Приложение II-12
ТЕРМИНЪТ “КАРА” И ВРЪЗКАТА МУ С ИМЕНАТА
НА БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
В "Български летописи - Джагфар тарихи” най-ранното споменаване на български владетел с име КАРА не е датирано, но е вместено в периода между ШИРАК (475 г. пр. н. е.) и АТ, АТИ (380-338г. пр. н.е.) /том ІІІ, стр. 86/. В цялостния материал /т. І, ІІ и ІІІ/ многократно се споменава за връзката на българите с “Кашан”, т.е. бившата Кушанска империя (ІІ в. пр.н.е. – ІV в. сл. н.е.). Упоменат е в списъка на българските валадетели КАШАН (Азан, Кан Джал - потомък на Албуга, 339-310 г. пр.н.е.). Неговата майка е принцеса от масагетски род. Той е извършил победоносни походи в Индия, Персия и Кавказ. Разширил Кашан = Кушанската империя от Седемречието (Памир) до Сула (р. Дунав). Някои считат, че той е разработил кашанското писмо и е осъществил приложението му в държавната администрация и религията /т. ІІІ, стр. 88/.
В съвременната историография*, основавайки се на китайски, индийски и римски източници, са отбелязани двама владетели на Кушанска-та Империя в нейния начален период. В историческата литература те са наименовани КАДФИЗ І и КАДФИЗ ІІ. След изследването на голям брой монети от Таксила, Д. Маршал обръща внимание, че по-точното наиме-нование на тези владетели, според легендата на сечените от тях монети е КАРАФИЗ І и КАРАФИЗ ІІ. Неговото тълкувание на термина “КАРА” е “принц”**. Повечето изследователи обаче са склонни да тълкуват този термин като “цар на царете".
КАН КАРАТОН (402-414 г.)
Син на Алп Бий (Арбат) (378-402) и внук на Баламбер (363-378).
Кан Баламбер, Булюмар-Шек, Будимир, Мервский, от рода Дуло. Отново обединил българите в единна държава. Осъществил реформа в организацията на бойните сили, на обществената и държавна уредба. Въ-вел термина “урус сабан”- част от войската, започваща атака. Преместил столицата на държавата от Поволжието в околностите на сегашния град Киев, където е неговото погребение – Киевския хълм, наименован (според легендите) на неговото име Щек.
Кан Арбат, Алп-Бий, Кан-Дере е най-голямият син на кан Балам-бер. Роден в 361 г. Разгромил в 378 г. император Валент в битката при Константинопол (Дере) близо до планината Арбат (Родопи). В чест на та-зи негова победа Алп-Бий е преименуван на “Кан-Дере”. Определил степите между Дунав и Днепър за държавен регион за паша на бойни коне (Онгъл). Имал трима синове: Каратон, Муенчак Айбат и Урус Ружа Бур-гас.
Кан Каратон, най-големият син на кан Арбат, е роден в 380 г. Притежавал огромна физическа сила. Нееднократно побеждавал в състезания по борба. При него урус-тархан = велик тархан = глава на правител-ството е бил неговият брат Муенчак (бащата на Атила) /т. ІІІ, стр. 90-91/.
КАН КАРАДЖАМ (КАРДАМ) (777-802 г.)
Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг
Потомък на Аспарух (668-692).
Кермек е син на кан Сувар (Севар) (727-740) внук на кан Тервел (Приложение І-6 - Фамилни връзки в държавното управление на Дунавска България в периода VІІ-ІХ в.).
КАН КАРАНДЖАР (787-805 г.)
Син на Тат Утяк (759-787) и Канбика, потомък на Бат Баян (665-683).
Кан Тат Утяк е син на кан Айар (727-759), който е водил войни срещу франките в подкрепа на аварите.
Канбика е дъщеря на Зухра и Урус Буг и потомка на Аспарух (Приложение І-8 - Династични връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария в периода VІІ-ІХ в.).
* В. М. Масон, В. А. Ромодин, История Авганистана. т. І. гл.VІ, Кушанская Империя. Москва. 1964 г..
** D. Marshall, Taxila, vol. I , pp. 67, 68.
Приложението е съставено на основание "Български летописи - Джагфар тарихи” т. І. и ІІІ., Оренбург, 1993 и 1997 г.