Приложение II-19
КИРИЛИЦАТА, ГЛАГОЛИЦАТА И СЛАВЯНИТЕ
Реформата на писмените знаци на старите българи е пряко свърза-на с промяната на религията им. В старата религия и закон, които частич-но са оцелели… вероятно е имало и клауза за свещените знаци, както и съответна санкция за своеволие или изменение. (Вж.: Религията на стари-те българи). Това е все още неизследван проблем. Засега бихме могли да отбележим сходството между египетския Бог “Тот”, дарител на писмеността на старите египтяни и “Торе”, Алп = Бог, установител на мироглед и закон, т.е. дарителя на духовната, и законова Конституция на старите българи.
Най-рано промяна на писмената система се осъществява (840г.) в държавата на кан Урус Айдар (805-855). (Приложение І-14 - Сведения за Микаил Шамс) ”...Той завършил започнатия от баща му превод на ЦЯЛАТА ОФИЦИАЛНА КНИЖНИНА със старите български знаци “КУНИГ” на арабско писмо, но хазарите, анчийците, балинците и неверниците меж-ду кара-българите продължавали да използват “КУНИГАМИ”.
Това обяснява текста в житието на Кирил и Методий, в който се казва, че при престоя им в Хазария (860г.) братята са намерили “…еван-гелие и псалтир, написани с рошки букви…”, т.е. със старите български писмени знаци. Терминът “РОШКИ” от този период следва да се разглежда свързано с имената на кан Урус Айдар и каган Урус (Приложение ІІ-11 - Терминът “Урус” и връзката му с имена на български владетели от рода Дуло).
В 894г. Салахби (Олег), съуправител с Джун на Киевската и Новго-родската области, отправя писмо до кан Алмиш със следния текст:”...ТУК (В БАЩУ=КИЕВ), СЛЕД ВАШЕТО ЗАМИНАВАНЕ НЕ ОСТАНА НИТО ЕДИН ПРАВОВЕД И ВЪОБЩЕ ЗНАЕЩ АРАБСКА ПИСМЕНА ГРА-МОТНОСТ. НЕМАЛКО СА, ОБАЧЕ, УМЕЕЩИТЕ ДА ПИШАТ ПО БЕР-СУЛСКИ (БЕРСУЛА=ДОБРУДЖА И СЕВЕРОИЗТОЧНИТЕ ЧАСТИ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СТОЛИЦАТА ПРЕСЛАВ), А И СИМЕОН Е НАШ ПРИЯТЕЛ”. /"Български летописи - Джагфар тари-хи”, том ІІІ, стр. 99/.
Така КИРИЛИЦАТА, която е създадена като реформа на старата писмена система в 855г. и утвърдена като държавна писмена система в Дунавска България на ОБЩОДЪРЖАВЕН СЪБОР в 893 г. преминава (894г.) като официална писмена система на областите Киев и Новгород, т.е. тарханството на Будим, определено още в 816г., с термина “АК УРУС” (Приложение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България).
В 1910 г. Николай Рьорих прави първите археологически изследвания на Новгород, от които обаче няма запазени отчети, чертежи и публи-кации. Защо? Впоследствие там са открити така наречените “грамоти” със знаци от Кирилицата, нанесени върху специално обработени кори от брест. Такива “грамоти” са открити и при археологически разкопки в Украйна, Псков, Смоленск, Витебск и др.
Най-старият надпис на Кирилица, намерен при разкопки в Новго-род, е върху предмет от дърво и е датиран от ХІ век. /В. Л. Янин, Новгоро-дские бересттяные грамоты. Российская Археология, 1966, бр. 3/.
За Глаголицата вече изяснихме, че е втората по време (861-862) азбука, създадена от братята Кирил и Методий (Вж.: О кънигы). Със-тои се от 44 знака (Таблица №8, стр.85), чиято основна конструкция е от писмената система на старите българи. (Таблица №1, стр.18). Като отличителни белези в графичния дизайн на тази модифицирана система, Константин Философ сътворява следното: освен че намалява броя на знаците (по отношение на Кирилицата), и разменя някои от ползваните знаци от писмената система на старите българи. Прави и допълнение към основната им конструкция, като добавя специфични кръгови елементи. Зоната за приложение на тази писмена система са северозападните и югозападните покрайнини на българската държава, където тя граничи с наследниците на Карл Велики и неговия син, Лудвиг Благочестиви, т.е. териториите и населението на Лудвиг Германски и на брат му Карл (Плешиви). И с двамата братя Борис е сключил договори. Доказателството е, че именно в тази зона са най-многобройните останки от стари ръкописи на Глаголица, които са открити в днешните територии на: Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Хърватско и Словения. Тук би следвало да се отбележи, че в средата на ІХ в. това са били територии със смесено население - българи, авари, франки, германци, славяни и др. В нашето изследване (Вж.: кан Борис - критичен анализ) установихме принципа за “назначение” на полунезависими владетели в отделните региони в Западните покрайнини на българската държава (Мутимир да управлява сърбите, а Бранимир - хърватите). Вероятно подобен принцип е приложен и при първия договор между Борис и Лудвиг Немски, при който са снети от наследствена власт аварските фамилии и са поставени на власт привържениците и фамилията на Ростислав, т.е. “словени”.
Аварите, освен че столетия наред са агресивни към франките и гер-маните, но са били и безпощадни към славяните = ”словени”= улучи. (Приложение ІІ-17 - Славяните и българите).
Горецитираните етнически групировки от средата на ІХ в. не бива да си ги представяме като безразборна смесица. Напротив, като някакво далечно ехо от тази историческа действителност са Новелите (Описания-та) на Волтер. Изводите и заключенията, които биха могли да се направят от старите сведения, отразени като ехо в тези творби на Волтер, са, че гореспоменатите етнически общности са селищно и териториално разделени. Те отбраняват своите етнически и поземлени права. Те са подчинени на Владетеля на българите, т.е. на кан Борис.
В 852г., освен официално упълномощените (българи) представите-ли на кан Борис, се е появила и делегация на славяните, с молба за застъп-ничество и подкрепа от Лудвиг Немски, който: “…разглеждал съдебни дела…” Защитата и управленческата роля на славяните в този регион на българската държава е засилен. Остава неизвестно или грубо фалшифици-рано, кои от двамата владетели - император Михаил ІІІ или кан Борис-Михаил е изразил повелята си за мисията на братята Кирил и Методий във Великоморавия, т.е. в Западните покрайнини на българската държава?
Съгласно договорите между кан Борис-Михаил, крал Лудвиг Нем-ски (848 и 852 г.) и брат му, крал Карл Плешиви (853г.), там е следвало да се установи християнска вяра. Подобна е и политическата цел на договора между кан Борис-Михаил и императрица Теодора, сключен в 845 г.
Главният проблем на българския владетел е вътрешната съпротива в държавата за отказ от старата и приемането на новата религия. Това на-лага в северозападните покрайнини да се извърши промяна на наместническата власт, като е отнета от аварските родове и е възложена на словени - Ростислав Моравски (848-870г.) и Коцел Блатенски (861-870г.).
Подобна промяна на властта кан Борис-Михаил прави и в югозападните области, където за Сърбия определя за управител Мутимир, а за Хърватия - Бранимир. Кой е натоварен с покръстителска мисия и отговор-ност в западните покрайни на българската държава - Братята Кирил и Ме-тодий, които са от родословието на Кубар, брата на Аспарух (Вж.: Родо-словното наследие на Кубар).
Техният дядо, кан Сабин (764-765г.), е бил принуден да избяга в Константинопол с ”близките си хора”, защото е обвинен в “ИЗМЯНА” на българската държава и старата религия на българите. Според тогава дей-стващия закон както кан Сабин, така и близките му родственици, подлежат на екзекуция. (Вж.: Религията на Старите Българи). Има основание да се мисли, че мисията на двамата братя е съгласуван акт между българска-та държава, Византия и западните владетели Лудвиг Немски и Карл Пле-шиви. За изпълнението на тази задача братята Кирил и Методий съставят втората азбука (861-862г.), Глаголицата, предназначена за “СЛОВЕНЕТЕ”, в смисъла на гореспоменатите политически областни промени в бъл-гарската държава.
Не бива обаче да се изключва фактът, че цел на тази мисия е по-кръстване в християнство и на аварите, които са имали ожесточено отношение както към славяните, така и към франките и са били част от българ-ската държава. Косвено свидетелство за това е и фактът, че в 895г., когато след споразумение с участието на Борис-Михаил, сина на кан Алмиш – тангриста Арбат, със своите българи и маджари заема области в Западните покрайнини, а там аварите го провъзгласяват за кан Освободител, и възстановяват старата тангристка религия.
От гореописаната временна политическа ситуация във втората по-ловина на ІХ век, която свързва “ГЛАГОЛИЦАТА със СЛОВЕНЕТЕ”, впоследствие възникват поредица спекулации: Мавро Урбини, Петър І Велики, християнското войнство на Източноправославната църква и славя-нофилството, в периода ХVІІІ-ХХ в., упорито и системно фалшифицират историята на българите като си служат с подмяна на термините и стъпка по стъпка…за общоприети исторически понятия установяват: “славянска писменост…на славянски език”.
За изходната основа на писмените знаци в Кирилицата и Глаголи-цата ние представяме доказателства, че са български и имат древен произход (Таблица №1, стр. 18; Таблица № 7, стр.84; Таблица №8, стр. 85).
Езикът на Светите писания, както на Кирилица, така и на Глаголи-ца, е извън обсега на настоящето изследване, но от съвременните славя-нофили (Приложение ІІ-17 - Славяните и българите) би следвало да се вземат под внимание становищата по този въпрос на:
1. Добровски (1783г.): “...ако ли Методий и Кирил, най-много и на-пред са се трудили за чесите и моравците, то как и защо са превели, тия зарад тях Светите писания, не на тяхното, а на съвсем чуждо, българско наречие...”.
2. Юрий Венелин (1830г.- 1853г.): “... от де се взе у нас този чужд не руски език, който от времето на Нестор, с такова мъчителство притесняваше русите..., който и сега владее в църквите не само в Руската империя, но и в Галиция, североизточна Унгария (маджарите не са славяни) (стр.63)... и така Кирил и Методий преведоха Светите писания несъмненно на български църковен език, който се употребява сега в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в истинската България... езикът български, който в другите страни е мъртъв, но е жив и народен още и до сега в България” /стр.71. Ю. В., Критически издирвания за историята българска. Земун.1853г./.