Приложение II-18
СЛАВЯНИ
ВРЕМЕ НА ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРМИНА “СЛАВЯНИ”
В нашия критичен анализ “СЛАВЯНИ И БЪЛГАРИ” (Приложение ІІ-17) установихме, че понятието “СЛАВЯНИ” не е било известно като термин на старите българи. Те са ги назовавали “УЛУЧИ”. Сходен е терминът “СУЛИЧИ”, който споменава Н. М. Карамзин (1815г.) и ги определя като племенни групи, обитаващи региона на средното течение на река Днепър. /том І, гл.VІІ, стр.108. История государства всерусийского. М., 1988/. Сходен термин, който употребявя акад. Н.С. Державин е “УЛИЧИ”. /Произход на Руския народ, С.,1945, стр.36/. Привеждайки данни от археологически изследвания има приблизително съвпадение на региона, т.е. средното течение и устието на р. Днепър: ”Това е същата оная територия …на скитите”. И в трите случая се касае за ясно различима племенна група с наследствени родови белези.
При извършения от нас внимателен географически и графически преглед на картите, представени от Карамзин и Державин, единственият сходен термин с думата “СЛАВЯНИ” е отразен в картата “Россiи ІХ века с окрестными странами”. Това е територията около Новгород и езерото Илмен. Терминът, употребен от Карамзин /или неговите преиздатели, том І, гл.VІІ, стр.108, М., 1988/ е “СЛАВЯНЕ”.
Според българските летописи в този регион таркан Будим, в 816 г., съгласувано с волята на кан Урус Айдар (805-855), не само е възстановил унищожения по волята на кан АЙАР (727-759) Галидж (Новгород), но създал и новите укрепени градове Джир, Мен и Шамлин. (Приложение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България). “МЕН бил назован така, защото там се събирали хиляда балински улчийци-войни за обезпечаване на придвижването на Будим в неговото наместничество, а своето тарханство той го именувал “Ак Урус”, за разлика от уруските области в Кара-България…Будим, недоверявайки се на балинците, наел хиляда антишки алманци и пет хиляди байлакски улчийци от племето кулбак. Кулбаците той държал близо до себе се, а за антишците построил крепостта Калган до река Кара-Тун” /том І, стр. 30/.
От българските летописи и другите исторически извори, стигаме до извода, че терминът “СЛАВЯНЕ,” нанесен върху картата на Карамзин в ІХ в., не е съществувал. Неубедителни са опитите за връзка на термина “СКОЛОТИ”, наименование на скитите в някои стари автори от VІІІ-ІІ в. пр. н. е., с термините “СКЛОВЕН” и “СЛАВЯНИ” /акад. Н. С. Державин, Произход на руския народ, стр. 14/. И в същия автор, на стр. 28, вмененият на Херодот термин “БУДИНИ”, сиреч “РУСКИ СЛАВЯНИ”, е опит за смехотворна фалшификация. Между древния Херодот и Тар кан Будим, както и неговите охранители, улучи-будими, има разлика във времето около 1300 години. Маркираната от Карамзин област с термина “СЛАВЯНЕ” и сега носи следите от строителя на укрепения град Мен, Тар кан Будим, сина на кан Крум (802-814). Това е наименованието на езерото, до което е бил построен този град, и което и до сега носи името ИЛ (провинция) МЕН.
Проследявайки родословието на кан Бат Баян (665-683) (Приложение І-8 - Династически връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария...), както и настъпилото религиозно и държавно разделение в средата на ІХ в. (Приложение І-10 - Разделението на държавата на Бат Баян и наследниците му от род Дуло след кан Урус Айдар) откриваме множество имена на владетели с окончание “СЛАВ” (Приложение І-11 - Имена на българските владетели от рода Дуло с окончание “СЛАВ”).
Става дума за християнския клон на рода Дуло, който образува т.н. РУСИЯ, водеща наименованието си от праотеца УРУС Айдар (805-855). В 1552 г. християнският клон на рода Дуло унищожава държавата на мюсюлманския клон на рода Дуло, като след кървави сражения превзема неговата столица Казан, а след това и сибирските територии. В съвременната историография това е представено като война срещу лошите татари, турци и т.н., а не като убийството на Авел от неговия брат Каин.
В 1606г. Мавро Урбини, архимандрид на Рагуза, издава на италиански език книгата “Origine de gli SLAVI & progreffo dell Imperio loro”, което означава “Произход на СЛАВИте и прогрес на тяхната империя”. На император Петър І книгата направила дълбоко впечатление и той разпоредил да бъде преведена и издадена в 1722 г. В титулната страница е направено следното изменение: ”ІСТОРІОГРАФІА, ПОЧАТІЕ ИМЕНЕ, СЛАВЬІ И РАЗШИРЕНІЯ НАРОДА СЛАВЯНСКОГО… И ИХЬ ЦАРЕИ И ВЛАДЕТЕЛСИ ПОД МНОГИ ИМЕНАМИ И СО МНОГІМИ ЦАРСТВІАМИ, КОРОЛЕВСТВАМИ И ПРОВІНЦІАМИ”
КОИ СА “SLAVI” СПОРЕД МАВРО УРБИНИ И КОИ СА ”НАРОДА СЛАВЯНСКОГО” СПОРЕД ПЕТЪР ВЕЛИКИ? ЗА КОЙ НАРОД СТАВА ВЪПРОС?
Поради липса на оригинала от 1606г. и вземайки под внимание рус-кия коментар на книгата от 1722г. /Г. В. Носовский, А. Т. Фоменко, Биб-лейская Русь, том І, стр.181-202, М., 1998/. “Народ озлобявал с оръжието си едва ли не всичките народи на вселената - владеел Азия и Африка, били се с египтяни и великия Александър, покорявали Гърция, Македония илирическата земя, завладяли Моравия, Шльонската земя, Чешко, Полско и бреговете на морето Балтийско, дошел в Италия, където много време во-ювал срещу римляните…Владеел Франция и Англия и установил държа-венство в Испания; овладял най-добрите провинции в Европа...”
Маркирането на гореспоменатите територии и споменаването на Атила, налагат да изясним има ли български владетели, отговарящи на това описание.
БУРДЖАН (683-633г. пр.н.е.), …разбил кимерийците…направил опит да възстанови българската държава в региона на древен Шумер.
АСПАРИК (558-530г. пр.н.е.) воювал срещу персийския цар Кир.
КУНДУЗ (530-494г. пр.н.е.) воювал срещу персийския цар Дарий.
МОСХА (494-488г. пр.н.е.) воювал срещу Персия.
БОЯР (ІVв. пр.н.е.) извършил нападение в Македония и разгромил столицата Пела.
АТ (380-338) воювал срещу Филип Македонски.
БАЛАМИР (339-320г. пр.н.е.) воювал в подкрепа на Александър Македонски. В променен вид (БАЛАКЪР) името му е отразено в историята на Квинт Курций Руф (І в.сл. н.е.).
СИГЕР КАН , АЛБУГА (339-310г. пр.н.е.), брат на Баламир, воювал срещу Александър Македонски.
КАШАН (около ІІ в.пр.н.е.) (майка му била масагетска принцеса), завоювал част от Индия, на запад разгромил Даките и на юг селевкидите.
АЛАН (140-107г. пр.н.е.) воювал срещу Понтийското царство.
БЕРШУД, КОТРАГ (65-21г. пр.н.е.) воювал срещу римската транс-гресия в региона на Кавказ.
ШАДА БАНАТ (около 153г. от н.е.) извършил с част от своите хора преход от Бактрия до Кавказ.
БАРАНДЖАР (235-271г.) разбил войските на император Деций (251г.).
БАЛАМБЕР, ЩЕК-АЛП (363-378) осъществил преход от Бактрия на запад с верните му хора - българи, хуни и масагети. Осъществил дър-жавни и военни реформи. Разгромил Готите (375г. при р.Волга).
АЛП-БИЙ, АРБАТ (378-402) разгромил император Валент при Адрианопол (378г.).
АТИЛА, ТОХОЛ (434-453) разгромил централна Европа и стигнал до Константинопол и до Рим. Неговите войски са стигнали до Испания и Северна Африка, а синът му ИРНИК, ЕРНАХ (463-489) затвърдил Евро-азиатските владения.
АУДАН (463-532) воювал с иранския шах Пероз, арменците и Ви-зантия.
МАСГУТ (489-505) воювал с Византия, завзел Македония и изгра-дил гр. Бичин (Видин).
РЕАН, ТАТРА БАНАТ, МУНДО (505-520) воювал с Византия.
БОЛГАР (520-522), получавал данък от Персия и Византия.
ЗАБЕР КАН , КОТРАГ (531-563) воювал с Византия и франките.
БОЯН,САНДИЛХ (535-590) воювал с Византия и франките.
АСКАЛ (563-593) воювал срещу Византия.
АЛБУРИ (593-602) воювал срещу Византия.
ШАМБАТ (622-655), брат на Кубрат, завладял аварите, образувал независима държава Дулоба (Само) и воювал срещу франките.
ТЕРВЕЛ (692-719) и СУЛАБИ (700-727) воювали срещу арабите.
КРУМ (802-814) воювал срещу Византия и срещу франките.
УРУС АЙДАР (805-855) воювал срещу родствените хазари и Каган УРУС. Синовете на Урус Айдар: ДЖИЛКИ и ЛАЧИН водели помежду си (858г.) ожесточена война с повече от 100-хилядна армия “обкована в желязо”. Джилки защитавал мюсюлманската вяра, а Лачин защитавал религията на старите българи - тангризма. Неговият внук, Угор Борис, унищожил столицата ПреСЛАВ и държавата на цар Симеон Велики и приел като окончание на своето име ”СЛАВ”. И следват ”СЛАВ” след “СЛАВ”от ХРИСТИЯНСКИЯ РОД ДУЛО (Приложение І-11 - Имена на български владетели от рода Дуло с окончание “СЛАВ”). Неговият клон от род Дуло, унищожил мюсюлманския клон от род Дуло в 1552г.
Ето това е история за чудо и за приказ, която трогва и впечатлява в 1606 г. Мавро Урбини. Император Петър І Велики обаче вменява това зна-чение на подведомствения си народ, който като произход има сложен със-тав - българи, хуни, масагети (уруси), скандинавци, германи, улучи, тюрки и др. и ги въвежда в общото понятие “НАРОДА СЛАВЯНСКОГО”.
На основание на горепредставените сведения правим следните зяключения:
1. Терминът “СЛАВЯНИ” има късен (след 1606-1722г.) произход!
2. Корените на този термин имат български произход и могат да бъдат датирани в края на ІХ век. Това е свързано с решението на българския народен събор, който е ПОСТАНОВИЛ :… снемане на отговорността за държавната власт от Владимир, син на Борис-Михаил… предаване на държавната отговорност на Симеон, син на Борис-Михаил… приместване на столицата, както и нейното наименование “ПРЕСЛАВ".
3. В периода 1605-1722 г. потомците и държавата на кан Аспарух са под турско робство. Потомците на кан Бат Баян са в междуособици и религиозни противоречия. Мюсюлманският клон на рода Дуло е унищожен от християнския клон в 1552г. В християнския клон на рода Дуло, за разлика от мюсюлманския клон и за “СЛАВА” се редуват стотици имена с окончание “СЛАВ” Това няма нищо общо с названието на народа им, за-щото в очите на съседните народи терминът “СЛАВИ” означава РОБИ!
4. В периода Х-ХІІ в. разпространението на термина “СЛАВЯНИ” е принос преди всичко на Източноправославното християнство.