Приложение II-15
ПРОИЗХОД НА ТЕРМИНИТЕ “УРУС” И “РУСИЯ”
Сравнителен анализ на "Българските летописи - Джагфар тарихи”, Оренбург, 1993г. и хипотезата на академик Н.С. Державин - “Произход на руския народ – великоруски, украински, белоруски", София, 1945г.
Според Академик ДЕРЖАВИН първото споменаване на “росси-те”, потвърдено “…не само от Фотий, но и отдруги византийски автори… ”би следвало да се разбира в непосредствена връзка с понятието “славяни” ...бляскавата характеристика, която просветеният византийски дипломат Фотий (патриарх Фотий - 865г.) дава на северните варвари, на росите, на-хълтали като облак във Византия, не оставя никакво съмнение, че под тези варвари - росите е била добре познатата на гърците, от предходните напа-дения на Цариград, славянската Рус, сиреч руският народ” /стр.67/.
“…византийският писател Константин Багрянородни нарича Новгород Външна Русия…В записките на Пруденций, епископ на гр. Труа, влизащи в състава на тъй наречените Бертински анали или летописи и обемащи събития от 835 до 861 години, има между другото много ценно сведение за Рус. То вече отдавна е обърнало вниманието на нашите исто-рици като свидетелство, което позволява да се отдалечи началото на рус-ката държава към значително по-раншно време, отколкото е средата на ІХ век. Пруденций разказва, че в 839 година при императора на франките, Людвиг Благочестиви (814-840), син на Карл Велики, се явили пратеници на византийския император Теофил (829-842) заедно с представители на “народа Рос”. Пратеничеството било тържествено посрещнато от императора в Ингелхайм на 18 май. Назованите по-горе представители на “наро-да Рос” казвали, че те, сиреч техният народ, се нарича рос. Император Теофил писал на Людвик, че тия представители му бил изпратили техния цар, на име Хакан, да сключат приятелство…В даденото показание в Бре-тинските летописи обръща внимание на титлата на царя на росите - хакан или кахан, добре известна на южна Рус. С тая титла се е наричал напри-мер, Владимир Киевски…” /стр.71/.
“ Болгар или в пославянчената форма болгарин – това е балкански славянин, поданик на българската държава…Изразът Рус представлява утаяване в руския език на най-старинен племенен израз, който се отнася към терминологичната група етруск, принадлежаща на едно от най-древ-ните, предисторически, предславянски племена или група племена на територията на източноевропейската част на СССР (кимери-ибери, сали и др.), които са легнали в основата на послешните племенни образования и на първо място - на славянските племенни образования на същата тази те-ритория…рус, синоним на славянин от южноруската група...” /стр. 86-87/.
“Че югозападната група на староруските племена - уличи с тиверци и древляни - представлявала особена в културно и икономическо отношение група племена, говори в частност продължителната и упорита борба, която водят с нея поляните. Тая борба се е почнала навярно още преди Асколда и Дира, била продължена от техните приемници, Олег и Игор, а свършена при княгиня Олга, съумяла да подчини древляните” /стр. 96/.
“Името “Бяла Рус”, от където води началото си и името на народа белоруси, за пръв път е засвидетелствувано исторически в ХІV в., но може да се предполага, че то е било известно и много по-рано… Освен името Бяла Рус отдавна било известно и името Черна Рус.
“Огромен яфетически влог съдържат и руските легенди и фолклор, например легендата за основаването на Киев от тримата братя Кий, Щек и Хорив…” /стр.61/.
КАК ИЗГЛЕЖДАТ ТВЪРДЕНИЯТА НА АКАДЕМИК ДЕРЖАВИН
В СВЕТЛИНАТА НА "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”
Не е възможно и исторически е недостоверно споменаването на понятието “росс” от патриарх Фотий да е свързано със славяните и руския народ в смисъла на тези понятия от ХVІІ-ХХ в. От Приложение ІІ-11 - Терминът “Урус” и връзката му с имена на български владетели от рода Дуло, виждаме поредица имена: кан Урус Бургас (414-434), Урус Буг (съпруг на правнучката на Аспарух), кан Урус Айдар (805-855г.) (от родословието на Бат Баян) и каган Урус (821-839г.) (с родословие от Бат Баян и Аспарух – Приложение І-8 - Династични връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария ).
По времето на кан Урус Айдар, който е съвременник на Карл Ве-лики, терминът “Урус” е имал значението “Велик”. Значително по-рано, терминът “урус сабан”, въведен от кан Баламбер (363-378г.) е означавал част от войската, започваща началната атака, т.е. най-смелите и решителни втйни. Неговият син кан Алп-Бий (Арбат) е разгромил в 378 г. император Валент. А неговият син, кан Урус Бургас, в 434 г. е умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус Бургас (Русе). От гореказаното следва, че във Византия, столетия преди Патриарх Фотий, са знаели значението на Урус = Рос и определено са го свързвали с българите а не със славяните и фалшификацията “Руски народ”. Още по-стария про-изход на термина трябва да се търси в историята на масагетите и древната родина на българите - Бактрия. В тази посока ни отвежда и сведението, че майката на Урус Бургас е масагетска княгиня от племето Урус Ружа.
В описанието на битката при Арабела между войските на Дарий и Александър Македонски (Квинт Курций Руф, История на Александър Велики Македонски, С., 1985г.), масагетите и бактрийците са между изброе-ните народи във войската на Дарий, а при обсъждането на стратегията на Александър за тях се споменава следното: “…страшните скити и бактриани с космати лица, дълги коси и големи груби тела” (стр. 82). В друг пасаж, пратеникът на скитите, казва на Александър: ”…Ние бихме се съединили с Бактрия, ако не ни разделяше река Танаис, а отвъд Танаис насе-ляваме земи чак до Тракия. Казват, че Македония граничи с Тракия. Вни-мавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат враго-ве или приятели!” /стр.191/.
Съюзът между старите българи и скитите (масагетите Урус Ружа) се потвърждава от редица текстове в българските летописи Джагфар та-рихи. Българската държава в Евро-Азия в периода от І до ІХ в. не допуска системата на робство и разделение на расов принцип, а напротив, стиму-лира участието в стопанската (производителната и търговска дейност и военната вътрешноохранителна и външноотбранителна и нападателна дейности), а също и в управлението на държавата: масагети, хуни, готи, славяни, скандинавци, и др. Тази традиция те носят от древната си родина Бактрия, където войските на Александър виждат не само амазонките го-тови за бойна отбрана, но и: “…овощните дървета и лозята дават в изоби-лие сладки плодове. Много извори оросяват почвата. Където почвата е по-плодородна, засяват с житни култури, а другата остават за паша на доби-тъка… Където почвата е плодородна, там има много хора и коне… Богат-ството в тези места са стадата от специални породи животни, които те отглеждат в просторни горички и пасища. За тази цел избират места, богати с непресъхващи през цялата година извори. Обграждат ги със стени и из-дигат високи постройки за убежище на ловците. Казват, че в продължение на четири поколения един от тези райони е останал непокътнат от ловци”* /стр.176 и стр.200/. Според редица още по-стари исторически извори Бак-трия е страната на хилядите градове. ”…Александър заповяда да изгарят селата и да избиват всички възрастни…пристигнаха до град Марканда (дн. Самарканд). Градът беше заобиколен от крепостна стена дълга осемдесет стадия. Крепостта се ограждаше и от втора стена. Оставиха тук хиляда души да обсаждат града, а той (Александър) опустоши и изгори най- близките села."* / стр.193 и стр.182/.
Няма съмнение, че пратениците, които е приел император Людвиг Благочестиви в Ингелхайм на 18 май 839 г., нямат нищо общо със славяните и руския народ в смисъла на тези понятия от ХVІІ-ХХв. Текстът в писмото на император Теофил указва, че те са изпратени от техния цар на име Хакан.
Очевидно тук става дума за кан Урус Айдар на Киевско-Волжка България (805-855г.) или за каган Урус (821-839г.) на Хазария. И двамата по произход са от българския род Дуло. Главната цел и постижение на кан Урус Айдар е развитие на търговията: на изток - с Китай и Индия; на юг - с арабите и Византия; на запад - с франките и Рим и на север - със Скандинавия и Британия. В този процес Хазария има определено участие, свързано и с охраната на търговските кервани, за което по договор са по-лучавали под формата на данък процент от търговската печалба, като по-някога са възниквали и спорове. За това свидетелстват посланиците (820г.) на каган Карак (805-821г.) до кан Урус Айдар: “…Ти вече пет го-дини не плащаш дължимото на Хазария, а през това време пределите и доходите на твоята държава многократно се увеличиха“ /том І, стр.31/.
Освен религиозните причини (Религиозни войни между българите), горецитираното послание е също една от причините за войната в 821г. В 832 г. каган Урус успява с подкуп да склони “…галиджийските (новго-родските) скандинавци и славяни …” да извършат метеж /том. І, стр.33/. За него е отбелязано също, че е дал по-големи права на хазарските мю-сюлмани и християни, с което привлякъл много иранци и византийци, как-то и симпатиите на управниците на тези държави. Иранците подпомагали в подготовката на войната каган Урус, а Византия му дала пари /том. І, стр.32/. Съдейки по общата стратегия на каган Урус, изразена в посега-телството му за завземане на водния търговски път Киев – Новгород, както и отношенията му с Византия, би могло да се предположи, че пратениците при Людвиг Благочестиви с посредничеството на Византия са негови хора. Не е изключена обаче и другата хипотеза, свързана с добрите тър-говски връзки на Урус Айдар с Византия и търговските му интереси спря-мо франките.
Цитираната от акад. Державин титла на Владимир Киевски – КАН, е вярна, защото по произход той е българин и е от рода Дуло. / Приложение І-9 - Дунавска България, Волжка България и Киевското княжество в периода ІХ – ХІІІ в.).
В прегледа на т.н. “предславянски” период ясно личи тенденция за заличаване историята на племена, племенни обединения и народи за смет-ка на славянството. Споменатите от акад. Державин Асколд, Дир, Олег и Игор са видоизменени наименования на лица от историята на Киевско- Волжка България в периода 9-10 в. Името “Бяла Рус” и “Черна Рус” са въведени в 816г. от таркан Будим: “…своето тарханство той наименовал “Ак Урус”- за разлика от уруските области в Кара-България. …Будим въз-становил (градовете) Галидж и Урус и с разрешението на Айдар (кан Урус Айдар, 805-855г.), който му имал пълно доверие, построил (градовете) Шамлин, Джир и Мен”/том І, стр.30/ и (Приложение ІІ-12 - Терминът “КАРА и връзката му с имената на български владетели). Споменатите от акад. Державин трима братя - Кий, Щчек и Хорив, са всъщност кан Баламбер (Щчек) 363-368г., кан Кубрат (Хор) 605-665 г. и неговият брат Шамбат (Кий), всичките от рода Дуло. Вероятно на акад. Державин са му били известни немалка част от тези исторически факти преди да вземе участие във фалшификацията.
* Квинт Курций Руф, История на Александър Велики Македонски, С. 1985г.