ПРИЛОЖЕНИЯ ІІ.

Приложение II-1

ЮРИЙ ВЕНЕЛИН И НЕГОВИЯТ ПРИНОС

ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

Името на ЮРИЙ ИВАНОВИЧ ВЕНЕЛИН е псевдоним на ГЕОРГИ ХУЦА, роден на 22.ІV.1802 г. в с.Велика Тибава, Унгария. Известно вре-ме е в Сегед и Кишинев, където, като учител в семинарията, се запознава с българи и проявява интерес към българското минало и култура. През 1829 година е в Москва и публикува своето изследване: “Старите и сегашните българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите”, а в 1830 г., чрез материалното съдействие на М. П. Погодин и подкрепата на С. Т. Аксаков Рус, Академията на науките на императорска Русия го командирова в поробените от турската империя български територии.

В периода 1829-1841 г. Юрий Венелин изследва българските на-родни умотворения и характерните особености на българския език. Го-ляма част от изследванията му не са публикувани. Венелин установява и поддържа връзка с Васил Априлов, Неофит Рилски, Тодор Петлешев, Ботю Петков и др. Чрез познанството си с даскал Ботю Петков (бащата на Христо Ботев), в 1853 г. в български превод е издадена първата част от неговите изследвания за историята на българите: “Критически издирвания за историята на българите – от произхода на българите на Тракийския полуостров до 968 г., или до покоряването на България от великия княз руский, Светослав” (Земун, 1853г.). Първата част завършва с българските отношения при Борис І към сърбите и хърватите… Позорния агресивен акт на Светослав, подстрекаван от неговата майка Олга (по произход – принцеса от Дания), даскал Ботю Петков не публикува. Първата част, публикувана в неголям тираж, вдъхновява българските възрожденци за рево-люционна национално освободителна борба, а по-умерените и конформистки кръгове за петиция на българите до султана от 1856 г.

Венелин проявява особен научен интерес към своеобразието на българския език, отразен в неиздадените и до сега негови изследвания “Граматика на сегашното българско наречие”. В писмото му до Васил Априлов (27 септември 1837 г.), той предлага програма за записване и изследване на българските умотворения, народни песни, обичаи и поверия. Изследването му “Заради возрождение новой болгарской словестности или науки" (1838 г.) е преведено от М. Кифалов (1842 г.).

“Юрий Иванович Венелин…със своите съчинения така силно пов-лиял на българското възраждане в ХІХ в., че заслужава името “втори Паи-сий Хилендарски”. В паметното си съчинение “Древные и нынешные бол-гары“ (1829 г.) той авторитетно и в идеален вид представил пред очите на българите тяхното минало и във внушителен образ тяхното настояще.

В безпътицата на българския живот, предизвикана от елинизацията, думите на Венелин паднали като небесен огън, който възпламенил националното чувство първо на българската емиграция в Русия и Влашко и ги тласнал към засилена национална дейност” (Петър Ников, “Възраж-дане на българския народ, църковно-национални борби и постижения”, 1929г., С.).

Преди 1944 г. Юрий Венелин е сред българските възрожденци в учебниците по история. След това той е напълно игнориран и дори не се споменава от официалната историография, което е косвено доказателство, че изследванията му не са угодни на руската империалистическа полити-ка.