В настоящата българска история липсва отговор дори и на въпроса: къде е била столицата на кан Кубрат? Недостатъчни са и изследванията какво означава терминът “Старата Велика България”, използван от визан-тийските хронисти, дали е понятие с тясна характеристика за времето на кан Кубрат, или е с по-широк смисъл - като наследие на кан Кубрат от неговите предци? "Българските летописи - Джагфар тарихи” ни дават историческа опора от данни да направим опит за приемането на разширеното понятие и смисъл на “Старата Велика България” за времето от кан Кашан (ІІ. в. пр.н.е.) до кан Кубрат (VІІ в.н.е.).

Основните източници, които ползваме, са "Българските летописи - Джагфар тарихи” /1/ и данните, публикувани от руския археолог В. М. Масон /2/. В периода на своето управление Филип Македонски, бащата на Александър, нападнал скитите (сарматите = българите) и пленил 20 хиляди породисти коне и 20 хиляди жени и момчета /3/. Всред цялата тази “плячка" е и родният брат на Сигер Кан (339-310), Балакър (Баламир 339-320), който Филип венчал за своята дъщеря (Приложение ІІ-5).

Империята Парфия (Партия) и нейните владетели е обект на относително обширни сведения на гръцки и римски хронисти, които са живели по това време, а за владетелите на Кушанската държава почти липсват сведения. На основание на надписи върху намерени монети, в историографията почти условно са приети имена на владетелите Кадфриз І и Кадфриз ІІ /4/. В българските летописи, след смъртта на Сигер кан като следващ владетел е отбелязан кан Таргиз (320-314), син на брата на Сигер кан, Баламир (Балакър) /1, том ІІІ, стр. 87/.

Американският изследовател Д. Маршал, който също изследвал тези монети, забелязва термина “Karakaphasa” и допуска, че “Kara” може да се търкува като “Принц” /4, стр.161/. Повечето изследователи, обаче са склонни да тълкуват този термин като “цар на царете” (Виж Приложение ІІ-12 - Терминът “Кара” и връзката му с имената на български владетели).

Описвайки археологическите останки на древния крепостен град Крилган (Крил Кан), Масон казва следното: “...Крепостната стена в план е правилен кръг с диаметър 86.5 м. В центъра се извисява укрепено здание, също кръгло в план. Поразително оригинален и необичаен паметник! В хода на работата... при разкопките се установи, че градът е съществувал продължително време, почти до І в. от н.е... Централното здание е издиг-нато най-рано и е обиколено от мощна стена с дебелина шест метра. Зданието е било двуетажно. На втория етаж по външния край е била стрел-кова галерия... сега от централната сграда добре съхранен е само първият етаж... Това са големи помещения, планирани в строга симетрия... Външният кръг на крепостния град също е имал стрелкова галерия... На входа е имало две полукръгли кули и е бил защитен с предвходни съоръжения... Пространството между централното здание и външната крепостна стена постепенно е застроено от различни помещения... хранилища и жилищни домове с огнища... и производствен комплекс... може би металургична работилница...в едно от помещенията има многоцветна стенна живопис ...истинската слава на хоремзийското изкуство е парадното, художественото грънчарско изкуство... подобни съдове в това време нямало в нито една друга област в Средна Азия...”.

Фиг. 88. Възпроизведен образ на Тамир-Бика (Tamiris, Тамарислу) на основание откъслечни древни стенописи за амазонките, на жените, участващи в състава на войските, които са се сражавали срещу армиите на персийския цар Кир. /4/

За областта по долното течение на Аму-Даря (Окс), Масон отбе-лязва за чести находки на керамичното изкуство с изображения на крила-ти, летящи коне.

Съседните на “летящите конници” страни завиждали и желаели дори и чрез война да си присвоят техните “летящи коне”. Сведения за присвояване на конете на сарматите = българите има за Индия, Китай и за похода за “плячка” на Филип Македонски. Тези войни възникнали въпреки изпълнението на договорите с Китай и Индия за редовни доставки на сол, чрез кервани от специална порода тежкотоварни коне, от които е и родословието на конете за тежко въоръжената конница на сарматите = българите. Стоковият обмен (по-късно известен като “Пътят на солта”, или “Северният път на коприната”) е функционирал във времето паралелно с южния и е бил под контрол и владение на сарматите = българите.

Картата, която предлага T. Sulimirski /6/, за движението на сарма-тите към Европа изглежда почти достоверна, но не взема под внимание сведенията на Херодот, че по неговото време (V в. пр. н.е.), савроматите или част от сарматите са обитавали териториите на сегашна Украйна. Птоломей в своята “География” по принцип по-точно определя техните територии, като ги разделя на Европейска и Азиатска части. Изхождайки от сведението, че Албуга Сигер кан и Баламир (Балакър) са били съвладе-тели /1, том ІІІ, стр.87/, може да се предположи, че те са имали две столи-ци, едната в Хорезм – Крил Кан и другата в северното Причерноморие, от която в 331г. Сигер кан е атакувал войските на Александър Македонски, което в историографията е представено като “въстание на Траките”.

От такава гледна точка кан Кашан и създадената от него Кушанска империя е не толкова завоевател, а по-точно обединител на сарматските територии, в които са включени и масагетите, северозападна Индия и северозападен Китай, т.е. Тохаристан. Прави впечатление, че по това време в Китай е началото на династията Хан.

В историографията, чрез намерените, издадени от тях монети - имената им се идентифицират като “Кадфриз І” и “Кадфриз ІІ”. Според Страбон /Strabo, XI, 8, 2/ “...Най-известните номади, които отнели от елините Бактриана, са асите, согдианите...и тохарите...”. Асите са сарматите = българите. Согдианите са масагетите. Кан Кашан, както отбелязахме и по-горе, е потомък на Сигер кан, син е на кан Джал и масагетска принцеса. Той имал наследствени права по майчина линия в териториите на согдина-масагетите. Вероятно наследственият му дял са масагетите-росомони (”Урус” = Великите). Той завладял и северозападен Китай - тохарите и войските му стигнали в северозападна Индия в региона на горното течение на река Инд. Той е един, не чак толкова завоевател, колкото реформатор в регионите на средна Азия и североизточна Европа. Къде е била неговата столица? И какво всъщност е столицата... може ли да има разлика между управленческия и координационен център на държавата и най-привлекателния, представителния, обществения център на държавата.?

Вземайки под внимание и обстоятелствата на географското поло-жение свързано със северната търговска магистрала “Сол-Коне-Коприна”, конкуренцията на южната търговска магистрала през териториите на Парфия на митридатите, приемаме хипотезата, че най-вероятното място за столица на кановете кушани = сармати = българи, в периода І в. пр.н.е. - І в. н.е. е бил укрепеният с високи крепостни стени и съоръжения древен град “Топрак-Кала”, а не град Бактра. Едно от наличните доказателства са късните описания на Ибн Фадлан на неговото посланичество в 921-922 г. до държавата на кан Алмиш (Волжка България). И в тази късна епоха градът е запазил следи от своето старо име “Бай-Кан”. В. М. Масон представя реконструкция на част от вътрешното пространство в двореца-цитадела, така наречената “зала на войните”.

Вероятно това е била залата за съвещания и решения на върховната власт по времето на кан Кашан. Впоследствие, поради възникналите вой-ни с Римската империя, се наложило изместването на столичния център на запад - в района на северното Причерноморие. Има данни, че това е станало по времето на кан Алан и неговата столица е била в долното течение на река Кубан (140-107 г. пр.н.е.) /1, том ІІІ, стр. 88/.

Фиг. 91. Стенопис от Пантикапея /5/

Къде е била столицата на Велика България на кан Кубрат?

Фиг. 93. Карта с обекти 15 и 16 /7/

И двата обекта, 15 и 16, имат погребален характер. Това създава недоумение всред изследователите, а някои от тях стигат до заключение-то, че е имало двама владетели с име Кубрат. Всъщност единият от тях е заличеният от историографията Шамбат, братът на кан Кубрат, владете-лят на държавата ДУЛОБА в централна Европа. Това означава, че съкро-вището, намерено в погребален комплекс 15, което е в близост до Киев е на българския кан Шамбат. Някъде близо до другото съкровище, намере-но в погребален комплекс 16, би следвало да е била столицата на кан Куб-рат. Нашето мнение е, че столицата на кан Кубрат е била в близост до бившата столица на кан Саричин (107-65 г.пр.н.е.), която кан Болюмар (363-378 г.н.е.) преместил от поречието на река Волга в поречието на река Днепър. Това е мястото, маркирано на горепредставената карта като обект 22 на десния бряг на река Дон. Нейното наименование е САРКЕЛ, което означавало “БЕЛОКАМЕННА КРЕПОСТ” или със сегашно наименование "Цимлянское правобрежное городище". Според източник /7/ това е ”...бли-

Според някои руски археолози в по-късна фаза (VІІІ в.), на левия бряг на река Дон (на картата обект 23), от хазарите и славяните е изграде-на още една белокаменна крепост САРКЕЛ, в която имало и малко бълга-ри. В руската археология и историография обектът е маркиран с наименование: “Саркел-Белая Вежа”. Обект 22 и обект 23 са почти унищожени и потопени по времето на Сталин. През 1949-1951 г. по време на строителството на Волго-Донския канал, експедицията за изследването на двата археологически обекта се ръководи от М. И. Артамонов. В най-общи чер-ти неговите заключения са следните: “...строителството на двете крепости е различно от византийските строителни традиции... рисунките и писмените знаци върху каменните блокове... са като тези на каменните блокове на древните столици на дунавските българи - Плиска и Преслав...”.

Подобни заключения правят и румънските изследователи Йон Бар-ня /Dacia.n.s., 1962, 293-316/ и Мария Комша /Dacia.n.s., 1962, VI, 257-268/ при съпоставка на писмените знаци от Добруджа (Басараби) и писмените знаци от Саркел-1 (Цимлянское городище), Саркел-2 (Белая Вежда), както и на знаците, открити в старата българска столица Плиска.

Друга важна съпоставка правят анализаторите на съкровищата в двата погребални комплекса, установявайки, че като художествени похвати в обект 15 преобладава аварски стил, т.е. на държавата ДУЛОБА, а в обект 16 преобладава согдийски стил /7, стр.39-43/, т.е. влияние от по-древните български = сарматски столични традиции източно от Аралското езеро, в поречието на река Окс (Аму-Даря).

Свързано с първата публикация в 1989 г., на малка част от това съкровище в София /7/, в наше Приложение ІІ-8 накратко споменахме за нашия принос.