Приложение II-10
РАЗМЕННАТА ТЪРГОВИЯ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ
Сравнителен анализ на текстове от “РОССІЯ” т. VІІІ, 1901 г.
и "Български летописи - Джагфар тарихи” т. І, 1993 г.
Книгата “Живописная Россiя Отечество наше” е издадена в Санкт Петербург по волята на император Александър ІІ. Подготовката на това издание е продължила около 25 години и в част ІІ, т.VІІІ, са включени ис-торически и икономически сведения за Приуралския край. На стр.62 и 63 има сведения за разменната търговия на старите българи:
“В най-древни времена на север и североизток Россия е била насе-лена с народи от финските племена, всред които се отделяли особено биармийци и Югра. Към числото на народите с тюркски произход на из-ток и югоизток в Россия са спадали, в епохата между шести и десети век, българите и хазарите - народи, заемащи видно място в историята на руския Изток. В онези дни започнали да се образуват първите руски княжества покрай бреговете на Днепър и около Илменското езеро, а вече лъ-чите на християнството прониквали в тях от Византия.
Българите и хазарите вече отдавна живеели достатъчно правилно развит граждански живот и водели обширна търговия с Азия, ползвайки се от преимуществата на своето географско положение, благодарение на което имали печалба от посредничеството в деловите връзки на далечния Изток с европейския Север и Запад...
Българите не допускали предприемчивите араби до преки връзки даже с най-близките свои съседи…Относно Югра и Бирмия…Тази страна (Югра) е страна на мрака…на четиридесет дни път от Болгар и пътешест-вията се извършват с неголеми шейни, теглени от кучета. Почвата на тази степ е замръзнала; краката на човек или кон не могат да устоят; затова из-ползуват кучета, които имат нокти. Пътешествия предприемат само достатъчен брой търговци; всеки от тях тръгва с до сто шейни с нужния запас от храна, питиета и дърва, защото там няма нито дърва, нито камъни, нито земя. За пътеводител служи куче, което няколко пъти е било в тази страна; такива кучета са много скъпи и за тях дават до хиляда динара (златни). Това куче го впрягат в шейната най-отпред, а след него три дру-ги, които го следват като вожд. Когато то спре и другите спират. Никога не го ругае и не го удря неговият стопанин и по-скоро с него, отколкото с човек, той дели своята храна. Не направи ли той това - кучето ще му се разсърди, ще избяга и той ще загуби неговата цена.
След четиридесет дни път в тази степ пътниците се установяват в страната на мрака, подреждат докараните стоки и се оттеглят на място за лагеруване. На другата сутрин те се връщат там, където са оставили стоките и намират за обмяна кожи от собол, белки и хермелин. Ако търгове-цът е доволен от размяната, той взема предложената му стока веднага; в противен случай я оставя на място заедно със своите стоки. На следващия ден (местните) жители правят прибавка към кожите и търговците ги вземат като оставят своите стоки. По този начин става купуването и продаж-бата…те никого не виждат в лице…този способ се е съхранил за Привол-жието до ХVІ в.”
Сходни описателни сведения за старите българи намираме в "Бъл-гарски летописи - Джагфар тарихи”, т.І, стр. 18 и 19: “При балтавар Алп-Бий (Арбат 378-402г.) - дядото на Аибат (Атила,Тохол 434-453г.) - българският търговец Тойма по прозвище Тура се отправил в земята на башкор-тите, наричани също себерци. След като престоял там, той продължил по-нататък на север и се оказал в страната на урците…на самия край на земя-та, на брега на Чулманско (Северно) море… Урците били много страхливи и техните съседи непрекъснато ги обиждали. Но техните обичаи им заб-ранявали да проливат човешка кръв. Вследствие на това урците по време на търговия оставяли своите стоки под свещено дърво и се скривали в храстите, а пристигналите търговци поставяли срещу техните своите сто-ки. Ако урците, след като отминат търговците, вземели донесените стоки, то сделката се считала за сключена и търговците можели да вземат урски-те стоки… При пристигането на Тура-Тойма урците успяли да приготвят само отбрани кожи (от самур). Търговецът, освен необходимите за север стоки, им докарал и великолепни византийски и персийски облекла и съ-дове. Урците взели всичко това и били толкова щастливи от придобивката и толкова се боели да не обидят със своите оскъдни стоки търговеца, че техният аксакал добавил още кожи и храбро застанал наблизо до дървото. Тойма останал много доволен и тръгвайки размахал кожите и дружески викнал на треперещия от вълнение старец: "Сау бул!" Урците помислили, че "сау бул" или, както те го произнасяли, “собол” по български е наиме-нование на кожи (от самур) и от това време на всички пристигащи търгов-ци предлагали като най-ценни свои стоки "собол”.
От сравнителния анализ на двата текста могат да се направят след-ните заключения:
1. Описаният начин на разменна търговия е с един и същи народ или племенна група, т.е. Урци = Югра.
2. Този начин на разменна търговия е просъществувал от ІV до ХVІ в. т.е. около 1200г.