Приложение II-23

БИБЛЕЙСКАЯ РУС, НОСОВСКИЙ И ФОМЕНКО, 1998, Москва

Нова империалистическа хипотеза на Русия

Библейская Русь. Русско-ордынская империя и Библия. Новая математическая хронология древности, Носовский, Г. В., Фоменко, А. Т., том І и ІІ, тираж 5000, Москва. Едно внушително (1279 страници) и богато графично и цветно илюстровано издание с литературно приложение от 382 руски и чуждестранни публикации. Засега Руската академия на нау-ките сякаш няма нищо общо с него.

Изяснявайки методите за фалшификация в периода на династията Романови (ХVІ - ХVІІ в.), авторите, основавайки се на нови “научни” методи, правят НОВ, ОТЧАЯН ОПИТ ЗА ПОРЕДНА ФАЛШИФИКАЦИЯ И СЛОВОБЛУДСТВО, КОИТО ЗАЛИЧАВАТ ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТО-РИЯ:

“…“Татаро-монголското робство” е било просто епоха на военно управление в руската държава. Никакви чуждоземци не са завоювали Ру-сия. Върховен управител се явява пълководец - хан = цар, а в градовете е имало граждански наместници - князе, които са били задължени да събират данъци в полза на тази руска войска, за нейната издръжка. По такъв начин древно-руската държава е представлявала единна империя, в която е имало постоянна войска (орда), състояща се от професионални военни и гражданска част, нямаща редовни войски (понеже войските са влизали в състава на ордата )” /т. І. стр. 87 /. “…думата “монголи”…т.е. “великий” е използувано за Великата средновековна империя, центърът на която се намирал в Русия и която била създадена от руския народ и другите наро-ди, живеещи на територията на Русия… тя е създадена от руския и татарските народи или по-общо - славянски и тюркски. Държавният език в “Монголската”=Велика империя е бил църковнославянски.” /т. І. стр. 88-89/.

Под еклектичното заглавие в ”§ 6. Болгары, река Волга, гусары, хазары, кирасиры “ е представено следното: “Но кои са били хазарите? Казват ни, че в VІІІ те са покорили “волжските българи”. Но къде е била тяхната Волга?…В древността тя (съвременната Волга) се назовавала Ра, а в средните векове “Итиль” или “Атель”, а калмиките и до сега я назовават “Иджил”. Всички лингвистични изследвания водят към това, че Волга в древността са наричали долното течение на река Дунав, както и страната, наричана България… А кои са били хазарите?…Славяни, които са яздили коне или камили за отбрана на Отечеството… Хазарите са старото название на руските казаци…ХААЗАРИ СЛАВЯНИ… ПЕЧЕНЕГИ И ПОЛОВЦИ - СЪЩО СЛАВЯНИ.” (т. І, стр.147-150/…”Много интересни неща се откриват сега при прегледа на българската история от гледна точка на новата хронология… Българският език произлиза от староруския… За да избегнем недоразумения, ще поясним, че ние говорим тук именно за староруския, а не за църковнославянския, …който…се различава от староруския и е мъртъв литературен език, предназначен само за превода на Свещеното Писание… В нашата реконструкция това се обяснява много просто. Българите, дошли на Балканите в състава на османските = атаманските войски на Ордата в ХV в., са били просто руски. И са говорили, естествено, по староруски… Съгласно нашата реконструкция… малоазийският произход на османи = атамани е грешка или подправка… те са дошли от север, от Руси-Орда и са били основно славяни, а частично - руски тюрки, т.е. тези тюрки, които в Русия и до сега живеят в Поволжието. Ярко свидетелство за това са българските турци. Това е част от населението на България, имащо европейски и дори по-скоро славянски тип, говорещо по български, т.е. по славянски… но изповядващи ислям… Такова “забравяне” на славянското минало…е и в Гърция…едни твърдят, че македонците са истински славяни. А други, че те са “древни гърци”. Съгласно нашата реконструкция Македония е била една от частите на средновековната Руси-Орда.” /т. ІІ, стр.120-123/.

ИМА ЛИ ПРИЧИНИ, КОИТО СА ПРЕДИЗВИКАЛИ ТОВА ОТЧАЯНО СЛОВОБЛУДСТВАЩО ИЗДАНИЕ?

В том ІІ, стр.164-169, авторите на това много странно,”научно из-следване” цитират пасажи от "Български летописи - Джагфар тарихи” като по абсурден начин обвързват историята на старите българи с маите и ацтеките. Същите тези автори, обаче, остават слепи за фактически упоме-натите данни за историята на последната българска столица Казан (1552 г. - наше Приложение ІІ-21 - Сведения за края на българската столица Казан). Авторите по косвен начин показват своята руско-славянска “АХИЛЕСОВА ПЕТА”, а именно появата на исторически сведения за българите, които до сега са подлагани на унищожение или фалшификация не само от императорските власти на Русия и от тоталитаризма на бившия СССР, но и в съвременната “демократична” Руска Федерация (конфискувала книгата “Родиноведение” на Ф. Г. Х. Нурутдинов, Казан, 1995 г.).

Според нас главната цел на изданието е отново да се потули историческата истина за старите българи!