След поемането на отговорност за българската държава кан Кубрат разпоредил на брат си Шамбат да накаже аварите за смъртта на баща им Албури /т. І, стр. 17/.

По молба на своята майка (Чак Чак), АЙАР извършил няколко похода срещу франките в помощ на аварите. Тези походи са през планините, назовани от Шамбат в памет на неговите трима синове /т. І, стр. 24/. От Приложение І-6 се вижда, че Чак Чак е дъщеря на брата на кан Тервел, по-голямия син на кан Аспарух, на име АЙАР (АВАР) /т. ІІІ, стр. 97/.

Още преди смъртта на кан Кубрат младият Аспарух бил в близки отношения със своя чичо ШАМБАТ, след неговото поражение в Авария /т. І, стр. 20/.

Би могло да се допусне, че в похода на запад Аспарух е следвал стратегическите указания на чичо си и е поел пред него обещание, свър-зано с подкрепа на неговите изоставени трима синове.

Потомък на Аспарух

Син на Сувар (727-740). Женен за дъщерята на аварския каган Улаг от род Магунти /т. ІІІ, стр. 103/.

Логиката на това историческо събитие подсказва, че “северният вятър” в подкрепа на кан Асен Тукта са дядо му каган Улаг (Авария) и неговият зет кан Каранджар (Киевско-Волжка България). Отново според Теофан: ”… през същата година Паган (Асен), господарят на България, изпроводил пратеници при императора…да се види лично с него…И като получил отговор, слязъл при него с болярите си…Императорът седнал… Заедно с него седял Сабин…укорил ги заради омразата срещу Сабин… сключили привидно мир.”

Според византийския хронист Никифор и българската историография, българският кан АЗАН (АСЕН) ТУКТА не само е разделен на двама отделни владетели, но е убит два пъти: Според Никифор ”той и негови привърженици успели да избягат в горите край Дунав…но все пак били убити." Другата половина от същото лице е убита от слугите си край Чер-но море в околностите на Варна /Й. Андреев, Български ханове и царе… С. 1988/. Може да се предположи, че той, след като е предал държавната отговорност на Терелиг (Дилярек) 768-777, е заминал в Киевско-Волжка България при дъщеря си Арйа Услан и своя внук Будим. Свързано с кан АЗАН (АСЕН) ТУКТА в т. ІІІ, стр. 103 е споменато следното важно обстоятелство: ”…българските (дунавско-българските) царе с имена АЗАН (АСЕН), са негови потомци…”, което следва да се отнася за цар Петър ІV (1185-1198), цар Иван Асен І (1190-1196) и цар Калоян-Асен (1197-1196).

Син на Азан (Асен) Тукта и княгиня от род Урус Алан. Баща на Будим (таркан на Киевско-Волжка България) и на кан Омуртаг 814-831г. В неговите териториални държавни граници е включена и Авария.

Син на Борис. Завършил Магнаурската школа в Константинопол с регистрирани високи способности и отличия за прилежност. Бил подгот-вян дори и за монах. Странното в съвременната историография е, че той нито се е срещал, нито е виждал своя родственик потомък на Кубар - Кон-стантин Философ, нито пък неговият брат Методий. В заговор срещу него (894г.) са се обединили Аудан - потомък на Кубар, Угор Лачин (Игор Рюрюков) и Арбат (син на Алмиш Джагфар), които използували военната сила на маджарите. Вероятно е постигнато споразумение, по силата на което Арбат и маджарите извъшили преход на запад и се настанили в аварските територии на Дунавска България и на Блатненско.

Син на Алмиш Джагфар. Привърженик на старата вяра. Противник на християнството и мохамеданството. Затова организирал неуспешен за-говор срещу баща си (885г.) и срещу Цар Симеон (894г.).

След споразумението със Симеон в западните територии на аварите, го посрещнали като освободител от франките и го провъзгласили за свой Кан.

** Везир Гази Барадж, (Везир = Кан = Цар) на Волжка България в периода 1229-1230 и 1236-1242г.