Приложение II-21
СВЕДЕНИЯ ЗА КРАЯ НА
БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА КАЗАН - 1552 г.
Според данни на български летописци, населението на Казан в периода ХV-ХVІ в. се състои от 40 000 българи, 6 000 руси, 3 000 кримци и тюрки (азербейджанци), 1500 астраханци (узбеки и калмици), 1200 арменци, 1000 чиремиши (марийци, удмурди, коми, мордованци и чуваши), 1000 черни ногайци, 800 тюркмени (сибирски тюрки и финоугри), 700 ку-банци и азекци (балкарци, карачаевци и черкези), 300 уруми /стр.60/ /1/.
Казан поразява чуждоземците с тристепенната система на мощни крепостни стени и в еликолепни каменни и тухлени здания… десетки дворци, бани, караван-сарай (хотели), мавзолей с разноцветни фасади… две църкви, построени от руски и арменски архитекти и 82 минарета на джамии, училища и университет. Десетки хиляди ръкописни книги се съхранявали в библиотеката на университета “Мухаммад Аламия” /стр. 61/, /1/, /Ф. Г. Х. Нурутдинов, Родиноведение, Казан.1995 г./.
Държавното устройство на България (ХV-ХІв.) със столица Казан е структурирано в 8 области: Казанска, Джабълска, Симбирска, Арска, Нук-ратска (Вятска), Черемишка (Чулманска, Камска), Агиделска и Башкорт-ска (Башкирска). В западните области нараснало влиянието на феодалите-улани, а в източните области на казаците. Под българско управление се намирали чуваши, марийци, мордованци, удмурди, ханти, сибирски узбе-ки и тюрки, коми и черни ногайци. Като военна наемна сила към България служели 10000, а към московското княжество (считано от 1476г.) 60 000 бойци татари.
България използвала и охранявала водния път на река Волга за търговски цели между Европа и Азия. За извършени нарушения се прилагали строги санкции. В 1466 г., поради нарушение на установения ред от мос-ковския търговец Афанасий Никитин, Халил-Улугбег = губернатор на столицата Казан е лишен от губернаторски пост и е арестуван по заповед на Сейд-емир Ябик Мохаммед. Официалният титул на българските царе в този период е: “Сеид-емир” В 1480 г. проблемът за превръщането на уланите в казаци породил междуособици в България и противопоставяне на източните области с център Корим-Чал на западните области с център столицата - Казан. От междуособиците в България се възползвало Мос-ковското княжество (Княз Иван ІІІ, Княз Василий ІІІ и Великият княз и цар Иоанн ІV Василевич - Иван Грозни).
След поредица военни походи Иван ІV Грозний в 1552 г. превръща българската столица Казан в гробищен град. Ето как изглеждат тези славни дела на Иван - ІV според руския историк Н. М. Карамзин (История государства Российского, Москва, 1989, тираж 100 000): “…Вече около пет седмици росиянете стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди неприятели, …освен жените и децата…Никой не се предаде жив, спасиха се малко… ранените… Градът беше завзет… убиваха всички, които се намираха в джамиите, в домовете или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници … сечта престана, но кръвта се лееше…Царският дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви… тела се носеха по реката…” /т. VІІІ, стр. 212/.
Мародерството и грабителството, като почти тържествен акт са от-разени в старите летописи, които ползва Карамзин: “…Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб, мед, домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите…къщите бяха красиви и богати … в тях имаше скъпоценности… пленяваха само жените и децата /т. VІІІ, стр. 205/.
Такъв е краят на повече от две хилядолетия българска държавност в пределите на Североизточна Европа. Московското княжество завладява българските земи и префасонира термина “Ак Урус” (определен от Будим по времено на кан Урус Айдар, 805-855 г.) в сега известното понятие Ру-сия. Империята Русия в продължение на четири века системно и целенасочено изличава и фалшифицира историческата памет за България. Процесът на изличаване и фалшифициране започнал в ХVІ в., тече и до днес. В 1826 и 1835 г. Руската академия на науките двукратно обявява конкурси на учените от Западна Европа да напишат история на “Златната орда” на основание древни ръкописи: руски, полски, унгарски и др. Всъщност, стратегическата цел на Руската Империя (определена по това време като Тюрма на Народите) е, коя част и кои детайли от старите исторически документи за историята на България да бъдат “дообработени” или унищожени.
Но от древните цивилизации и до сега е известно: …Прикриването на извършеното престъпление е също престъпление!