Приложение II-24
КАН АСЕН
(765-773 г.)
В периода 760-768 г. българската историография има странен характер. Това е периодът между времето на кан Винех = Бунек и кан Тере-лиг = Дилярек. Причината преди всичко е ползването на византийските източници. "Българските летописи - Джагфар тарихи” (т. ІІІ, стр.100) дават материал за изясняване на историческите факти за битката при Анхиало между войските на кан Телец = Угор Телес и Император Константин V.
І. Според гръцките летописи:
Теофан: “…На 16 юни императорът излязъл срещу Тракия, като изпратил и през Черно море флота от 800 хеландии… кан Телец, мъж злонравен, на 30 г. …дошел с множество племена и започнали сражение… те дълго се избивали помежду си. Телец бил обърнат в бяг…”.
Никифор: “Телесий, строг мъж, който заедно с това проявявал от младини смелост…” След описанието на подготовката на императора за поход по море и суша и последвалата битка, той прави заключението: ”Срещу него излязъл Телесий, който имал съюзници… Победен в сраже-нието, той се обърнал в бягство… Българите пък видели злощастието на Телец, въстанали, убили го и поставили Сабин…”.
ІІ. Според латинските летописи:
Зигберт: “Телец, като влязъл в сражение с император Константин, бил победен с големи загуби и позор за българите. Поради това той бил свален от българите и убит от тях заедно с първенците на народа. Над българите се възцарил Сабин.”
ІІІ. Според българските летописи:
(Гази Баба - Държавен секретар на кан Барадж - Волжка България, на основание по-стари архивни документи на Дунавска България (т. І, стр.100)
1. “В годината на тигъра, в 762 г., на трона бил издигнат синът на Корамджест = Кормисож ІІ и неговата жена от рода Угор Телес… Телес бил съюзник на хазарския Каган…. Потомъкът на Шади (Върховният съдия, потомък на брата на Исперих, Кубар), Саин = Сабин отнел властта на рода Угил… В 764 г., в бой неговите хора случайно убили Телес, но не дълго след това и самият Сабин бил свален в … 765 от тъста на Телес – Юмарт = Умар. Старикът Юмарт = Умар обаче скоро умрял и на трона бил издигнат Азан = Асен Тукта, син на Кермек и дъщерята на Аварския каган Улаг от рода Магунти.”
Историческите данни в този домашен източник дават възможност да се възстанови родословното наследие на кан Аспарух /Приложение І-6 - Фамилни връзки в държавното управление на Дунавска България в периода VІІ-ІХ в.) и на брат му Кубар в периода VІІ-ХІ в. (Приложение І-7 - Родословното наследие на Кубар) (т. ІІІ, стр. 97-103). На направената от нас схема се вижда, че върховната държавна власт в периода VІІ-ІХ в. не е излизала извън фамилно-наследствените връзки на рода Дуло. Единстве-ното изключение е 40-дневното управление на Хан = кан Умар = Юмарт, баща на жената на кан Телец = Телес. Това е времето, в което законният наследник на държавното управление от род Дуло е уведомен чрез пратеници в Авария и той се е отзовал да поеме върховната отговорност - кан Азан = Асен Тукта. От схемата в Приложение І-6 се вижда, че той е пра-внук на кан Тервел. Какво се е случило в този период от 40 дни?
2. Теофан: ”На 21 юни през 4 индикт императорът се вдигнал сре-щу българите и изпратил към Ахело 2600 хеландии, като ги снабдил с войници от всички теми. А когато тези хвърлили котва при бреговете и задухал севернякът, насмалко щели да се разрушат всички хеландии и се издавили много войници, така че императорът заповядал да опънат мрежите, за да бъдат събрани мъртъвците и да бъдат погребани. И на 17 юли той влязъл безславно в столицата.”
Кой всъщност е “северният вятър”? Не е ли кан Азан = Асен Тукта, правнукът на кан Тервел и внукът на хазарския каган Улаг? На основание историческите данни в българските летописи съставихме Приложение І-3 - Династически връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария в периода VІІ-ІХ в. От тази схема се вижда, че дъщерята на кан Азан = Асен, Арйя Услан е омъжена за кан Каранджар (787-805), владетел на Киевско-Волжка България, потомък на Кубратовия син Бат Боян и е също от рода Дуло. И нещо повече, кан Каранджар е син на кан Тат Утяк, също потомък на Бат Боян (759-787) и Зухра правнучка на кан Исперих. Тези данни символично показват силата на “северния вятър” в подкрепа на кан Азан = Асен Тукта.
В старата българска реч името Асен се произнасяло по малко по- различен начин от сега. То е било Асян или Азан, както е отразено в бъл-гарските летописи. Във византийските и латински хроники това име е пре-иначено в Паган.
Първите дипломатически действия на кан Асен са били да прекрати войната с император Константин V и да осигури стабилност на българ-ската държава. Кои са фактите, които потвърждават това? Освен прекра-тяването на войната поради “задухалия северняк”, той изпраща посланици за среща и преговори с императора. Срещата се състояла. На тази среща кан Асен се явил с всичките си боляри, което означава, че до този момент той е осъществил консолидация на българското правитeлство.
3. Теофан: “...Паган, господарят на България, изпроводил пратени-ци при императора да го моли да се види лично с него. И като получил от-говор, слязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им срещу Сабин и сключили привидно мир”.
Зигберт: “Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Затова бил изгонен от своите, а над българите се възцарил Паган.”
Българските летописи: ”...Азан=Асен е бащата на Крум и дядото на Омуртаг… Жената на Азан е княгиня от българския род Урус-Алан… Неговите врагове злословили, че не е истински син на Кермек… поради тази сплетня в голяма част от живота си Азан бил на служба на аварския Каган… в детството си той е бил много слаб, затова Камбоянът (така бил наричан върховният жрец) му дал магическо име, Азан=Асян=Асен… всички царе на Дунавска България с име Асен са негови потомци. Негова-та дъщеря Аря Услан е дадена и омъжена за кан Каранджар и родила Урус Айдар…” (Приложение І-8 - Династически връзки между Дунавска Бълга-рия, Киевско-Волжка България и Хазария в периода VІІ-ІХ в.).
Има още един немаловажен детайл, свързан с житието на кан Асен. Това е внукът му Будим, син на кан Крум. Вероятно в чест на неговото раждане на брега на река Дунав е създаден по това време новият и укре-пен град, наименован Буда (впоследствие Буда-Пеща). Този внук на кан Асен и син на кан Крум, брата на кан Омуртаг, поема собствен съдбовен път. Той е на висока държавна служба, таркан, при кан Каранджар (787-805), както и при неговия син кан Урус Айдар (805-855). (Приложение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България”).
След прекратяванто на тежката и продължителна война с Византия и стабилизация на българската държава, на кого всъщност кан Асен пре-дава властта? На своя сродник Дилярек = Терелиг, син на загиналия Телец = Телес. След това той е заминал на Север при своя зет Каранджар, при дъщеря си Аря Услан и при своя внук, Будим.
Вероятностите за това пътуване на кан Асен на север, за да стигне до най-близките си същества, е сухопътен поход през река Дунав или чрез корабоплаване по Черно Море. Кой път е избрал кан Асен, не е известно. Очевидно мълвата е стигнала и до ушите на византийските хронисти и злите им езици твърдят: ”...но все пак той бил убит…”. И все пак, насле-дието на Великия кан Асен е освободило България от византийско робст-во (Асен и Петър). В средновековната история кан Асен е първото изклю-чение и пример за прекратяване на широкомащабни военни действия и мирно уреждане на междудържавните отношения чрез преговори с пред-ставително участие на двете воюващи страни. За това свидетелства ви-зантийският хронист Теофан (цитирано и по-горе): ”...Паган, господарят на България, изпроводил пратеници при императора да го моли да се види лично с него. И като получил отговор, слязал при него заедно с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седял и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им срещу Сабин и сключили привидно мир”. В “Именникът на българските канове” Сабин не е споме-нат. Вероятно защото българите са го считали за предател. Споменатият след него кан Умар (Юмарт, тъст на убития кан Телец) е управлявал само 40 дни. Това е времето, в което законният наследник, потомъкът на Тервел, Азан=Асен Тукта, пристига от аварските области в столицата Плиска. Това е времето, в което императорът е организирал своя широкомащабен военен поход срещу България, за да възстанови властта на Сабин. Благодарение на кан Асен, тази особено опасна ситуация за българската държава е преодоляна и е сключен мирен договор.
Именникът на българските канове като че ли приключва с Умар. В следващия ред обаче е текстът: ”А… ЕМОУ ДИЛОМЪ ТОУТОМЪ”. По-вечето изследователи на Именника определят думата “ТОУТОМЪ” като календарно понятие за месец четвърти. Но тази дума би могла да се свър-же с името Азан Тукта и изречението за да придобие следния смисъл: “А… СЛЕД НЕГО (УМАР) Е ТУКТА (ТОУ-ТОМЪ). Би могло да се предположи, че преносителят на този списък в Киевско-Волжка България е Азан = Асен Тукта и че това е станало, след като той е предал държавната отговорност на кан Терелиг = Дилярек, т. е. около 773 г.
Логично е да възникне въпросът защо този хуманист и достоен вла-детел, потомък на Тервел и баща на кан Крум, е загубил своето място в съвременната българска и европейска историография. Това че съвременните му византийски хронисти биха поискали кан Асен два пъти, да бъде убит, като че ли е нормално и разбираемо. Има основания, обаче, да се предполага, че се касае за една по-късна и по-широка, преднамерена, фалшификация на българската история.