Поглед към “ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА РОССИЙСКОГО” Н. М. КАРАМЗИН

Като представя източниците за руската история, авторът споменава за най-древните: ”…за Летописите и за доведения от “Царица Анна”, най-древен летописец Йоаким, който е и първи Епископ на Новгород. Св.Вла- димир се е покръстил не в Херсон, а в България… Царица Анна, съпруга-та на Св. Владимир, не е гъркиня, а е българка…"

Издателите на тази “ИСТОРИЯ” очевидно компилират и фалшифицират. Доведеният от царица Анна отец Йоаким е около 100 години преди Черноризец и монах Нестор. Обявявайки това за недостоверно, авторът (1815) и издателите (1988), затвърждават хипотезата, че съпругата на Св. Владимир, Анна, е византийка и е сестра на император Василий и император Константин /т. І, стр.131/: ”…Императорите забравили обикновената надменност на гърците и презрението към езичниците. Василий и Константин, надявайки се на силния княз Россiйского и за да спасят трона и венеца… в залог на доверие и дружба, му изпратили своята сестра Анна… Владимир се отказал от своите завоевания, изградил в Херсон църква, върнал целия град на царете гръцки, като благодарност за ръката на сестра им…”

2. “Царица Анна” носи със себе си българското Евангелие, кое-то внучката й кралица Анна Киевска отнася при франките (Българско Евангелие, преведено и написано на Кирилица 1025 г.). Евангелието е свещена реликва, предадена от нейната баба Анна. Това е втори случай за сродяване на род ДУЛО с франките (род КАПЕТИНГИ). Тук следва да отбележим, че първото сродяване на род Дуло с франките е по времето на кан Бледа (434-445г.). След като остава вдовица, кралицата на франките, Анна, поема държавната отговорност, а след нея поколения следващи френски крале са произнасяли клетвата си, полагайки ръка върху донесеното от АННА, СВЕТО БЪЛГАРСКО ЕВАНГЕЛИЕ НА КИРИЛИЦА.

Какво казва Карамзин за началото на историята на Государства Россiйского: “Началото на Росийската история… представлява безпримерен случай: Славяните доброволно унищожават своето древ-но народно управление и искат господари от варягите, които били техни неприятели (862г.).” /том І, стр. 67/.

Нашето сравнение с историческите факти в “Български летописи - Джагфар тарихи” показва, че тук става дума за една наистина безпримерна фалшификация на българската, на руската и на европейската история! След обширната пледоария на Карамзин за физическия и нравствен характер на древните славяни /том І, гл. ІІІ, стр. 31 до стр. 67/ той “разчиства” за тях достатъчно обширен Евро-Азийски терен, като съобщава: “ …хуните, угрите, българите, аварите, тюрките и всички те изчезнали в Европа…” /т. І, стр. 88/. И сега на картите във всички руски издания там е означено безкрайното море на славянските народи /История на средните векове, под редакцията на акад. С. Д. Сказкина, том І, стр. 161, С. 1977/. Или още повече, опита за нова реставрация на старата ”ПРИКАЗКА = СКАЗКА”, фалшифицирана под маската на произведението на Мавро Урбини за славяните, където се казва: “...славянският народ владеел Азия, Африка и Европа… в частност, Франция, Англия, Испания, Италия, Гърция, Балканите - Македония, илирическите земи, Балтийското крайбрежие… от славяните са произлезли много народи… бургунди, шведи, фини, готи, алани, даки, нормани, траки, британци, авари и др. /том І, стр. 186. Н. Ф. М.1998г./.

Направеният от нас преглед показва, че за начало на съвременната историография на Россия е присвоена и фалшифицирана българската история. (Приложение І-8 - Династически връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария; Приложение ІІ-14 - Българи и скан- динавци; Приложение ІІ-17 - Славяните и българите; Вж. Религиозни вой-ни между българите). Вероятното начало на фалшификацията е около ХVІ-ХVІІ в. (Приложение ІІ-22 - Фалшификацията на историята). Най-вероятният първообраз на термина “РЮРИК” е “ЕРИК”, бащата на СА-ЛАХБИ = ОЛЕГ. На стр.73, т. І, Карамзин отбелязва: “Рюрик, според летописите (?), връчил на Олег управлението заради малолетието на него-вия син. Този опекун на Игор скоро се прославил с голямата си смелост, победите, благоразумието и любовта към поданиците.”

Фазата на ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ на КНЯЗ ИГОР = УГОР ЛАЧИН е също фалшифицирана! Същото се отнася и за сина му княз Светослав, чието българско име е УГОР БОРИС от род Дуло. Неговият син Болюмир = Владимир в 989 г. приел ХРИСТИЯНСКА ВЯРА. За него Карамзин, основавайки се на летописите, казва: “...Цялата му набож-ност не му пречела … на чувствените наслаждения. Първата му съпруга е Рогнеда, майката на Изяслав, Мъстислав, Ярослав, Всеволод и две дъще-ри… умъртвил своя брат, той взема за наложница неговата бременна же-на, която родила Светополк, от другата законна съпруга от Чехия или Бо-хемия имал син Выйшеслав… от четвъртата, родом от България, синовете са Борис и Глеб… имал 300 наложници във Выйшегород, 200 в Белгород и 200 в едно село до Брест.” /том І, гл. ІХ, стр.123/.

Изхождайки от държавния ранг и споменатите събития, ние опре-деляме идентичност между: РЮРИК = ЛАЧИН - по-малкият син на кан Урус Айдар (805-855г.) и брат на кан Джилки (855-882г.) от рода Дуло.

ИГОР = УГОР ЛАЧИН - внук на кан Урус Айдар, Син на Лачин, племенник на кан Джилки и родственик на княз Борис от рода Дуло.

АС ДЖИР - внук на кан Крум (802-814г.) и син на Будим. Родст-веник на кан Урус Айдар (805-855) и на каган Урус (821-839).