Всемирният потоп. Огромната водна стихия, унищожила света, и единствено Ноевият ковчег, подмятан като черупка от нея, оцелял по Божията воля. Потопът, тази чудновата легенда, за която всеки е чувал, се оказа не само легенда. Това е едно действително древно историческо събитие, отразено още в Библията - в първа книга Мойсеева, глава 6-10. Интересът на науката към потопа, като действително събитие, е сравнително отскоро, от почти три столетия и е свързан с развитието на научните познания в областта на геологията, океанологията и археологията. Има ли основания да се мисли, че днес този дълго дискутиран въпрос е решен?

Тезата за потопа в Черно море е разработена от Уилиям Райан, Уолтър Питман и Петко Димитров. Накратко историята на откритието е следната: Уилиям Райан за първи път участвува в океанографско изслед-ване на Черно море през месец октомври 1961 г. Подробности за това из-следване, както и за по-късното сътрудничество с Уолтър Питман и Петко Димитров, са представени в книгата Noah’s flood, 1998, New York и в нейния превод и издание на български език - Ноевият потоп. Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята. В българското издание на книгата (изд. Славена, 2000 г.) са добавени още две глави: ”Черно море - ключ към загадката всемирен потоп” от проф. Петко Димитров - Институт по океанология – БАН, гр. Варна и “Библейският потоп, Черно море и археологията” от Иван Иванов - праисторик от Ар-хеологически музей в гр. Варна.

На 18 октомври 1961 г. Бил Райан за първи път се докосва до проб-лемите за потопа в Черно море като участник в изследователската експе-диция на кораба “Чейн”. Тогава той, току-що завършил колеж, отговаря за електронната апаратура. Показанията на уредите за морското дъно на Босфора са изненадващи дори за турските специалисти, които са на борда на кораба. Уредите чертаят древното корито на Босфорския канал, в което водата е изваяла серия водопади и ями, увеличаващи своята дълбочина по посока на Черно море. Този факт привлича и трайно задържа интереса на Райан, възбужда мислите му за митичния Рай и древния Потоп.

Съвсем естествено е, при този резултат, в следващите изследвания на Райан да се включи и друг изследовател - Уолтър Питман. Сътрудничеството между Райан и Питман води началото си от 1962 г. Оттогава и досега те са колеги в Обсерваторията по геология “Ламонт–Дохърти” - из-следователски център, част от Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от проблемите, които тогава решава Уолтър Питман, е реконструкцията на разделянето на континентите Африка и Европа в течение на последните двеста милиона години. В 1971 г. Райан и Питман имат непосредствен контакт с Джон Дюи, млад англичанин, изследващ магнитните ано-малии на морското дъно. В един от детайлите на това изследване, отнасящо се за период от преди милиарди години, фигурира и съдбата на пла-нинския масив Родопи в България. Тримата учени си поставят за цел да разкрият еволюцията на Алпите - относително млада планинска верига, разпростираща се в почти непрекъсната дъга през южния край на Европа и Азия, включително Родопския и Странджанския планински масиви. Обект на тяхното внимание е и Черно море, което би могло да има сход-ство с вече изследвания проблем за Средиземно море и Гибралтар. Приблизително по същото време в списание ”Сайънс” са публикувани резулта-тите от изследването на Дейвид Рос и Егон Дегенс с кораба ”Атлантис II” в Черно море. С техния екип геолози и химици от Уудхолския океано-графски институт на нос Код, Масачузетс, са направени много сондажи на дънните утайки по цялата акватория на Черно море. Резултатите нав-сякъде са почти еднакви по отношение на най-горния слой: черна кал с растителни и животински останки, която отделя сероводород и метан.

Изследванията на Димитров започват в средата на седемдесетте години и през1979 г. той вече е защитил дисертация в Института по океано-логия в Москва, посветена на старите брегове на Черно море Представе-ните от него научни данни говорят за геокатастрофално събитие, станало в Черно море. Подобно на Рос и Дегенс, Димитров прави голям брой сон-дажи на морското дъно като особено внимание отделя на черния слой тиня или сапропелите, както ги нарича той, и ги определя като продукт на катастрофата. През 1984 г. Димитров е поканен да участвува в международна научна експедиция със съветския кораб ”Витяз” в Средиземно море и Атлантическия океан, чиято задача е да издирва следи от митичната Атлантида. През следващата 1985 г., по споразумение с проф. В. С. Ястребов - директор на Института по океанология в Москва, Димитров изследва с подводницата “Аргус” древните брегове на Черно море срещу българските териториални води. На дълбочина около 100 м след обдухване на дебелия слой тиня, върху долния слой от пясък и глина Димитров открива важен артефакт, предшестващ катастрофата - ”Чинията на Ной”. За нея ще стане въпрос по-нататък в книгата.

В своите писма до Райан и Питман, Димитров изпраща данни за серия утаечни проби, взети в открито море пред българския бряг, както и за техния анализ с датировка със С₁₄ и с общото заключение, че преди 9750 години равнището на Черно море е било с около 100 м по-ниско от сегашното.

Възбудени от резултатите на Димитров и с нараснал интерес към проблема, Райан и Питман с готовност се отзовават на отправената към тях покана от Института по океанология “П.П.Ширшов” в Москва, за съв-местно изследване с руски учени на радиоактивното замърсяване на Чер-но море вследствие катастрофалната експлозия на Чернобилската атомна електроцентрала - едно съвсем различно по тематика изследване. За това съвместно изследване те осигуряват уред за спътникова навигация и сонарно устройство. Изследването е извършено с руския кораб “Акванавт”, с научен ръководител - покойния вече Казимир Шимкус. Наред с другите изследвания е направено и сонарно сканиране на дълбочина около 10 м в пластовете под морското дъно. То дава възможност да бъде регистрирана старата брегова линия, когато Черно море е било сладководно езеро със значително по-малка акватория от сегашната. Също така е регистрирано и старото русло на р. Дон, чиято делта е била на юг от Креченския пролив. Направени са серия сондажи, чиито анализи потвърждават изследванията на Димитров, но с известно различие във времето на датировката. Анализите са на Глен Джоунс от Уудхолския институт, направени с мас-спек-трометров ускорител. Тази датировка определя времето, в което е станала геологическата катастрофа в бившето сладководно езеро и заливането му със солени океански води – 5600 г. пр. н. е. Според Райан и Питман, в Черно море се влива ”…двеста пъти повече вода, отколкото днес се лее от Ниагарския водопад…” в продължение на “...поне триста дни...”, като основните факти, свързани с откритието на Райан, Питман и Димитров, са следните:

- Черно море преди 7600 години е било сладководно езеро със значително по-малка акватория от сегашната. В неговите околности е имало богат растителен и животински свят. Има основание да се пред-полага, че в неговите околности е съществувала и най-древната човешка цивилизация.

През м. юли 1999 г. Балард с три кораба и странично сканиращи сонари отново потвърждава наличието на стара брегова линия на древно-то сладководно езеро на дълбочина 155 м под сегашното ниво на Черно море. Направени са и сондажни проби, предадени за изследване и дати-ровка на Гари Розенберг в Академията за естествени науки на Филаделфия. Те също доказват, че катастрофата е станала около 5500 г. пр. н. е. Балард, както Райън и Питман, твърди, че старата брегова линия, свързана с потопа, се разполага на дълбочина 155 м. Данните, с които разполага проф. Петко Димитров, показват още нещо - брегът на Черно море до потопа е бил на дълбочина 120 м, докато на дълбочини 155-170 м се разполага древен бряг, с възраст около 2 млн. години.

Нека направим сравнителен анализ на легендите, свързани с гео-логическата катастрофа в региона на Черно море, която според изследва-нията на Райан, Питман и Димитров е станала около 5600 г. пр. н. е.

- В шумерския вариант, открит от проф. Хилпрехт при разкопките му в Нипур, първообразът на Ной е наречен Зиузуду. Епохата на то-зи мит е 3100/2200 г. пр. н. е.

- В асировавилонския вариант от библиотеката на Ашурбанипал, 668 / 620 г. пр. н.е., върху плочки, разчетени от Джон Смит в Британ-ския музей, първообразът на Ной е наречен Утнапищи. По-късният вари-ант на легендата е отразен от вавилонския историк Бероз. Там ролята на библейския Ной се изпълнява от Ксисутрус, десетия цар на Вавилон.

Анализът на древните писмени исторически данни, митове и ле-генди показва, че най-много и най-точни факти за катастрофата се съдър-жат в записите, разчетени от Джон Смит, където праотецът на Гилгамеш, Утнапищи, убедително показва катастрофалните последици от потопа за човечеството, настъпването, размерите и пораженията от природната ка-тастрофа. (Виж приложената на следващата страница сравнителна табли-ца с текстове от Стария завет и легендата за Гилгамеш)