеца Асколд. Отбраната на столицата ръководи АС-Джир. Постигнат е временен мир. Иляс прави опит да въздигне за кан на Киевско-Волжка България Лачин (Рюрик). “…Така от метежа на Лачин престана да съществува единството на държавата Кара (= Велика) България…”, (т. І, стр. 35). В 863 г. в Бащу (Киев) избухнало въстание. Били подложени на взаимен погром хазарският и мюсюлманският квартали. Ас-Джир предотвратява убийството на Микаил Шамс. Микаил потресен от озверелите от кръвта хора, заедно с няколко правоверни се усамотил в пещерата на баща си… и се отдал на пост, а в 865 г. по вдъхновение свише започнал да пише своята (творба сказание, дастан) “Шан кызы”. Мю-сюлманите българи, споделили с него теглото, му напомняли за древните предания… (т. І, стр.37). ...Той е писал с арабски знаци на благословения “семиреческо-тюркски говор”, който се назова от нашите “туранским языком” и стана, благодарение на него, език на всички наши поети и чинов-ници… Той взе за второ свое име “Шамси Бащу”, в памет на своя баща и родния град… (т. І, стр. 37). В 870 г. Кан Джилки отново назначава Мика-ил Шамс за тебир (държавен секретар) (т. І, стр. 42). Мулла Микаил се трудил и с други средства за укрепване на България… непрестанно раз-пространявал светлината на истинската (мюсюлманската) вяра и в най-отдалечените краища на държавата и организирал училища към джамиите. По времето на кан Джилки той основал 42 училища, а по-късно още 180. В началото на управлението на кан Алмиш (895-825) той провел преброяване на населението, при което са отчетени и данни за различните говорими езици и наречия на територията на държавата (т. І, стр. 48). В послед-ните години от живота си се занимавал с организирането на българското монетно дело и издирване на месторожденията на желязо, злато, сребро, мед, въглища и скъпоценни камъни в уралските планини. При една от тези експедиции той загинал по време на нощна буря във водите на река Адигел близо до Яр Чал. Синът му Барак намерил тялото му и го докарал в столицата гр. Болгар. Погребението на тленните му останки е в окръг “Алтыш”. Продължител на делото на баща си става другият син Абдаллах Микаил Шамс (900г.) (т. І, стр. 49-50).