Приложение II-14
БЪЛГАРИ И СКАНДИНАВЦИ
Сведения за исторически връзки според
"Български летописи - Джагфар тарихи”
Първото споменаване за търговски връзки между българи и скан-динавци се отнася до времето на кан Алп-Бий (Арбат) 378-402г., дядото на Айбат (Атила, Тохол 434-453г.) /том І, стр.18-19/.
Второто споменаване на такива връзки е свързано с погребението на кан Алп-Бий (402г.). Неговото погребение е също в околностите на сегашния гр. Киев, близо до гроба на неговия баща кан Баланбер. Преди смъртта си, кан Алп-Бий (Кан-Дере) изразил своята воля, над неговия гроб да бъде издигнат като паметник в огромни размери знакът на рода Дуло, състоящ се от две части - боен лък и стрела. Около това място са се заселили преданите му масагети (урус), почитащи го заради разгрома на техните врагове садумци=скандинавци. Наименованието на тяхното селище е “Аскал” /том І, стр.14/.
Третото споменаване на връзки между българи и скандинавци е свързано с кан Атила (Тохол) (434-453г.).
От текста на стр.14, том І могат да се направят изводите, че с пре-дишните си съюзници кан Атила бил принуден да води война, защото техният владетел отровил жена си, т.е. сестрата на кан Атила. Атила раз-бива франките и германите. Разбил и най-силното племе на германите, “Галидж”, част от което избягала по море в Садум = Скандинавия и Га-лидж (областите около Новгород).
Кан Сулаби (700-727г.) “…създал оживени сухопътни и водни тър-говски пътища, водещи до Авария, Артан (Прибалтика), Рум (Византия), Джалда (Крим), Себер (Сибир) и Кашек” /том І, стр.23/. Тук под “Кашек” следва да се разбират бившите територии на Кушанското царство, т.е. използван е водният път на р. Волга, Каспийско и Аралско море и реките Сър Даря и Аму Даря за търговски връзки с Китай, Индия и арабите. Под “Артан” следва да се разбира използването на водните пътища на Балтийско и Северно море за търговски връзки със Скандинавия и Англия.
В речниковия състав на старите българи терминът “англи” означа-ва части на бреговата охрана, както и плавателни съдове с военни части за охрана /том І, стр.349/. За строителството на плавателни съдове кан Су-лаби създава задължителна държавна повинност и съсловие – “субаши = “анчийци” с особен статут и привилегии. Това съсловие включва специално подбрани войни: българи, масагети (уруси), хуни, славяни, германи, скандинавци и др.
На кан Айар (727-759г.), след няколко похода срещу франките в поддръжка на аварите, в 745г. се наложило да приложи военна сила срещу въстанието в балтийските области на собствената му държава. Главното подстрекателство за това въстание е на хазарския каган Барджил (745-759г.). Изплашените метежници избягали на север, т.е. в Скандинавия /том І, стр.24-25/.
По времето на кан Каранджар (787-805г.), кан Урус Айдар (805-855г.) и кан Джилки, важна роля в управлението на Киевско-Волжка България имал Будим - син на кан Крум (802-814г.), владетел на Дунавска България (Приложение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България ).
Още от времето на кан Каранджар, таркан Будим носил отговорност за “анчийците”. В 816г. по нареждане на кан Урус Айдар, Будим възстановил някои от разрушените от кан Айар градове-крепости след бунта в балтийските области (Галидж и Урус) и построил нови градове-крепости - Шамлин, Джир и Мен. Той подбрал и наел нови контингенти от племената в прибалтийските области за строителство на кораби и охра-на на търговските пътища: скандинавци, германци, славяни и др. Терито-риалната област на неговото тарканство била наречена “Ак-Урус” /том І, стр.30/.
Водният търговски път по поречието на р. Днепър и северните при-балтийски области е обект на съперничество между Киевско-Волжка Бъл-гария и Хазария, като в някой случай се стига до военни конфликти. Така например в 820г. войските на кан Урус Айдар и каган Карак провеждат мащабно сражение в околностите на Харков, при което общият брой на двете войски е около сто хиляди, от които 10 хиляди са “анчийците”. Независимо от численото превъзходство, хазарите загубили битката /том. І, стр.31/. В 832г. хазарският каган Урус успял да подкупи на своя служба част от скандинавците и славяните в Галидж (Новгород), които извърши-ли кървав метеж. Оцелелите избягали заедно с Будим в Бащу (Киев). Отряд от скандинавци начело с Халиб (Асколд) по нареждане на каган Урус атакувал и извършил погром в някои южни области. Редът в това владе-ние на кан Урус Айдар бил възстановен в 840г. от Ас-Джир, син на Бу-дим, който превзел Галидж без сражение и не наказал никого включител-но и Халиб, който в знак на благодарност се обявил за негов брат и взел името му Ас-Халиб=Асколд /том І, стр.33/.
Въпреки извършеното предателство от скандинавеца Асколд, кан Урус Айдар му простил и предателството, и извършените престъпления. Държавният секретар Шамс обаче не бил съгласен с това негово решение и по този повод си подал оставката (том І, стр.34). В 855г. Кан Урус Айдар умрял и държавната отговорност наследил по-старият му син кан Джилки (855-882г.). В 858г. Асколд извършил в Галидж (Новгород) ново престъпление, свързано с убийството на таркан Будим и нападение от север сре-щу столицата Бащу (Киев).
Таркан Ас-Джир организирал защитата на столицата както от север, така и от южна посока срещу атаката на хазарите и присъединилия се към тях Лачин (Рюрик), брат на кан Джилки. След двуседмична обсада и липса на военни подкрепления Ас-Джир бил принуден да води преговори с нападателите. В резултат на тези преговори с командващия хазарските войски Иляс, Ас-Джир запазил управленческите си функции, но под на-блюдението на упълномощен от хазарите наместник - скандинавеца Асколд. Двете страни се договорили, че Бащу (Киев) ще плаща на хазарите данък и ще оказва помощ с войски.
”…След този метеж на Лачин (Рюрик) престанало да съществува единството на държавата Кара (Велика) България…” /том І, стр.35/. Ос-новавайки се на този договор, Иляс в 860 г. разпоредил на Ас-Джир и Асколд да извършат с българския флот изненадващо и безпощадно нападе-ние на Константинопол. Те изпълнили тази заповед, но понесли много загуби. /том І, стр.36/. Потвърждение за тази военна кампания дава визан-тийският хронист Симеон Логотет: “Император Михаил вдигна война срещу агаряните, като остави Орифа да управлява столицата. Когато стиг-на до река Мавропотама (р. Ропотамо) губернаторът му изпрати известие, че росите на 200 кораба се приближават към столицата…Росите… напра-виха много убийства и града обсадиха. Императорът едвам успя да влезе в града и тутакси с патриарх Фотий отиде в църквата "Пресвета Богородица", дето се молиха на Бога. После изнесоха с песнопение свещената риза на Богородица, потопиха я в морето и след тогавашната тишина тутакси въстанаха силни ветрове и бури…и такива силни вълни, че корабите на безбожните роси се изразбиха и малко от тях се избавиха и се върнаха у тях си”.
В резултат на този катастрофален край на военната кампания сред населението на Бащу (Киев) включително и сред неговия скандинавски компонент се зародило недоволство, което в 863г. прерастнало във въстание. Бил нанесен погром в хазарския квартал на града. Асколд призовал християните и скандинавците да извършат погром в мюсюлманския квар-тал. Ас-Джир взел мерки за общо омиротворяване на града. При създалата се ситуация пристигнали войските на законния български владетел на сто-лицата Бащу (Киев), Кан Джилки. Неговият брат Лачин (Рюрик) избягал при Иляс в Хазария, а Асколд с част от скандинавците избягал при сина си Турма в Галидж (Новгород). Ас-Джир излязъл пред вратите на укрепения град, за да посрещне кан Джилки, да изяви своята верност и да разясни обстоятелствата за станалото. Доволен от срещата с Ас-Джир отишел в Батавил и назначил Микаил Бащу за свой посланик при уруския тархан (Ас-Джир) /том І, стр.37/.
На следващата година Иляс и Лачин (Рюрик) с 75-хилядна войска атакували в Батавил кан Джилки. От север Асколд и Турма водели галид-жийци и скандинавци в подкрепа на Иляс и Лачин. Ас-Джир без сражение допуснал войските на Асколд в Бащу (Киев). Скандинавецът Турма с част от войските се отправил към Батавил за съединение с Иляс, но паднал убит. В 870 г. Асколд бил отговорен за убийството на Ас-Джир. С по-мощта на хазарите за кратко време той завзел значителни територии. В 882 г. скандинавците и анчийците са подчинени на сина на Ас-Джир – Джун и сина на скандинавеца Ерик – Салахби (Олег). При опит на Асколд да убие Салахби (Олег), той бил убит с копие от Джун /том І, стр. 44/.
В периода 875-921г. Джун и Салахби (Олег) били съуправители на Киев и новгородската област. В 894г. те написали писмо до кан Алмиш, в което молят за неговото разрешение в Киев и Новгород да бъде използвана Кирилицата като писмена система. Не е упомената датата за смъртта на скандинавеца Салахби (Олег), но има описание на обстоятелства, които приблизително датират това събитие във времето 921-923г. Салахби (Олег) решил да купи един тюркменски кон с име Джилан. Ог-леждайки коня, той неволно изпуснал някаква монета и невнимателно се навел да я вземе. Джилан бил боен кон, обучен да рита пешаците и с копитото си убил намясто Салахби (Олег). Кан Алмиш бил потресен от загуба-та на своя верен скандинавец и лично присъствувал на погребението му. Част от скандинавците, наети от Салахби (Олег), след неговата смърт се отправили за своите страни, а друга част останали със сина на Салахби (Олег) - Хум, който бил назначен от кан Алмиш за наместник (управител) на укрепения град Джир (в Прибалтика – създаден в 816г. от таркан Будим) /том І, стр. 62 и стр.30/.
Изясняването на тези детайли считаме за важно поради изопачаването и фалшификацията в съвременната историография на Русия.