(Джагфар тарихи - Свод булгарских летописей)*

Липсват данни кога и къде е роден. Има основания да се предполо-жи, че е роден в Авария в региона на сегашния град Буда-Пеща. Прадядо-то по майчина линия е аварският кан Улаг. Дядото, Азан Тукта, до 765г. е бил на “служба” в Авария. Баща му, кан Крум, преди 802 г. е бил в Авария.

При Каранджар, Айдар и Джилки, главната отговорност на Будим е Северният търговски път (северният път на коприната) с основни магистрално-опорни точки Киев – Галидж (Новгород). Тази северна търговска магистрала (по поречието на река Дон), създадена от българите по време-то на кан Сулаби 700-727, свързва стокообмена между Китай, Индия, Скандинавия, Византия, Авария и франките. За строителство на крепости, кораби и охрана са създадени формирования, освободени от всякаква по-винност, освен войнската (анчийци). Анчийците са смес от българи, славя-ни (улучи), масагети (уруси) и скандинавски наемници. По време на войн-ската служба те нямали право да се женят, но затова пък получавали об-ширни владения от земя /т. І, стр. 24/.

В 816г. Будим построява градовете Джир, Мен и Шамлин, възста-новява и доизгражда градовете Галидж и Урус. Той се ползва с особеното доверие на Урус Айдар, който го назначава за тархан на североизточните области, а неговото тарханство е именовано “Ак Урус” за разлика от оста-налата част на държавата, която вместо “АК” се именова “КАРА= ВЕЛИ-КА=УРУС”. Будим наел 1000 анатишки германци, за които построил ук-репения град Калган и 5000 славяни от племето Кулаба. Айдар всячески поощрявал дейността на своя болярин, защото Будим му изпращал десеторно по-голям данък /т. І, стр.30/. Загинал в 858г. в Галидж (Новгород) по вина на Халиб (Асколд-скандинавец) /т. І, стр.35/.

Властта в Хазария в 858г. е предадена от баща - Манас (840-858) на син - Исхак (Аксак Тимер 858-885) след убийството на бащата /т.І, стр.35/. Убийството е извършено от хазари-юдеи, но са обвинени “КАРА” бъл-гарски търговци, преминаващи през хазарската територия. Главен ръко-водител в изпълнителната власт на Хазария тогава бил Иляс (Бек=Тархан

= Велик княз). Баща му Тамян е отровен от византийците. Иляс е служил на византийците в Константинопол, където приел християнска религия. Отивайки на служба в Хазария, той приел мюсюлманската религия. Мю-сюлманите го обичали като свой, евреите виждали в него спасител, а привържениците на старата вяра - отец благодетел.

В 863г. в Киев избухнало въстание /т. І, стр.36/. Със своите войски кан Джилки завзел Батавил и Киев. Лачин (Рюрик) избягал в Хазария, Асколд избягал в Новгород, а Джир посрещнал Джилки с изявление за своята вярност към кана и разяснения на обстоятелствата за случилото се. Доволен от срещата с Джир, Джилки препотвърдил ранга и правомощия-та му и определил за свой посланик при него Микаил Бащу (син на Шамс) /т. І, стр.37/. Арйа Услан, която живяла много години, разказвала на своя внук Джилки за прародителя Тервел /т. І, стр.40/”. В 875г., когато вестта за гибел на всемогъщия Иляс дошла до Киев, тайният слуга на кагана, Асколд (Ас-Халиб) убил АС ДЖИР заедно с по-възрастния му син /т. І, стр. 41/.

В 875г. Джун и Алмиш се спасяват от метежа на Асколд и органи-зират контранастъпление срещу този узурпатор на Киев. Кан Джилки оп-ределя Джун за пръв болярин и командващ анчийското опълчение. В контранастъплението към Киев участват скандинавците Ерик и неговият син Салахби (Олег). В едно от сраженията (в Новгород) е пленен синът на Асколд – Булат. Киев е завзет чрез преговори. Асколд е поканен да се подчи-ни. Той направил опит с меча си да убие Салахби. Но Джун бил нащрек и убил Асколд (Ас-Халиб) с копието, което грабнал от стоящия до него ан-чиец. След това анчийците наричали Джун “Бата”, защото достойно наказал убиеца на своя баща (882г.), /т. І, стр. 44/. От 875г. Джун и Салахби (Олег) са съуправители на Киевската и Новгородската (Галидж) области. В 894 г. Алмиш напуска Киев, като топло се разделя с тях и им обещава своята поддръжка /т. І, стр. 47/. От 895 до 925г. Алмиш Джафар е кан на Волжка България, в която за държавна религия е прието мюсюлманство-то. Сеид Якуб с думите на Михаил (син на Шамс) разказва, че майката на Айдар УРУСКА Арйа Услан живяла сто и петдесет години и приспивала даже своя правнук Алмиш /т. І, стр. 40/.

В т. ІІІ, стр. 99 е представен фрагмент от писмото на Сахалаби (Олег) до кан Алмиш Джагфар: “…тук (в Бащу = Киев) след вашето заминаване не остана нито един правовед и въобще знаещ арабска писмена грамотност. Немалко са, обаче, умеещите да пишат по берсулски (Берсула = Добруджа и североизточните части на Дунавска България, вклю-чително и столицата Преслав ), а и Симеон е наш приятел”.

Горепосочените извадки от сведенията за Българските летописи са свързани с проблема за определяне на датировката за началото на приложението на писмената система на Кирилицата и нейното пренасяне като практическа писмена система в Киев и Новгород в края на ІХ в.

Худ използвал Борис за преводач при своите набези в Азербейджан и Персия, а Джакин продал на хорземийски търговци. По време на едно от сраженията, на Борис се удала възможност да избяга от плен. Известно време той се скитал. За щастие, хората на Багдадския бек Насър, попад-нали на него. Бек Насър имал намерение да отиде при Алмиш още през 906г., а във 911 е назначен за “глава” на Великото Султанско Посолство, което се подготвяло да замине в България. /т. І, стр.53/ …а след това те намерили Джакин. Худ по заповед на кан Алмиш Джагфар е обесен на дърво край река Шир,…а дървото и мястото получили название “Худ Имен” /т. І, стр.54/.

Кан Алмиш срещнал посолството много тържествено. Всички участници в посолството получиха награди. Много от тях останаха в България …и положиха началото на известни български родове. Сред тях бяха Джакин (син на Арбат и внук на Алмиш), Борис (син на Джун, внук на Ас-Джир, правнук на Будим и потомък на кан Крум) /т. І, стр. 57/.