3. Н. М.КАРАМЗИН (По повелението на император Александър Павлович, самодержец на вся РОССИЯ) История государства Российского. 1815г., преиздадена в 1988г., М.

“Аварският хан, свирепият Боян, разбил техните войски… Българи-те признали неговата власт…скоро завоювал Моравия и Бохемия, където живеели чехи и други славяни. Победил Сигеберт, краля на франките, и се върнал на Дунав, където лангобардите водели кръвопролитна война с гепидите. Боян се съединил с първите и разрушил държавата на гепидите, овладял голяма част от Дакия, а скоро и Панония или Унгария, която лан-гобардите му отстъпили доброволно, желаейки да търсят завоевания в Италия. Областта на Аварите в 568 г. се простирала от Волга до Елба… така наречените Дунавски славяни запазили своята независимост и още в 581г. многочислените им войски опустошили Тракия и стигнали до самата Елада или Гърция. Тиберий…склонил Хана да отмъсти (на славяните - б.а.) за техните нападения в страната му. Боян се наричал приятел на Тибе-рий и даже искал да бъде римски патриций. Затова изпълнил желанието на императора, още повече, че той отдавна ненавиждал славяните заради тях-ната гордост. Боян…се надявал да събере големи богатства в земята на славяните…и навлязъл в нея с шестдесет хиляди отбрани конници… започнал да граби селищата, да пали полята, да избива жителите, които в бягство и в гъстите гори търсели спасение. От тогава отслабнало могъ-ществото на славяните…

4. Ю. И. ВЕНЕЛИН, Критически издирвания за историята българска, Земун.1853 г.:

“…По това време българите във Влахия, Банат, Унгария…се управ-ляваха от един върховен повелител и се намираха…в могъщество…тия закриляха словените от готите…Заберган (Заберкан = кан Катраг, 531-563), техният повелител с много войска премина през Дунава, стъпи в пределите на Империята (Византия); като раздели своите пълчища на три, повели на двата дяла да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека настъпи под Константинопол. Велизарий, в старите си вече години, трябваше да го посрещне в решително сражение (559г.). Забер кан…отстъпи от столицата и като се съедини с другите два дяла…се върна през Дунава. След няколко години българите се обърнаха в Германия (571г.); в Турингия, поразиха франките.

Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12 000 човека завладя няколко града на Империята в Илирик и като порази римската войска, която командваше Цезаревич Тиберий, при-нуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80 000 жъл-тици данък (574г.), за да му върне назад колкото места бе завладял, и да стои мирен, което Боян уварди докле възлезе на престола император Мав-рикий (582-602г.), от когото поиска да му възкачи данъка на 100 000 жъл-тици. Сговорите бяха безполезни и затова се започна между българите и византийците 18-годишна война. Тази война я започна Боян като превзе имперските градове Сигидун, Августа и Виминиация. В тази война съюзници на българете бяха словенете, които живееха в Крайна и Панония и българете мизийски. Тази война беше кръвопролитна и щастието минава-ше ту на едната, ту на другата страна. Императорът предаваше работата на най-отличните си генерали. Боян началстваше на войската си и сам опус-тошаваше няколко пъти Илирик, Македония, Тракия до самата столица. Превземаше градове и ги губеше, надвиваше и го надвиваха. Византийци-те, като не можаха да вземат връх се обърнаха към франките, с чиито пос-ланици в 591г. в Константинопол сключиха съюз срещу българите… Воеводите боянови се биха с успех срещу франките (596г.) и ги изпобиха в Турингия; и само за голяма сума пари се върнаха в Унгария. А сам повели-телят им продължаваше войната с гърците, които..... му надвиха на сбиването в Темешки Банат; в последният от тези боеве Боян загуби до 11 000 човека (600г.) убити и ранени и троица синове. Но с това войната се не свърши; Боян с нови сили премина в Мизия и като я опостуши, върна се във Влахия. Маврикий прати нова войска срещу българете под команд-ването на брата си. Той бе последен, но безуспешен за Империята военен вървеж; защото армията едвам достигна Дунава, възмъти се и се върна бежешком в столицата и нанесе край както на царуването на Маврикий, така и на войната с българете. Фока, похитителят на престола, за да се укрепи на него, пресече войната, като подписа всичките искания на Боян, който и сам желаеше вече да даде отдъхване на народа." /том І, стр.6-7/.

1. На основание сведенията от горепредставените източници правим изводите, че българският владетел кан Боян, от род Дуло, известен във византийските летописи под името Сандилх е роден в 510 година. Син е на кан Мундо, известен във византийските и латински летописи под имената РЕАН и ТАТРА-БАНАТ. Внук е на кан МАСГУТ, който в 492 г. завзел Вардарска Македония и на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин). Правнук е на кан Ирник (Кермек), сина на Атила (Тохол) (Приложение І-3 - Списък на българските канове от род Дуло в периода V-VІІв.).