Приложение ІІІ-4
ПОСЛЕДНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ОТ РОД ДУЛО
СЪДБАТА НА ШАХ = КАН ГАЛИ
И ЦАР = КАН ИВАН ВАСИЛЕВИЧ ІV - “ГРОЗНИЙ”
В средата на ХVІ в., след драматични събития и обстоятелства, престава да съществува една от великите държави в Евро-Азийското прос-транство. Това е т.н. Волжка България със столица Казан и с държавна религия – мюсюлманство. Тя е унищожена както в древните легенди, като в претворена притча за Каин и Авел, но с добавка, че освен материалните интереси, както е в притчата, другият брат е имал и друга държавна рели-гия – християнството.
Липсват данни за рождената година на шах Гали от род Дуло. Има сведение, че преди неговия дядо, Кул-Ашраф, да стане сеид-емир = кан= цар, внукът му, шейх Гали, в периода 1519-1521 г. е бил улуг-бег = губернатор = управител на столицата на мюсюлманската държава на рода Дуло, Казан /1, стр. 61/.
За Иван Василевич ІV има данни, че когато го оженили - 1546 г. е бил на 17 години, а държавния престол наследил след смъртта на баща си, великият княз Василий Иоанович в 1533 г., т.е. когато е бил само на чети-ригодишна възраст /2, стр.121/. (Що се отнася до сведенията за шах Гали, за по-достоверен източник приемаме /3/, а като критичен анализ за периода на цар Иван ІV - ”Грозний”, приемаме източник /4/).
Наследниците на старата Велика България, която би следвало да се разбира като Евро-Азийските владения на предците кан Кашан, кан Ати-ла, кан Кубрат и кан Шамбат (от периода ІІІ в. пр.н.е. до VІІ в. от н.е.), приемат принципа на териториалното разделение, а след ІХ в. и на религиозното разделение.
Още в ранните си години, Гали изпитвал привързаност и отговорност пред историята на предците, овладял и поезията като средство за представяне на историята във вид на песнопойна поема, което е било пра-ктика на старите българи. Освен богатия книжовен фонд и архивни документи, съхранявани в библиотеките на Казанския университет “Мухаммад Аламия” /1, 61/, той ползвал и архивите в Новгород и Московското княжество. Тези познания му дали възможност да стане посланник на добра воля между роднините от род Дуло, но това го поставило в редица драматични ситуации. Първите държавници, които оценили тези негови качества са Великият княз на Московското княжество Василий Иоанович (1505-1533) и Ал-Мохамед (1502-1521), кан на Волжка-мюсюлманска България. По препоръка и настояване на Василий /2, стр. 49/, Ал-Моха-мед /1, стр. 61/ назначава Гали за улуг-бек = управител = губернатор на столицата Казан (1519 г.).
Гали е син на Хюсеин, внук на Артан Кул Ашраф и правнук на Ал- Мохамед и пра-пра внук на кан Мумин (1469-1480), (Приложение І-10), от разклонението на рода Дуло, приели в 922 г. мюсюлманска религия. В цензурираната съвременна руска историография той е представен под името “ШИГ-АЛЕЙ”.
В периода 1519-1521 г., улуг-бегът на столицата Казан, Гали, въз-спира каквито и да било военни действия между родствениците – Волжка България и Московското княжество и подкрепя търговските им взаимоотношения. Като вътрешна политика на българската държава, подготвя реформа за ограничаване на поземлената собственост на уланите и казаците с цел създаване на поземлени зони за свободни селяни и занаятчии. За тази нова вътрешнодържавна политика улуг-бег Гали получава съгласието на своя дядо, кан Ал-Мохамед. Недоволни от тази реформа или подбудени от външни източници, уланите, които са главният източник и осигурител на тежко въоръжената конница за българската държава, обсаждат столицата Казан и извършват държавен преврат, като за държавен глава налагат сина на брата на Ал-Мохамед - Мансур (1521-1524). Той освобождава от длъжност Гали и назначава на неговото място кримския военоначалник Сахиб-Гирей. Молбата на Гали да напусне заедно с жена си столицата Казан е удовлетворена /1, стр.62/. За този немаловажен факт руските летописци и историография представят следната картина: “...Незабавно оставил Казан, Алей (Гали) се срещнал в степите с нашите риболовци... навсякъде великокняжевските чиновници чакали царя изгнаник с приветствия... а народа с любов. Всички... боляри излезли пред Москва и го посрещнали ... Самият господар на стълбите на двореца го посрещнал и го прегърнал... двамата плакали... Хвала на Всевишния - казал Василий /2, стр. 55/.
За да заличи, обаче, принадлежнастта на Гали към рода Дуло, руската историография, освен промяната на името от шах Гали на “Шиг Алей”, прави още добавки. Приписва му тюркменски произход от родословието на хан Тохтамиш (ХІV в.) и за убедителност описва неговия образ по следния начин: “...той имал необикновено тлъсто и провиснало шкембе, едва забележима брада и женско лице...” /2, стр.54/. На срещата му с шестгодишният Иван Василевич ІV, която се състояла в 1536 година “...Иоан приветствал госта на татарски език...” ! /2, стр.134/.
След 1524 г. кан на Волжка България е дядото на Гали - Кул-Ашраф. Той отново го назначава за улуг-бег на столицата Казан (1546 г.). С негово съгласие улуг-бег Гали издава Указ за освобождаване на селяните, които получили и част от Уланските земи /1, стр. 64/.
На 17 годишна възраст Иван Василевич е венчан за Анастасия Захарина, чиито род произхожда от Прусия и се поставя началото на бъде-щата династия Романови. На 18-годишна възраст, на 16 януари 1547 г., при особено тържествен църковен ритуал великият княз Иван Василевич ІV е венчан за държавата и получава пълни права за нейното управление. За неговия характер и неговите методи и действия в това отношение можем да добием представа от следния пасаж: “...псковски граждани и някои по смели други през пролетта на 1547 г. се жалваха на новия цар от наместника княз Пронский... седемдесет с наведени до пода глави стояли пред него с обвинения и с улики. Господарят не ги доизслушал, закипял от гняв, крещял, удрял, поливал ги с горещо вино, палил им брадите и косите, заповядал да ги съблекат и да ги положат на земята. Те чакали смърт.” /2, стр. 167/.
В Приложение ІІ-21 са представени сведения за края на българска-та столица Казан. Според руската историография, цар Иван Василевич ІV е доживял до дълбока старост – 1584 г., и управленческа работоспособ-ност... като на 24 октомври 1583 г. е приел английския посланик Иероним Баус. Публикувани нови изследвания и факти показват, че това не е така и е всъщност фалшификация /4, стр.105-134/.
В графична форма тези изследвания и доказателствени факти са представени в следната схема /4, стр.109/:
Фиг. 96. Схема на властта в Московското княжество
От горепредставеното изследване се вижда, че една година след разгрома и унищожението на българската столица Казан, Иван ІV от род Дуло е отстранен от властта и е обявен за полудял. От наличните данни остава неясно, дали първо е полудял, поради което е отстранен от властта или обратното, че чрез заговор е отстранен и е обявен за луд. Но този проблем има второстепенно значение. Главният резултат е, че той е нане-съл смъртоносния удар на държавата на своите сродници от род Дуло - Волжка България. Авторите на това изследване стигат до следното заклю-чение: “...след насилственото установяване на руския престол на динас-тията Романови... започнало планомерно и продължително преписване...на историята... оригиналните книги и ръкописи... се издирвали и унищожава-ли...много от оригиналните книги от ХV-ХVІ в. носели “имперско клей-мо”... и посвещение на руския кан...” /4, стр.668-669/. По-подробно проб-лемът за методологията на фалшификацията е представен в прил. ІІ-22.
Усилията на следовниците на убития и изгорелия в пепелищата на Казан кан Кул Ашраф да възстановят българската държава, на неговият син кан Хюсеин (1552-1569) и на неговия внук кан Гали (1569-1584/), остават обречени и без резултат.
Вземайки под внимание горепредставената схема, се оказва, че те не воюват срещу войските на Иван, а срещу руски, немски и други наемни и съставни части на зародиша на династията Романови и обединената християнска Европа. Всъщност, това е Северният кръстоносен поход срещу “НЕВЕРНИЦИТЕ” - българите с държавна религия мюсюлманството.
В края на драмата на последните държавни владетели от род Дуло би следвало да представим и следната историческа ситуация, отнасяща се във времето на 1583 година: “...с шейх Гали останал само синът на Еней-бег, Беркет...и 50 казаци...при устието на Ика, един казак казал на Сеида:
- О, кан! Конете се съсипаха... налага се да оставим... или златото, или твоите любими книги. Ще заповядаш ли да изхвърлим книгите?
Шейх Гали отговорил:
- Хазната е нужна на държавата. Ако държавата престане да съществува, за какво ни е златото? Сега за хората ще бъдат важни книгите, от където те ще черпят сили за съхранение на своите обичаи и възстановяването на държавата... затова хвърлете златото и оставете книгите!
Казаците закопали в устието на Ика държавната хазна /3, том І, стр. 306-307/.
Изводи и заключения:
1. Главният фалшификатор и унищожител на историята на бълга-рите е Русия в периода 16-20 в. Действията на Русия в посочения период имат характер на системна, дългосрочна и държавно провеждана полити-ка, независимо от промените в нейната държавна и политическата конфигурация. Извършваните деяния в това отношение имат характер на престъпление, за което не следва да има срок за давност и наказателна отго-ворност.
2. Българите в Русия, както и тези, които са в други страни, под егидата и отговорността на правителството на Република България, би следвало с обединени усилия да поставят проблема пред правителството на тази страна за промяна на досегашната политика и прекратяване на рецидивите, или за наказателната отговорност на Русия за престъпления спрямо историята на българите пред организацията на обединените нации.
3. За осъществяването на горепосочените отговорности и цели важно значение има етносното и родствено обединено съзнание на българите, независимо от настоящето им местоживеене и гражданска принадлежност, за възстановяване на историческата истина на техните предци.
ЛИТЕРАТУРА:
/1./. Нурутдинов, Ф. Г. Х., Родиноведение, 1995, Казан
/2./. Карамзин, Н.М. История государства Росийского кн.3., 1990, Ростов на Дон.
/3./. Бахши Иман, Джагфар тарихи, Свод Булгарских летописей, т. І, ІІ и ІІІ, 1993, 1994 и 1997, Оренбург.
/4./. Носовский Г.В., Фоменко А.Т.Библейская Рус. т. І, 1998, Москва.