Приложение ІІІ-6
ФАЛШИФИКАЦИЯ
Редица руски изследователи поддържат твърдението, че Кирилицата е азбука, създадена в Русия, а братята Кирил и Методий са създатели само на Глаголицата. И нещо повече, манипулирайки с редуцирани и фал-шифицирани артефакти, те се опитват да докажат политически налаганата още от времето на император Петър І,...та и досега, хипотеза, че СЛАВЯНИТЕ имат единен и еднороден произход и език. Като основания за това, те сочат т.н. “грамоти” върху кора от брест, открити при археологически разкопки в Новгород /В. Л. Янин, Новгородские берестяные грамоти, Росийская археология, 1966, бр.3/.
Фиг. 98. Брестянная грамота № 591, написана в първата половина на ХІ век /1/
Първите археологически изследвания в Новгород, в първата половина на 19 в., са направени от архиепископ Болховитинов. В началото той се заел с изучаване на архивите. Резултатите от неговите изследвания не са запазени!
В 1910 г. художникът Николай Рьорих предприел нови изследва-ния, от които също няма запазени никакви чертежи, отчети или публика-ции! Следващите опити за археологически изследвания са в 1929, 1934 и 1948 г. Първата грамота е намерена на 26 юли 1951 г., а общият брой на намерените грамоти е около 800, датирани в различни периоди - от ХІІ в. до ХVІІІ в. Най-старата е № 591, датирана в първата половина на ХІ в.
Според "Български летописи - Джагфар тарихи”, Галидж (Новго-род) е съществувал във вид на крепост за охрана на Северната търговска магистрала още по времето на кан АЛП-БИЙ (378-402). Заради бунт кан АЙАР (727-759г.) разрушил крепостта /том І, стр.25/. В 816 г. крепостта е разширена и доизградена от Таркан БУДИМ, като за тази цел той е наел на служба скандинави, алмани и улучи (славяни) (Приложение № ІІ-16). В периода на религиозните войни (стр. 73-75) и разделението на Киевско-Волжка България (Прил. І-10), в 895 г., съуправителите на бившата столица Бащу (Киев) и северните области до Новгород , ДЖУН и ОЛЕГ изпратили на кан АЛМИШ (895-925) следното писмо:
“...СЛЕД ВАШЕТО ЗАМИНАВАНЕ (в новата столица град Болгар), ТУК, В БАЩУ (Киев), НЕ ОСТАНА НИТО ЕДИН ПРАВОВЕД И ВЪОБЩЕ ЗНАЕЩ ГРАМОТА (арабска), А ИМА НЕМАЛКО УМЕЕЩИ ДА ПИШАТ ПО БЕРСУЛСКИ (т.е.Кирилица)...А И СИМЕОН Е НАШ ПРИЯТЕЛ..." /том ІІІ, стр. 99/.
Представените от нас исторически писмени сведения и графичен сравнителен анализ на Кирилицата с писмените знаци на старите българи, доказват несъстоятелността на горепосочените твърдения на руски ”изсле-дователи” и ни дават основание да ги определим в категорията на фалши-фикаторите както на българската, така и на собствената си руска история.