ЧАСТ I
СЛЕДИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА
Глава първа
ПисмениТЕ знаци на старите българи
и връзката им с древните цивилизации
(сравнителен анализ)
Въведение
Почти едно столетие писмените знаци на старите българи са предмет на интерес както на български, така и на чуждестранни учени и изследователи. Най-старото известно досега сведение за тях е от IX век. В произведението на Черноризец Храбър “О писменах” се казва: “с чертами и резами ... четяха и гадаеха”.
В 1905 г. Шкорпил поставя началото на събиране и публикуване на писмените знаци на старите българи, а в 1980 г. е публикувано вече едно цялостно и систематизирано представяне на знаците от Людмила Дончева-Петкова /1/* . В него е включена историята на събирането и тълкуването на знаците, както и каталог с местонахождението и вида им. Отбелязан е материалът, върху който са нанесени, а също и авторите на съответното откритие. В приложение са представени 42 таблици, съдържащи общо 1337 знака, от които 783 са определени като руноподобни, 14 - като глаголически и 185 - като знаци от кирилицата и гръцката азбука.
Фиг. 1. /1/
В 1982 г. Васил Йончев прави графичен анализ на руноподобните знаци, като ги наименува “родови и неизвестни знаци".
Фиг. 2. Родови и неизвестни знаци /2/
Неговото заключение е следното: “...огромната маса от разнообразни знаци всъщност е въведена в строго организирана логично разра-ботена система, която можем да сведем само до една геометрична фигура-модул” /2/.
Фиг. 3. Геометрична фигура-модул /2/
В 1992 г. Петър Добрев разчита и установява фонетичното значение на голяма част от писмените знаци на старите българи. Той прочита и една значителна част от надписите на старите българи /3/.
Фиг. 4. По П. Добрев /3/
И така, първата и най-важна задача - предмет на настоящото изследване, е да се установи цялостната система от писмени знаци на старите българи и графичната форма на всеки отделен знак. За целта е направен преглед на публикуваните знаци и надписи, открити на територията на Средновековна България, определени в литературата като “рунически”. Направен е анализ и разграничение на надписите на гръцки език с гръцки букви, както и на надписите на български език с гръцки букви /4-11/.
При графичния анализ на знаците е отделено особено внимание на археологическата им датировка, като в достатъчна степен “сигурен материал” за изследването са приети знаците по археологически данни, дати-рани в периода 681-850 г. и географски разположени около старите цен-трове на Първата българска държава. Графичната форма на всеки отделен знак в изследването е резултат от анализ на модификациите му като еди-ничен знак върху намерени артефакти и в композиции, образуващи текст.
Фиг. 5. Писмени знаци на старите българи
Фиг. 6. Писмени знаци на старите българи /2/
В настоящото изследване не се разглеждат проблемите, свързани с различните фонетични, цифрови, религиозни или други символични зна-чения на знаците. Приема се, че те имат променлив характер във времето, както и свое етническо и географско пространство.
В резултат на това изследване е съставена таблица на писмените знаци на старите българи, която съдържа 132 знака, от които 75 са с фоне-тично и 9 – с цифрово значение, разчетени и публикувани от Петър Доб-рев в 1992 г. (Вж. таблица № 1).
Таблица № 1
ПИСМЕНИ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ
Забележка:
Фонетичното значение, отбелязано под знаци №1 до №75 е по Пе-тър Добрев.
Втората основна задача на изследването е да се установи доколко устойчива е била писмената система за визуална комуникация на старите българи, което означава проверка във времето.