БИБЛЕЙСКАЯ РУС, т. І и т. ІІ, Г.В. НОСОВСКИ, А.Т. ФОМЕНКО, Москва, 1998 г.

В тритомното, луксозно и многоцветно печатно издание на Носов-ски и Фоменко, Москва (1998), (с тираж 10 000 бр.) има частици от истина, така както има и в “Свещен пътеводител. БИБЛИЯ НА БЪЛГАРИТЕ И ЧОВЕЧЕСТВОТО” на Йоло Денев (София, 2000). Тук трябва да отбележим и една книга “КИПЯЧИ”, издадена в Москва, в която се присвояват българските владетели до Цар Иван Асен ІІ, а също и книгата на акад. Михаил Юхма “Древните Българо-Чуваши".

“... Р. Г. Скринников, известен изследовател на епохата на Гроз-ний (Иван ІV Василевич) отбелязва, че главното затруднение е: ”...край-ната оскъдност на източници”…официалната царска летопис е съхранена в няколко ръкописи… Първите тетрадки от синодалната летопис са послужили като чернова. При Адашев тази чернова се подлага на поправки. След това текстът е преписан отново. Един от тези текстове е получил наименование “Царствена книга”, снабдена с множество съвършени ри-сунки – миниатюри. Но работата по "Царствената книга" е била внезапно прекъсната. Нечия властна ръка надраскала нейните страници с множест-во зачертавания, поправки и по такъв начин Царствената книга не е до-кумент- оригинал, а някаква по-късна версия. Много от поправките и корекциите в “Царствената книга “…носят открито полемически и публи-цистичен характер…”. Д. Н. Алшиц първи е обърнал внимание на удиви-телното сходство и несъмнената родственост на текста на ръкописа и пър-вото послание на Грозний до Курбски …в руската историография отдавна е изказано обосновано мнение (Р. Г. Скринников, Царство терора, стр. 37, 1992 г. ), че знаменитата “преписка мехду Грозний и Курбски” е всъщност литературно произведение, написано от С. И. Шаховски в ХVІІ в.

Какви оригинални документи са останали от самия Грозний? Прак-тически никакви. Д. С. Лихачов отбелязва: “Болшинството произведения на Грозний, както и много други паметници на древноруската литература, са се съхранили само в късни преписи – ХVІІ в.”, т. е. в ръкописи от времето на Романови, които, повтаряме, в ХVІІ в. са унищожили или преписвали в изгодна за себе си светлина почти всички документи от старата руска история…посланието на Грозни до английската кралица Елизабет І – официален държавен документ, се съхранява в оригинал. Пергаментният свитък (не нетрайна хартия!) се съхранява в Лондон от времето на неговото получаване от Москва в 1570 г. Оказва се, обаче, че това послание има петна…!, поради което текстът на някои места е повреден.”…Твърди се, че от предшествениците на Грозни са запазени достатъчно много оригинални документи. Например в сборника “Руские печати” тези документи са преизчислени на около четиридесет (!) съхранени оригинални грамо-ти от времето на Иван ІІІ Василевич. А от Грозни – нищо!… не е назована нито една грамота с печата на Грозний” /т. І, стр.105-107/.

”…ДЕЙНОСТТА ПО НАПИСВАНЕТО НА ФАЛШИФИЦИРАНАТА “ПРАВИЛНА“ ИСТОРИЯ БИЛА ВСЪЩНОСТ ДЪРЖАВНА ОБЩОЕВРОПЕЙ-СКА ПРОГРАМА, КОЕТО ОБЯСНЯВА СЪГЛАСУВАНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ИСТОРИЦИТЕ ОТ РАЗЛИЧНИ СТРАНИ НА ЗАПАДНА ЕВРОПА И ИСТО-РИЦИТЕ НА ЕПОХАТА НА РОМАНОВИ” /т. І, стр. 669/.

ЗА НАЧАЛО НА ТЕЗИ ФАЛШИФИКАЦИИ СПОРЕД НАЛИЧНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ ПРИЕМЕ УГОР-БОРИС (т.н. СВЕТОСЛАВ), КОЙТО УНИЩОЖИЛ ДЪРЖАВАТА С ХРИСТИЯНСКА РЕ-ЛИГИЯ НА СВОЯ СРОДНИК ОТ РОД ДУЛО, ЦАР ПЕТЪР (Дунавска Бълга-рия).

ВТОРАТА ФАЗА НА ОЩЕ ПО-АКТИВНА ФАЛШИФИКАЦИЯ Е СЛЕД СМЪРТТА НА ИВАН ВАСИЛЕВИЧ ІV-ГРОЗНИ, КОЙТО УНИЩОЖИЛ ДЪРЖАВАТА С МЮСЮЛМАНСКА ВЯРА НА СВОЯ СРОДНИК ОТ РОД ДУЛО, ШАХ ГАЛИ (Волжка България).

Подстрекателят за третата фаза на фалшификацията е основоположникът на сръбската историография МАВРО УР-БИНИ, а главният поръчител и изпълнител на третата фаза на фалшификацията е император Петър І Велики.

ЧЕТВЪРТАТА ФАЗА Е СЛЕД ВРЕМЕТО НА ПЕТЪР І (всъщност Петър ІІ) ВЕЛИКИ, КОГАТО ТЕ ВЕЧЕ СА БЕЗПАМЕТНИ ЗА ДРЕВНИЯ МОРАЛ И ЗАКОНИ, но осъществяват своя пробив за мореплаване на юг през Босфора и Дарданелите. После следват девет военни похода срещу Турската империя. Когато “освобождават” Дунавска България, една от първите задачи е да бъдат изнесени все още останалите стари книги и оригинални документи. Пренасят ги на коне и дори на магарета. Втората задача е да поемат “обучението” на кадрите, които пишат, преподават и възпитават, преди всичко в областта на науките “История” и “Славистика”.

Има двама души с името Кубрат... Последният собственик на съкровището в Перещепина не е Кубрат, а човек, в който по един или друг начин е попаднала част от Кубратовото имущество... Многобройните златни листове с дебелина 0.15мм, предназначени за обвивка на дървен саркофаг... "наподобяват" аварското погребение в Кунбабон." /стр. 40-41/.