(СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СВЕДЕНИЯ ОТ "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”, ЛАТИНСКАТА И СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИОГРАФИЯ)

В "Български летописи - Джагфар тарихи”(том ІІІ, стр. 84) като основател на “САРМАТСКАТА” династия е посочен АЛБУГА-БУЛГАР - 808-775 г. пр. н. е. В историята на Римската империя, отразена от летопис-ците, както и от археологическите останки, може да се направи заключе-ние, че в периода от І до ІV век от новата ера главният противник на Римската империя са били сарматите. В чест на победите над сарматите биват издадени и поредица емисии от златни монети.

- Кан Баранджар (235-271), син на кан Барак (210-235), в 251 г. сразил войските на Римския император Деций. Самият император бил убит при тази война. Войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм завладяли крепостта Дарбазан заради неплащане на данък.

- Кан Алп-Бий (378-402), син на кан Булюмар (363-378), разбил садумците (готите) и ги принудил да бягат в Рум (Константинопол). В 378г. разгромил 80-хилядната армия на император Валент при крепостта Дере (Адрианопол), близо до планината Арбат (Родопи). В резултат на тази победа той е известен и под имената кан Дере и кан Арбат. При тези сражения загинал и самият император Валент, който изгорял в един дво-рец. В пепелищата на този дворец, кан Алп-Бий намерил императорската корона на Валент, която отнесъл като подарък на своя баща кан Булюмар в българската столица кан-Балин (сегашния Киев). В чест на тази победа столицата е преименована от кан-Балин в кан-Дере. Кан Алп-Бий опре-делил степите между река Дунав и река Днепър за “ОНГЪЛ”, държавно охраняван регион за пасища на бойните коне.

- Кан Кашан, потомък на Сигер кан (339-310) и син на масагетска принцеса…В младостта си той извършил поход на изток и стигнал до река Инд. На запад разгромил и подчинил даките. На юг извършил победоносен поход и подчинил селевкидите…

Това означава, че по-късната трансгресия на Римската империя на изток е била насочена срещу български владения, т.е. тъй нареченото Кушанско царство или Кушанска империя. За кан Кашан, е споменато от по-късни източници (напр. от Микаил Шамс - ІХ в.), че той е съставителят на така нареченото “КАШАНСКО ПИСМО” или ”КУНИГАМИ”, т.е. писмените знаци на старите българи. В съвременната историография като владетели на Кушанската империя са представени Кадфриз І и Кадфриз ІІ. Това е благодарение на археологическите данни и най-вече на сечените от тези владетели златни монети, намерени в Таксила и притежание на частни колекции. Изследователят на част от тези монети Д. Маршал установява, че върху монетите изписването на името на владетеля всъщност е малко по-различно и не е “КАД…”, а е “КАРА…” и приема тълкуванието, че това означава “ПРИНЦ”. Според българските летописи, обаче, това озна-чава “ВЕЛИК” и съответства на понятията: “ИМПЕРАТОР” и “ИМПЕ-РИЯ”.

Освен настъпателната агресия на римляните срещу българите, между двете държави е съществувал и търговски обмен и взаимно културно влияние. За това свидетелства Плиний Стари, който казва, че ежегодният обем на търговията е около 100 милиона сестерций…за стоки: ”…които при нас се продават 100 пъти по-скъпо…” Според нас, тези стоки са били не само подправки, тъкани за облекло, финна керамика с нанесени декора-тивни форми и с глазурно покритие…но и военни средства - расови и во-енно обучени коне, войнски доспехи и оръжия. Визуален пример в това отношение е декоративната пластика върху Траяновата колона в столицата на Римската империя.