Приложение II-13
СВЕДЕНИЯ ЗА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИ И АВАРИ
В ПЕРИОДА VІІ – ІХ в
(По сведения за "Български летописи - Джагфар тарихи")*
АЛБУРИ (593-602г.)
В 602 г., при недостатъчно изяснени обстоятелства, загинал Албу-ри, кан на българите, бащата на кан Кубрат. Според Гази Барадж**, пря-ка отговорност за смъртта му носи аварският Хакан. Според Гази Баба***, кан Албури по това време ослепял и падане от коня е причина за неговата смърт. В периода 602-605г. отговорност за българската държава имал ОРГАНА (Юрган Телес от род Кюнгарт) /т. І, стр.16-17/.
КУБРАТ (605-665г.)
След поемането на отговорност за българската държава кан Кубрат разпоредил на брат си Шамбат да накаже аварите за смъртта на баща им Албури /т. І, стр. 17/.
ШАМБАТ
Разбил аварите в Панония, завзел тяхните територии и образувал самостоятелна държава ДУЛОБА. Воювал успешно срещу франките и германците /т. І, стр.17/. Управлението му продължило 33 години. Накрая, в сражение с франките, войските му били разбити. Завърнал се при Кубрат като в Авария, оставил своите трима синове и своята съпруга /т. І, стр.17 и стр. 24/.
АЙАР (АВАР) (727-759г.)
Син на Сулаби и Чак Чак
По молба на своята майка (Чак Чак), АЙАР извършил няколко похода срещу франките в помощ на аварите. Тези походи са през планините, назовани от Шамбат в памет на неговите трима синове /т. І, стр. 24/. От Приложение І-6 се вижда, че Чак Чак е дъщеря на брата на кан Тервел, по-голямия син на кан Аспарух, на име АЙАР (АВАР) /т. ІІІ, стр. 97/.
Още преди смъртта на кан Кубрат младият Аспарух бил в близки отношения със своя чичо ШАМБАТ, след неговото поражение в Авария /т. І, стр. 20/.
Би могло да се допусне, че в похода на запад Аспарух е следвал стратегическите указания на чичо си и е поел пред него обещание, свър-зано с подкрепа на неговите изоставени трима синове.
КЕРМЕК
Потомък на Аспарух
Син на Сувар (727-740). Женен за дъщерята на аварския каган Улаг от род Магунти /т. ІІІ, стр. 103/.
АЗАН (АСЕН) ТУКТА (765-76)
Син на Кермек и аварска принцеса, брат на кан Караджам (Кардам) (777-802), баща на кан Крум (802-814) и Арйа Услан, жена на кан Каранджар (Киевско-Волжка България) (787-805). Представен в българската историография като двама отделни владетели “ПАГАН” и “ТУКТУ”. До 765г. той е бил на служба при дядо си, аварския каган Улаг. След предявеното обвинение срещу кан Сабин (764-765) в предателство в полза на Византия и след неговото бягство в Константинопол, Асен се завръща в Плиска, където временно бил поел управлението старият Юмарт (кан Умар 765г. - 40 дни) /т. ІІІ, стр. 103/. В същото това време византийският император с цел реставрация на кан Сабин организира поход с 2600 бой-ни кораба ”...но задухал северният вятър…” (както пише Теофан).
Логиката на това историческо събитие подсказва, че “северният вятър” в подкрепа на кан Асен Тукта са дядо му каган Улаг (Авария) и неговият зет кан Каранджар (Киевско-Волжка България). Отново според Теофан: ”… през същата година Паган (Асен), господарят на България, изпроводил пратеници при императора…да се види лично с него…И като получил отговор, слязъл при него с болярите си…Императорът седнал… Заедно с него седял Сабин…укорил ги заради омразата срещу Сабин… сключили привидно мир.”
Според византийския хронист Никифор и българската историография, българският кан АЗАН (АСЕН) ТУКТА не само е разделен на двама отделни владетели, но е убит два пъти: Според Никифор ”той и негови привърженици успели да избягат в горите край Дунав…но все пак били убити." Другата половина от същото лице е убита от слугите си край Чер-но море в околностите на Варна /Й. Андреев, Български ханове и царе… С. 1988/. Може да се предположи, че той, след като е предал държавната отговорност на Терелиг (Дилярек) 768-777, е заминал в Киевско-Волжка България при дъщеря си Арйа Услан и своя внук Будим. Свързано с кан АЗАН (АСЕН) ТУКТА в т. ІІІ, стр. 103 е споменато следното важно обстоятелство: ”…българските (дунавско-българските) царе с имена АЗАН (АСЕН), са негови потомци…”, което следва да се отнася за цар Петър ІV (1185-1198), цар Иван Асен І (1190-1196) и цар Калоян-Асен (1197-1196).
КРУМ (802-814)
Син на Азан (Асен) Тукта и княгиня от род Урус Алан. Баща на Будим (таркан на Киевско-Волжка България) и на кан Омуртаг 814-831г. В неговите териториални държавни граници е включена и Авария.
БОРИС (842-889)
Брат на Кан Пресиян (836-842), син на Сабанш (ЗВИНИЦА), внук на кан Омуртаг /т. ІІІ, стр. 97-103/. Осъществил процеса за приемане на християнството като общодържавна религия, включително и за голяма част от аварите в северозападните области на Дунавска България. Друга част от аварите останали под тиранията на франките. Както франките и германите (Западната Римска империя), така и Византия имат обща стра-тегическа политика спрямо Дунавска България, а именно ползуването на славяните в буферните погранични области с българите. Около 845г. (по времето на папа Сергей ІІ, 844-847г.), Борис, неговата сестра и неговият родственик Методий (от наследието на Кубар) са най-вероятните състави-тели на държавната стратегия. Периодът на кана Сюбиги=КАНАС (а по съвременни славянофилски внушения =КНЯЗ) все още е недоизяснено.
СИМЕОН (893-927)
Син на Борис. Завършил Магнаурската школа в Константинопол с регистрирани високи способности и отличия за прилежност. Бил подгот-вян дори и за монах. Странното в съвременната историография е, че той нито се е срещал, нито е виждал своя родственик потомък на Кубар - Кон-стантин Философ, нито пък неговият брат Методий. В заговор срещу него (894г.) са се обединили Аудан - потомък на Кубар, Угор Лачин (Игор Рюрюков) и Арбат (син на Алмиш Джагфар), които използували военната сила на маджарите. Вероятно е постигнато споразумение, по силата на което Арбат и маджарите извъшили преход на запад и се настанили в аварските територии на Дунавска България и на Блатненско.
АРБАТ (АРПАД)
Син на Алмиш Джагфар. Привърженик на старата вяра. Противник на християнството и мохамеданството. Затова организирал неуспешен за-говор срещу баща си (885г.) и срещу Цар Симеон (894г.).
След споразумението със Симеон в западните територии на аварите, го посрещнали като освободител от франките и го провъзгласили за свой Кан.
* Българските летописи - Джагфар тарихи", т.І (1993г.), т. ІІ (1994г.) и т. ІІІ (1997г.) изд. в Оренбург, Русия, ред. колегия: Ф.Г. Нурутдинов Шарипов и др., Р.Ш.
** Везир Гази Барадж, (Везир = Кан = Цар) на Волжка България в периода 1229-1230 и 1236-1242г.
*** Гази Баба, държавен секретар на Везир Гази Барадж, потомък на Цар Самуил (т.ІІІ, стр.100)