(По свдения на “Бъргарски летописи - Джагфар тарихи”)

Син на Арбат (Алп-Бий) (378-402 г.) и внук на Баламбер(363-378г.)

Кан Арбат, Алп-Бий, Кан-Дере е най-голямият син на кан Балам-бер. Роден в 361 г. Разгромил в 378 г. император Валент в битката под Адрианопол (Дере) наблизо до планината Арбат (Родопи). В чест на тази негова победа е преименован на “Кан-Дере”. Определил степите между Дунав и Днепър за държавен регион за паша на бойните коне (онгъл). Имал трима синове - Каратон, Муенчак Айбат и Урус Ружа Бургас. По времето на кан Каратон 402-414 г., Муенчак Айбат е Урус Тархан (велик тархан – глава на правителството). Муенчак е бащата на кан Бледа 434-445 и кан Атила (Тохол) 434-453 г. Муенчак Айбат е погребан до дядо си, кан Баламбер на Киевския хълм Щек.

Женен за Зухра, правнучката на Кан Аспарух /т. ІІІ, стр. 97/.

Липсват данни за неговия племенен произход, години на живот и обществен ранг. Той е зет на Бозок, дъщерята на кан Айар и нейния съ-пруг Уран от рода Укил. Кан Айар е по-големият син на Аспарух и е имал две дъщери - Бозок и Чак Чак, омъжена за внука на Бат Баян и кан на Киевско-Волжка България – Сулаби.

За кан Айар, син на кан Аспарух и брат на кан Тервел, липсват данни в съвременната българска историография, поради което към настоя-щия материал добавяме и приложение І-6 - Фамилни връзки в държавното управление на Дунавска България в периода VІІ – ІХ в. (стр. 101).

Урус Буг и Зухра имат син и дъщеря. Синът им Бунек е представен от българската историография под името Винех (кан Бунек = кан Винех 755-761). Дъщеря им Канбика е омъжена за потомъка на Бат Баян, кан на Киевско-Волжка (КАРА=ВЕЛИКА) България - Тат Утяк. (Приложение І-8 - Династични връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка Бълга-рия и Хазария в периода VІІ-ІХ в.). По косвени данни обаче се съди, че Урус Буг е от масагетски род.

Син на Кан Каранджар (787-805) и Арйа Услан. Кан на Киевско-Волжка (Кара = Велика) България в периода 805-855 г. Продължил реформите на кан Сулаби с ново държавно и обществено устройство, насочено към предимства на търговските пред военните действия. Осъществил търговски връзки между: Север – скандинавци и британци; Юг – Византия и арабите; Запад – аварите, Рим и франките и Изток – Китай и Индия.

Изпълнението на тази политика той възлага на своя родственик - Будим, син на Кан Крум (Приложение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България). Кан Урус Айдар е приел мюсюлманска религия в 821 г. и променил писмената система на старите българи с арабска писмена система.

Приложение II-12

В "Български летописи - Джагфар тарихи” най-ранното споменаване на български владетел с име КАРА не е датирано, но е вместено в периода между ШИРАК (475 г. пр. н. е.) и АТ, АТИ (380-338г. пр. н.е.) /том ІІІ, стр. 86/. В цялостния материал /т. І, ІІ и ІІІ/ многократно се споменава за връзката на българите с “Кашан”, т.е. бившата Кушанска империя (ІІ в. пр.н.е. – ІV в. сл. н.е.). Упоменат е в списъка на българските валадетели КАШАН (Азан, Кан Джал - потомък на Албуга, 339-310 г. пр.н.е.). Неговата майка е принцеса от масагетски род. Той е извършил победоносни походи в Индия, Персия и Кавказ. Разширил Кашан = Кушанската империя от Седемречието (Памир) до Сула (р. Дунав). Някои считат, че той е разработил кашанското писмо и е осъществил приложението му в държавната администрация и религията /т. ІІІ, стр. 88/.

Син на Алп Бий (Арбат) (378-402) и внук на Баламбер (363-378).

Кан Арбат, Алп-Бий, Кан-Дере е най-голямият син на кан Балам-бер. Роден в 361 г. Разгромил в 378 г. император Валент в битката при Константинопол (Дере) близо до планината Арбат (Родопи). В чест на та-зи негова победа Алп-Бий е преименуван на “Кан-Дере”. Определил степите между Дунав и Днепър за държавен регион за паша на бойни коне (Онгъл). Имал трима синове: Каратон, Муенчак Айбат и Урус Ружа Бур-гас.

Кан Каратон, най-големият син на кан Арбат, е роден в 380 г. Притежавал огромна физическа сила. Нееднократно побеждавал в състезания по борба. При него урус-тархан = велик тархан = глава на правител-ството е бил неговият брат Муенчак (бащата на Атила) /т. ІІІ, стр. 90-91/.

Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг

Потомък на Аспарух (668-692).

Син на Тат Утяк (759-787) и Канбика, потомък на Бат Баян (665-683).

** D. Marshall, Taxila, vol. I , pp. 67, 68.

Приложението е съставено на основание "Български летописи - Джагфар тарихи” т. І. и ІІІ., Оренбург, 1993 и 1997 г.

След поемането на отговорност за българската държава кан Кубрат разпоредил на брат си Шамбат да накаже аварите за смъртта на баща им Албури /т. І, стр. 17/.

По молба на своята майка (Чак Чак), АЙАР извършил няколко похода срещу франките в помощ на аварите. Тези походи са през планините, назовани от Шамбат в памет на неговите трима синове /т. І, стр. 24/. От Приложение І-6 се вижда, че Чак Чак е дъщеря на брата на кан Тервел, по-голямия син на кан Аспарух, на име АЙАР (АВАР) /т. ІІІ, стр. 97/.

Още преди смъртта на кан Кубрат младият Аспарух бил в близки отношения със своя чичо ШАМБАТ, след неговото поражение в Авария /т. І, стр. 20/.

Би могло да се допусне, че в похода на запад Аспарух е следвал стратегическите указания на чичо си и е поел пред него обещание, свър-зано с подкрепа на неговите изоставени трима синове.

Потомък на Аспарух

Син на Сувар (727-740). Женен за дъщерята на аварския каган Улаг от род Магунти /т. ІІІ, стр. 103/.

Логиката на това историческо събитие подсказва, че “северният вятър” в подкрепа на кан Асен Тукта са дядо му каган Улаг (Авария) и неговият зет кан Каранджар (Киевско-Волжка България). Отново според Теофан: ”… през същата година Паган (Асен), господарят на България, изпроводил пратеници при императора…да се види лично с него…И като получил отговор, слязъл при него с болярите си…Императорът седнал… Заедно с него седял Сабин…укорил ги заради омразата срещу Сабин… сключили привидно мир.”

Според византийския хронист Никифор и българската историография, българският кан АЗАН (АСЕН) ТУКТА не само е разделен на двама отделни владетели, но е убит два пъти: Според Никифор ”той и негови привърженици успели да избягат в горите край Дунав…но все пак били убити." Другата половина от същото лице е убита от слугите си край Чер-но море в околностите на Варна /Й. Андреев, Български ханове и царе… С. 1988/. Може да се предположи, че той, след като е предал държавната отговорност на Терелиг (Дилярек) 768-777, е заминал в Киевско-Волжка България при дъщеря си Арйа Услан и своя внук Будим. Свързано с кан АЗАН (АСЕН) ТУКТА в т. ІІІ, стр. 103 е споменато следното важно обстоятелство: ”…българските (дунавско-българските) царе с имена АЗАН (АСЕН), са негови потомци…”, което следва да се отнася за цар Петър ІV (1185-1198), цар Иван Асен І (1190-1196) и цар Калоян-Асен (1197-1196).

Син на Азан (Асен) Тукта и княгиня от род Урус Алан. Баща на Будим (таркан на Киевско-Волжка България) и на кан Омуртаг 814-831г. В неговите териториални държавни граници е включена и Авария.

Син на Борис. Завършил Магнаурската школа в Константинопол с регистрирани високи способности и отличия за прилежност. Бил подгот-вян дори и за монах. Странното в съвременната историография е, че той нито се е срещал, нито е виждал своя родственик потомък на Кубар - Кон-стантин Философ, нито пък неговият брат Методий. В заговор срещу него (894г.) са се обединили Аудан - потомък на Кубар, Угор Лачин (Игор Рюрюков) и Арбат (син на Алмиш Джагфар), които използували военната сила на маджарите. Вероятно е постигнато споразумение, по силата на което Арбат и маджарите извъшили преход на запад и се настанили в аварските територии на Дунавска България и на Блатненско.

Син на Алмиш Джагфар. Привърженик на старата вяра. Противник на християнството и мохамеданството. Затова организирал неуспешен за-говор срещу баща си (885г.) и срещу Цар Симеон (894г.).

След споразумението със Симеон в западните територии на аварите, го посрещнали като освободител от франките и го провъзгласили за свой Кан.

** Везир Гази Барадж, (Везир = Кан = Цар) на Волжка България в периода 1229-1230 и 1236-1242г.