Приложение II-17
СЛАВЯНИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
Първите сведения за връзки и отношения между славяни и българи в "Българските летописи - Джагфар тарихи” са от времето на кан Реан (Татра-Банат, Мундо 505-520 г.) (внук на кан Атила): “…прославил се с удачни набези спрямо Рум (Византия), които извършил с подвластните му улчийци (славяни)…” /том, І, стр.15/.
Кан Аскал (Алвар, Тубджак 563-593 г.) (Син на кан Сандилх и дядо на кан Кубрат)…воювал на страната на аварите с Рум (Византия) и подчинените им улчийци (славяни). Аварите безпощадно убивали улчий-ците (славяните), а българският владетел ги пощадил и извел двеста хиляди от тях от териториите на Византия в своите владения. Тези български улчийци (славяни) започнали да ги наричат ”анчийци”, “окраинци”, т. е. охранители на границите, тъй като били заселени в северните граници на Кара (=Велика) България - в Учули и Бури Чай. Хаканът на аварите в началото се подразнил от това, но когато по заповед на Аскал (Тубджак) те направили няколкостотин лодки и с тях успешно сразили румците, той се успокоил и ги оставил в покой.” /том І, стр.16/.
По времето на кан Албури (593-602 г.) между аварите и българските улчийци (славяни) в Галидж възниква конфликт. По този повод хака-
нът на Аварите поканил кан Албури за преговори и съществуват две версии за неговата смърт. Едната е, че аварите вероломно са убили Албури /том. І, стр.16/. Другата е, че случайно е загинал /том ІІІ, стр.96/. Неговият син Шамбат (брат на кан Кубрат) разбива аварите и на техните територии образува независимата държава Дулоба. За това му помогнали местните улчийци (славяни), а също и башкортите (ирански произход)…които били недоволни от управлението на аварския хакан /том І, стр.17/.
От сведенията за кан Аспарух може да се прави заключение, че заедно със своите българи той е довел и известна част улчийци (славяни), т. е. те не са заварени на Балканския полуостров, а от него са доведени!
Кан Сулаби (700-727г.) подбира най-добрите между улчийците (славяните) и им възлага да изработват плавателни съдове, като ги наре-къл субаши /том І, стр.23/.
Таркан Будим в 816 г. създава укрепения град Мен за 1000 улчий-ци (славяни) - войни, които осигурявали движението при пътуването на Будим в неговото наместничество, а своето тарханство той именувал “Ак урус”…такива хиляди били събрани в Галидж (Новгород), Шамлин и Джир… Будим наел хиляда антишки германци и пет хиляди байлакски улчийци (славяни) от племето кулбак. Кулбакците държал при себе си, а за антишците построил крепост Калган на река Кара-Тун /том І, стр.30/.
Прави впечатление, че в българските летописи терминът “СЛАВЯ-НИ” не е известен. Те се споменават чрез термина ”УЛЧИЙЦИ”. Като първо доказателство за споменаване на славяните акад. Державин сочи Херодот (V в. пр.н.е.), неговият термин “Будини” и тяхното местоположе-ние в района на среден Днепър и горния Дон. Това съвпада с тарханството на Будим. Разликата във времето обаче е повече от 1300 години. (Прило-жение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България). В средата на ІХ в. наследниците на кан Урус Айдар (805-855г., от род ДУЛО) се разделят по религии, кан Джилки (855-882г.) и неговият брат Лачин (Рюрик), намерил покровителство в Хазария (каган Манас и бег Иляс), а в следващите поколения Алмиш Джагфар (895-925) и Угор Лачин (Игор Рюрюков, 921-945), се разделят и по териториални владения. (Приложение І-9 - Дунавска България, Волжка България и Киевското княжество в периода ІХ-ХІІІ в.).
В “Пътешествие до Волжка България 921-922г.” Ибн Фадлан е използвал подзаглавие “При славяните” и описва срещата си с българския кан Алмиш (895-925). Това подсказва, че се касае за фалшифициран материал. Фотокопие от оригинала на този матерал е предадено през 1935г. от иранското правителство на Академията на науките на СССР.
В 1601 г. е издадена книгата на Мавро Урбини “СЛАВИ”. Император Петър І проявява особен интерес към нея и по негово лично указание тя е преведена на руски език и издадена в 1722 г. В нея накратко е казано: СЛАВЯНСКИЯТ НАРОД е владеел Азия, Африка и Европа. В частност - Франция, Англия, Испания, Италия, Гърция, Балканите и Македония, илирическите земи, Балтийското крайбрежие и др. От СЛАВЯНИТЕ са произлезли много европейски народи - бургунди, шведи, фини, готи, ала-ни, даки, нормани, траки, авари, британци и др. Очертавайки границите на руското царство, Орбини съобщава за неговата северна провинция Югра и описва как росияните под ръководството на Атила завоювали много страни в Европа. Оригиналът на книгата на Мавро Урбини не е запазен. По наше мнение, това е началото на СЛАВЯНСКАТА ХИПОТЕЗА. Сравнителният анализ на някои факти от българските летописи “Джагфар тарихи” (ХІІ в.) и руският вариант на Мавро Урбини (ХVІІІ в.) доказва обсебване на части от българската история и приписването й на “сла-вяните и руския народ”! Фалшификацията е дотолкова излязла извън историческите факти, че е превърната в абсурд. Това, разбира се, съвсем не пречи на някои съвременни автори, като Носовски и Фоменко, да представят нови, още по абсурдни модификации на по-старата фалшификация (Г. В. Носовски, А. Т. Фоменко, “Библейская Рус”, М., 1998 г.).
Кой е всъщност Мавро Урбини? В “Советский енциклопедический словарь”, М.,1984 г., стр.931/, за него се казва, че той е далматинец, т.е. славянин и “родоначалник на югославската историческа наука”!
За основоположници в изследванията на славянството обикновено се сочат Добровски, Шафарик, Погодин и др. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. те са основатели на т.н. славянофилско движение. В 1835 г. им-ператор Николай І основал катедри за славяноведение в Петербург, Мос-ква, Казан и Харков. Славянофилството придобива и политически обеди-нения и действия, свързани с национални интереси и въздействия върху европейската дипломация. След поредица събори и срещи в различни страни, в 1903-1904 г., славянофилството се реформира в неославистко, “всеславянско движение”, в което участват и публицисти и писатели, които прокламират високо славянско единство, култура и расова мощ и включват в програмата си обединението на славяните да създаде преграда за натиска на германизма (Германия и Австрия). За тази идеология в 1909 г. австрийското правителство води процес за държавна измяна и осъжда 53 души на различни срокове затвор.
Постепенно така организираното “всеславянско движение” се пре-връща във великоруски политически, империалистически инструмент, който например обсъжда въпроса за подобряване връзките на славяните в Македония със Стара Сърбия, но не може да реши въпроса за възстановя-ване изучаването на полския език в полските училища и университети, където руският език е задължителен. Задължителен е също и в селските и градски учреждения на поляците, както и в съдилищата, като се провежда насилствена русификация и насаждане на казионен национализъм. (Събор на славянските организаций, май,1905 г., Петербург и Москва).
В периода 1919-1939 г. славянската хипотеза придобива нова осно-ва, свързана с учението на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, т.е. основопо-ложниците на научния комунизъм. От Русия - тюрма на народите (К.М. и Ф.Е.), тя трябва да стане водач към…светлото бъдеще.
Сякаш странно звучи в заглавието си книгата на Отец Пайсий “ИСТОРИЯ СЛАВЯНО-БОЛГАРСКАЯ”, както и в заглавието си, книгата на Спиридон Иеросхимонах, “ИСТОРИЯ ВО КРАТЦЕ О БОЛГАРСКОМ НАРОДЕ СЛАВЕНСКОМ”. При нашия внимателен графичен преглед на втората книга на титулната страница като заглавен текст на книгата от-крихме “ИСТОРИЯ ВО КРАТЦЕ БОЛГАРСКА”
Заглавие на книгата в оригинал
Там липсва обаче една стара българска падежна форма, която все още се използва в най-славянската страна: “…БолгарскОМ НАРОДЕ СЛАВЕНСКОМ”, т.е. налице е ФАЛШИФИКАЦИЯ. Редно е и е основателно да бъде зададен въпросът: Кой си е позволил такова изменение на оригиналния графичен вид и смислово значение на автора?
Заглавие на книгата в нейното издание от 2000 г., изд. Луна, Габрово.
За един от най-старите български писмени документи обикновено се приема “О КЪНИГЪІ “ на Черноризец Храбър. Оригиналът все още ос-тава неоткрит. Предполага се, че е от ІХ в. Известни са около 70 преписа от периода ХІV-ХVІІІ в. В почти всички преписи фигурира терминът “СЛОВЕНЕ”, само два от тях правят изключение - в единия терминът “СЛОВЕНЕ И ЧЕСИ”, а в другия ”БЪЛГАРИ”, което от почти всички изследователи (славяноведи) се представя като грешка на преписвача на ръкописа!
Ако се приеме, че Мавро Урбини (1601г.) е основоположникът на СЛАВЯНСКАТА ХИПОТЕЗА ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ бихме могли да направим равносметка за дълговековната защита на ВЕЛИЧИЕ-ТО НА ФАЛШИФИКАЦИЯТА! Тържеството на фалшификацията в про-дължение на повече от ЧЕТИРИ ВЕКА продължава и досега!
В българските летописи, от изпепелените останки на последна-та българска столица Казан, унищожена от Иван Василевич ІV Грозни, описаните факти за БЪЛГАРИТЕ и много други народи, включително и СЛАВЯНИТЕ, изглеждат различно. На добрината и покровителството на българите спрямо славяните, вместо да отвърнат с благодарност, ТЕ, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЧТИ ПЕТ ВЕКА, СА БЕЗЧЕСТНИ както към своите покровители, създатели на държавност и култура, така и към предците си.