Приложение II-8
ПРЪСТЕНИТЕ НА КАН КУБРАТ
През есента на 1976 г. заедно с моя колега Димитър Балтев, бяхме в командировка в Чехословакия. По това време той беше главен специалист към Комитета за култура и отговаряше за приложните изкуства, а аз бях зам. директор на Комбината за приложни изкуства към Творческия фонд на СБХ. Там, между другото, той ми разказа следното: ”..преди няколко години бяхме група български художници в Ермитажа. Искахме да видим холандско изкуство. Служителката от галерията, като разбра, че сме бъл-гари, каза: "Първо ще ви покажа съкровището на Хан Кубрат!”. И Балтев, с огромно възхищение ми разказа какви предмети са видяли - бойни доспехи и оръжия, златни предмети и съдове и т.н. Предложих му, като се върнем да направим доклад до Людмила Живкова по този въпрос. В резултат на доклада ни беше изпратено любезно писмо до министъра на културата на СССР. Преписката по този въпрос вървеше мудно и показваше не особено възторжено желание на отсрещната страна. Най-после, след много години изложбата на “съкровището на Хан Кубрат" бе открита в Софийския Национален исторически музей (заемащ тогава помещения от Съдебната палата). Димитър Балтев беше вбесен и ми каза: “…това съвсем не е съкровището…което ни показа онази жена в Ермитажа!…”
В каталога, издаден за тази изложба, на стр. 40 се казваше: “Остро-умна хипотеза за характера на Першчепинския комплекс неотдавна бе изказана от западногерманския учен И. Вернер (1984г.). Авторът смята, че в Першчепина е открито погребение на починалия скоро след 641 г. хан на българите Кубрат, бивш поданик на аварския хаган, скъсал отношения с него и сключил съюз с византийския император Ираклий през 634-640 г. От него Кубрат получава богати дарове и титла патриций. Източници съобщават, че Кубрат е бил християнин."
Лукавият намек, че и пръстените на кан Кубрат са възможно даре-ние от император Ираклий, и до сега води до заблуждение някои автори да определят знаците върху тези пръстени като принадлежност към гръцката писмена система. Освен това, очевиден е и следният парадокс! Служителката в Ермитажа в 1970 г., знае и води български художници, да видят съкровището на хан Кубрат, а Министерството на културата на СССР, се прави на “незнаело” и кани за становище И. Вернер (1984 г.). Неговата публикация и личния му подпис под тази публикация не са известни в България.
Нашето дългогодишно изследване: “Писмените знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации” беше публикувано на три научни конференции в София и Варна, а след това и на о-в Сицилия. Публикувано е и в наши и чуждестранни медийни средства.
Направеният от нас сравнителен графичен анализ на знаците върху пръстените на кан Кубрат показва, че те принадлежат към писмените знаци на старите българи!
Налице е една фалшификация от страна на бившия СССР спрямо България и българите, разпиляни по съвременния ни свят, които в Русия “скверно” са наречени “татари”.
Позволявам си да мисля, че тази изложба, или по-точно интересът на Людмила Живкова към историята на старите българи беше истинската
причина за нейното убийство. В деня на нейното погребение, съветникът й Кирил Аврамов ми каза: “…няколко часа преди това (смъртта й), й отне-сох папки с материали”. Два дни след нейното погребение, моят колега Стефан Данчев ми каза: “…правих посмъртната й маска…удушена е… имаше очевидни следи!”.
Номер на знака по таблица № 1:
52 99 66 110 2
Фиг. 45.
Номер на знака по таблица № 1:
47 5 66 12 18 26 2
Фиг. 46.
Каква е истината за кан Кубрат според "Българските летописи “Джагфар тарихи”? Тя е съвсем различна от фалшификациите!
Кан Кубрат (605-665 г.) е син на кан Албури Аспар Аскал (593-602 г.) от рода Дуло. (Приложение І-3 - Списък на българските канове в пе-риода V-VІІ в.). В периода на Албури се споменават съвместни военни действия на българи и авари срещу Византия /том І, стр.16/. Данните за смърта на Албури имат известни различия. Според Гази Барадж пряка отговорност за смъртта му носи аварският Хакан /том І, стр.17/. Според Гази Баба по това време Албури е ослепял и падане от коня е причина за неговата смърт /том ІІІ, стр. 96/. И при двата случая отговорни за смъртта му са аварите.
В периода 602-605г., поради непълнолетие на Кубрат, отговор-ността за българската държава поел Органа (Юрган Телес) от род Кюн-гарт, брат на жената на Албури. Той прекратил съюзническия договор с аварите и сключил договор с Византия. Отново обединил българската държава, която след смъртта на Албури се разпокъсала на 60 владения. Има сведения, че е посетил Константинопол и след сключването на дого-вора с Византия, Органа с част от българите е приел християнството, а това създало недоволство срещу него.
След поемането на държавната отговорност от кан Кубрат, (Кур-бат, Курт, Хор) (605 г.) едно от първите му действия е да разпореди на брат си Шамбат организирането на армия за война срещу аварите, причи-нители на смъртта на тяхния баща Албури. Няма сведения Кубрат да е посещавал Константинопол или да се е покръствал в християнска вяра. Напротив, изрично се отбелязва, че той е бил тенгрианец, т.е. привърже-ник и защитник на старата българска религия.
Шамбат разбил аварите в Панония, завзел техните земи и образу-вал самостоятелна държава ДУЛОБА. Воювал успешно срещу франките и германите. Неговите владения включвали сегашните територии на Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Австрия и Югославия (том ІІІ, стр.16). Неговото управление е в периода 623-658 г. В историческите карти на Европа, в този период, неговата държава е под наименование “SAMO”, т.е. ШАМБАТ. Докато той на Запад печелил огромна слава, Кубрат разширил границите на юг и изток и неговата държава се простирала от р. Дунав до р. Енисей и от Прибалтика и Северно море, до Каспийско и Черно море. В историческите източници това е “СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ”.
Несбъднато останало желанието на Кубрат да обединят с брат си двете държави. Затова, когато Шамбат загубил решително сражение сре-щу франките (658 г.) и се върнал при брат си Кубрат за помощ, той му отказал. В своята държава Дулоба Шамбат оставил тримата си синове и жена си. На своите синове, той именувал най-високите върхове в Карпатските планини. Шамбат бил принуден да приеме предложението на брат си и да стане отделен “Кий”, управител на Бащу, от където произлиза и наименованието на сегашния град Киев и където са погребани предците им от рода Дуло: кан Баламбер (Щек) и Урус Таркан Муенчак (бащата на кан Атила). (Приложение ІІ-11 - Терминът “УРУС” и връзката му с имена на български владетели от рода Дуло). Кан Кубрат имал също трима синове - Котраг, Бат Баян и Атиле-Аспарух. Заради особена признателност към вуйчо си Органа и най-вече към неговия син Билиг, който при едно сражение пожертвал живота си, за да го спаси, Кубрат осиновил неговите двама синове: Лачин (Алцек) и Кубар (Кубер). В свойте действия и стратегия Аспарух е разчитал на любимия си Чичо Шамбат. /том І, стр. 20/. Би могло да се предположи същото и за Кубер и Алцек, които последвали неговите пътища на Запад в бившите му владения.
.